Поезия

Поезията е духовен свят
без граници, забрани и канони,
високо като Феникс тя лети
възкръснала от пепел и огньове.

Поезия е звездното небе
и утрото донесло светлината,
аромата на ухаещи цветя,
усмивката, която грее по лицата.

Поезия е синьото море
през лятото с прибоя на вълните
и още палавият бриз,
галещ те невинно по косите.

Поезия е любовта,
добрата фея сбъдваща мечтите,
лодка към спасителният бряг,
ключе отварящо вратите.

Поезия е всеки миг,
но този, който виждаш чрез сърцето,
в нея преоткриваш всичко в теб,
най-истинското вечно огледало.