С какво сме "различни"

И НИЕ СМЕ ДЕЦА НА СВЕТА

С какво сме различни?


Вижте лицата ни!
С какво сме различни?
Плачем и смеем се,
Греят усмивки;
Песнички пеем ,
На двора играем,
Но маминка нямаме,
За нея мечтаем;
Рисуваме,тичаме,
През лятото плуваме,
На воля спортуваме,
Неуморно лудуваме;
С какво сме различни?
И ние обичаме,
Правим белички,
Ръчички протягаме,
Не,не се дърпайте,
Не ни изоставяйте,
Мили бъдете и всяко детенце
Със сърце приемете;
Светът е за всички!

30.01.2011г.

"Светът е за всички",беше мотото на нашия 45г.юбилей преди няколко години!Салона на читалището в Карнобат тогава бе посетен от стотици хора решили да отделят от времето си и да станат свидетели на музикално сценичната програма! През ноември, е студено ,но не чувствахме студа стоплени от усмивките на всички пред нас!Когато виждаш радостта в очичките на децата с които работим от години,разбираш,че си е струвало,че все още има добро и не всичко се измерва с пари!Успешна нова седмица и бъдете милосърдни,въпреки предразсъдъците на времето в което живеем!

Сълзички от щастие

Много бих искал винаги да бъдем щастливи!Тогава сълзите щяха да бъдат от щастие,колко е хубаво да плачеш от щастие!Тези сълзи не болят,парят,но не нараняват.Те са толкова чисти и топли,ситни блестящи капчици събрали цялата нежност на света,а тяхната мекота е като на бяло лятно облаче на което лежиш и се носиш сред небесната шир с лекотата на птица .Притваряш очи и неусетно се отваря вълшебната врата на мечтите,а прекрачиш ли прага й усмивката не слиза от лицето ти.Сълзичка от щастие,ако можех,бих подарил по една на всяко човешко същество и тогава,нямаше да има плачещи от болка хора!

Тревожна констатация

Забелязвам нещо тревожно поне при себе си.Пиша все по-грозно,толкова грозно,че дори самият аз понякога трудно разчитам написаното.Ежедневното писане и работа с компютър,особено когато трябва да се „набира” текст,измества писането „на ръка”!Когато все пак се наложи,вече чувствам(е) някакво неудобство и след няколко минути хвърлям нервно химикала.С клавиатурата се справям много по-добре.Почти всеки човек си има бележник в който записва предстоящи задачи,контакти или нещо,които му е харесало и не иска да го забрави.Днес за тази цел служат PDA(личен цифров помощник),мултифункционалните таблети с различни приложения,компактните нетбуци,а тези,които нямат възможност ,използват органайзерите на мобилните си телефони!Дали не идва „края” на ръкописното писане ,такова на каквото са ни учили в училищата ?Дигиталните технологии и компютрите все по осезаемо навлизат в бита на хората!Може би ще се намерят някъде поддръжници на тезата,че развитието на технологичният прогрес е вреден за човечеството и един ден ще доведе до неговото самоунищожение!Дано не са прави!Всичко зависи от мен,от теб и разума на всички!

Спомен

"Много често се връщам назад във времето,не за да отчета допуснати грешки,а за да си спомня онези мигове от живота ми,които наистина бяха щастливи..."

Днес разговарях с един приятел,следвахме заедно в колежа!Ники,това е и за теб!

Спомен
...
Помниш ли студентските години,
Радостта,която беше винаги със нас,
Имахме за всичко време,сили,
Яхнали живота си без страх;
Тичахме по плажовете сутрин,
Нощта в Бургас бе наша страст,
Армия усмихнати ,щастливи хора,
Вярваща в доброто и напук;
Единни бяхме,някак по-сплотени,
Човешкото в човека днес е мит,
Единствено май спомена остана,
Разказан с чувство и със стих;

26.01.2011г.

"В стихотворението има акростих,който е моето пожелание за всеки посетил страницата ми!Усмивки и добро настроение въпреки всичко,нали? :) "

Интернет

С какво глобалната интернет мрежа привлича толкова много хора?Днес ние сме свидетели на един феномен,който може да бъде обяснен само с една дума – „свобода”!Без да влизам в задълбочени анализи,ще се опитам по възможно най-краткият начин да доразвия тезата си!Интернет е прозорец към света за всеки,който иска да посети различни места на планетата;интернет е източник на огромна по обем информация излизаща от рамките на човешките възприятия с която обогатяваме знанията си;интернет е мост,който премахва всяка бариера и прави познатият ни Свят едно голямо семейство!Преди се питахме как са живеели нашите баби и дядовци без телевизор,а утре поколенията след нас ще се питат как са живеели в миналото без интернет!Революцията на технологиите през миналият век постави началото на една нова ера,ако щете в еволюцията на човечеството!Не е далече времето,когато фантастиката от сценариите на Джеймс Камерън ще бъде съвсем реална в нашето ежедневие!Възможността да се виждаме по Skype без значение от разстоянията,възможността да наблюдаваме домовете си от разстояние,а в този ред на мисли ще добавя само,че вече има построени реални жилища в които собствениците им имат достъп до всичко в тях чрез интернет;GPS-а и т.н. и т.н.Пристрастяването към нета е друга тема,но вече функционират клиники лекуващи интернет-зависимостта!Симптомите са напрежение,нервност,повишено кръвно налягане,а в някои случаи дори агресивност !Изброените симптоми се проявяват при невъзможност по една или друга причина да се осъществи достъп до интернет!Тук думата имат психолозите!Интернет е необходимост и колкото по-бързо се адаптираме към възможностите,които ни предоставя ,толкова по-бързо „ще влезем в крак” с новото време!

Добро утро

Добро утро,човече
И напред погледни
Не всичко е черно,
Усмихни се ,лети,
Понеси се над лошото,
С оптимизъм бъди,
Всеки миг е прекрасен
И щастлив ти бъди;
Само трябва да вярваш,
Има,има добро,
То е тук и навсякъде,
Докосни го,вземи,
Не винаги края,
означава финал,
А нов шанс и надежда,
Своят Свят преоткрий;

24.01.2011г.

Зимна приказка

Новият сняг дойде тъкмо навреме!Топлото време малко ни поразглези и започнахме да мечтаем за пролетта,а други за слънчевите плажове през лятото!Да,ама баба Зима още не е казала последната си дума,Малък Сечко чука на вратата ,а Северняка нетърпеливо чака своят ред за да покаже на какво е способен!Площадката в двора на социалният дом през тези месеци е пуста.Катерушките и люлките са покрити с пухкава бяла пелена,но след месец,два отново ще бъде огласяна от смеха на нетърпеливите за лудории малчугани!В сензорната зала,сухия басейн или гледайки телевизия,определено не липсват емоции.Всички се надяваме никой да не се разболява.Тази година все още не сме си правили снежен човек.Чичо Байчо,леля Веска и кака Гига,нашите готвачи,обещаха,че ще намерят най-красивият морков за снежко,а лелите ще се включат с копчета от въглен и метла!Ей,че е хубаво!Приятна седмица и много усмивки за всички добри хора,които обичат децата!

BabyBox за нежеланите деца в Света

Една от процедурите съвпадна с новинарската емисия по БТВ в 12ч.Бях с гръб към телевизора и дори не слушах какво се говори,но пациента ми започна да коментира нещо,което наистина е потресаващо!Майка ражда дете,прекъсва пъпната връв с камък и хвърля новороденото в най-близкият храст като ненужна вещ и това го прави с ясно съзнание!Къде е майчиният инстинкт?В анонса на емисията съобщиха за десетки деца оставени в родилните отделения,а децата в социалните домове са пред деинституциализиране!Това не променя ли националната стратегия в тази насока,защото реалността е съвсем друга?!Друг е въпроса,че някъде горе не искат да признаят невъзможността от прилагане на реформите!Всички,които работим в социалните домове не пишем по форумите и не говорим просто ей така за да запазим работата си!Ниското възнаграждение,условията на труд и отговорността отдавна щяха да бъдат причина сами да излезем от системата,ако наистина не обичахме тези деца!За какво бяха усвоени милиони левове държавни и европейски субсидии?!Ежедневно родители САМИ оставят децата си!Спирам!Много пъти съм вземал отношение по тази тема!Друго,което ми направи впечатление.Така наречените BabyBox – метални кутии,които се монтират в стените на обществени сгради.Те са снабдени с паник бутон,който се активира при поставяне на дете в кутията.Така се „праща” сигнал до съответните органи,които до минути прибират детето!”Майка”,която не иска да се грижи за детето си и желае да остане анонимна,все пак дава шанс на бебето да оцелее!Практика в Германия,Франция и в други страни от ЕС!Не приемам това,но все пак е по-цивилизовано!В България-нежеланите деца се хвърлят в контейнери,храсти,обществени тоалетни и къде ли още не!Често ме е срам,че съм човек виждайки и чувайки какво правят хората със себеподобните си!

Художник

Художник

Хей,мъниче,я ела,
Искаш ли една игра?
Няма трудни правила;
Нарисувай ми едно момче,
Но усмихнато дете,
А до него и сестричка,
Хванали се за ръчичка;
После идва ред на мама,
Тя е винаги засмяна,
Продължавай,продължавай
И въпроси не задавай;
Тати също ще е тук,
Нарисувай го с дебел кожух,
Зима е,ще има сняг,
Прибави му и калпак;
Баба нещо се чумери,
Пак преде,с аршина мери,
Я да видим,някой липсва,
Дядо с кучето и маца,
Тия все забъркват каша;
А сега се изправи,
Виж какво направи ти,
Само с четка и бои,
Портрет семеен сътвори;

21.01.2011г.

Приятен почивен ден:)Възползвайте се от все още топлата януарска пролет,защото съвсем скоро зимата отново ще напомни за себе си:)

Мисли

Не те виждам,не те чувам,не те сънувам,но все още мисля за теб (понякога)…Питам се дали наистина те е имало или беше плод на моето въображение!Въображаема или не искам да знаеш,че те обичах.Знаеш ли кое е най-страшното?Не си спомням лицето ти!Дали не полудявам или самотата е замъглила съзнанието ми?!Май въпросите станаха повече,а отговорите са многозначни!Трябваше да мина по този път,благодарен съм ти!Трябваше да падна и от високо за да разбера,че любовта не винаги дава криле!Не беше безплатно,всеки урок плащах със сълзите си,докато не реши,че е време да си тръгнеш!Върви,върви…Някога,може би отново…Не!Стига толкова илюзии!”По-добре болезнен край отколкото болезнен безкрай”!

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!

Мълчанието не е злато

Говорете!Мълчанието не е злато,а бягане от отговорност!Говорете за всичко,което не ви харесва и искате да се промени!Изразявайте на висок глас своята гражданска позиция по всички обществено значими въпроси!Дайте да се разбере,че не ви е безразлично как живеем днес и какво ще бъде утре,най-малкото защото милеем за поколенията след нас!
Всяка дума "казана на място" е като "тухла" в изграждането на нашият общ европейски дом!Ние не сме марионетки,а живи хора с достойнство и мнение!

Позиция

Днес е поредният парламентарен вот,този път за доверие към правителството.При условие,че по презумпция парламентарното мнозинство винаги печели,изхода е предизвестен!Ако управляващата коалиция иска вот на доверие,защо не свика референдум с един единствен въпрос – „Одобрявате ли водената от нас политика” и резултата от него ще бъде най-точната индикация за общественото настроение и политическа нагласа.Всеки уважаващ себе си политически лидер би желал да бъде оценен именно от хората,които са гласували за него!Това е принципна позиция,защото нямам конкретни политически симпатии!Единственото нещо,което ме интересува е да има нормални условия за живот в моята страна!Не ме интересува какъв е стандарта на живот в Германия,Франция,Белгия и т.н. страни членки на Европейският съюз!Искам доходите,които получавам да гарантират спокойствие както за мен така и за моето семейство тук!Уморихме се от празни предизборни обещания ,които рухват месеци по-късно,защото на практика те нямат покритие!Имам чувството,че десетилетия вече се въртим в един омагьосан кръг от който няма излизане!Така е,защото в България не се води политически диалог и няма приемственост в управлението на държавата!”Глас народен,глас Божи”-вслушайте се в хората,дами и господа политици!Останалото е губене на време с вотове за доверие и недоверие!

Усмивка

Усмивка
Утрото с усмивка посрещни,
и всяка лоша мисъл забрави,
всекиму усмивка подари,
приятелство с усмивка намери;

Над болката с усмивка полети,
обидите с усмивка подмини,
на някого с усмивка пак прости,
леда с усмивка разтопи;

Слънцето с усмивка докосни,
и нощем най-красивите звезди,
усмихвайки се здрав бъди,
Земята със усмивка прегърни;

Усмивката е щастие,помни!
Тя сбъдва даже и мечти,
по пътя на живота си върви
и своя връх с усмивка покори;

Живко Иванов
19.01.2011г.

Не успях да намеря по-лъчезарна усмивка от тази на Синан:)Всички много си го обичаме:)

Историята на Фейсбук и още нещо

Историята на Фейсбук -само за няколко години от създаването си Фейсбук надхвърля дори най-смелите очаквания на създателя си Марк Зукърбърг.Започнал почти на шега с група свои колеги от Харвард през 2003г.,днес социалната мрежа има регистрирани близо 500 млн. активни потребители.Нейната популярност расте с геометрична прогресия,а стойността на проекта е повече от 50 млрд. долара!Наистина впечатляващо!
След като се събудя сутрин,първото нещо,което правя е да отворя профила си.Отговарям на приятелите оставили коментари под мои публикации и денят започва.Почти навсякъде в Карнобат има free wi-fi и между процедурите влизам в сайта чрез смартфона.До колко можем да се пристрастим към социалните мрежи.Кликнете ТУК и ако вече покривате 20-те признака за пристрастеност,забравете лаптопа или всякакво друго устройство с достъп до интернет и отидете на планина далече от виртуалният Свят!Все още не съм стигнал този стадий,но май започнах да се "разболявам"!Приятен ден(пиша в регламентираната почивка,което ме кара да се замисля върху симптомите)!

Дилема

Възможно ли е да има приятелство между мъж и жена без сексуален подтекст?Приятно ми е да общувам с жени,да споделям дори лични неща с тях,но когато контактите станат по-чести някак много бързо пада преградата разграничаваща поддържането на чисто приятелски или делови взаимоотношения с физическото привличане!Основният проблем при мен е невъзможността да контролирам вродените инстинкти във всеки мъж и отношението ми към почти всяка жена минава през една градация от желание за общуване,следва симпатията към това лице и т.н.Разбира се,никога не съм стигал до крайности!Това разпиляване на чувствата е негативна черта,която искам да премахна!Прекалено много време загубих,изглежда си е струвало,защото осъзнавам грешките си !Имах един 90г. пациент,който преди всяка процедура казваше:”Хайде,момче,че нямам време”!Година по-късно пак се виждаме,вече „на крака” след тежък инсулт!Той получи своя шанс за живот и е безкрайно щастлив!”Веднъж получих като подарък една гипсова плоча с надпис „Живота е такъв какъвто си го направиш”.Никога не е късно за промяна,особено когато силно я желаеш,а аз искам повече от всичко на света онази семейна идилия без да я идеализирам.

Топло

Какво по-хубаво от топлото време през януари.Не съм скиор и не ми пречи липсата на сняг.Предпочитам планинските курорти,но през лятото,когато навсякъде ухае на бор,а въздуха е чист за разлика от градския смог.Дали не излизаме от умереният климатичен пояс?През последните няколко години има индикации за това!Ставаме бананова република(смях),но няма лошо!Проблема с отоплението веднага се решава,а колкото по-малко дрехи по телата,толкова по-удобно.
Успешна нова седмица!Честит Имен Ден на всички именници,днес е Антоновден с пожелание за здраве и много,много щастие!

Споделено

Тази сутрин се събудих по-късно от обичайното време,което в последствие промени графика ми от ежедневни ангажименти с което вече свикнах.Първо си ударих главата в нощната лампа над леглото,после едва не строполих огромното си тяло на пода спъвайки се в нещо, а за капак на всичко трябваше да се изкъпя с ледено студена вода,защото забравих да включа бойлера преди лягане „хващайки” нощната тарифа.Облякох се в движение и смело се впуснах във водовъртежа на трудовите хора особено в неделя.Обикновено последният ден от седмицата е даден за почивка,но аз по ирония на съдбата или не,имам най-много работа точно в неделя.След инцидента миналата година (счупих два от пръстите на лявата си ръка),вече ходя само пеш.Здравословно и полезно.Топлото януарско време някак ми действаше като катализатор на добро настроение,което неутрализира не чак толкова доброто начало на деня.Незнам защо,но днес цял ден си тананикам една любима руска детска песничка. Прехвърлил Христовата възраст,все по-често „обръщам” поглед назад,когато всичко ставаше някак по-лесно.Безгрижно детство,техникум,казарма,колеж до момента в който баща ми каза,че е време сам да поема живота в ръцете си!В същност,започнах да работя едва 14-15г..Тогава спечелих първите си пари с честен труд и разбрах,че вече съм голям! Годините минаваха една след друга без да обръщам особено внимание на това.Силен млад мъж с наднормено тегло,но уверен в себе си ,решил да остави следа по която да го следват!В този ред на мисли наблегнах повече на професионалната си реализация,но семейството остана на по-заден план!Тук не успях!Вината е моя,защото бях непостоянен в отношенията си към жените,които малко или много изпитваха някакви чувства към мен!Отчитам грешката си,но какво от това?!
Продължавам напред!Все още има време за нещо,което би осмислило живота ми освен професията си,която обожавам.Както казват старите – „Неведоми са пътищата Божии”!Бъдете здрави!

Поздрав за всички

"Аз съм просто човек" на Кирил Маричков стана символ на цяло едно поколение,което се опита да "пренапише" историята в едни бурни за цяла Европа времена!Имаше надежда и огромно желание това да се случи!Поздравявам ви с тази култова песен!

В тази игра,няма правила!

Приемайки предизвикателството на Кръстю ето моите 10 правила за да си жив!
1.Ако приемем,че живота е игра,може би най-основното правило тук е ,че правила няма!Правилата са за слабите,онези които е най-добре някой да ги води за носа,защото сами не биха се справили;
2.Креативност-възможността да лавираш,преценяш,анализираш преди някой друг да направи същото е предпоставка за успех;
3.Приятели НЯМА,има ИНТЕРЕСИ!Всеки,който проумее това,по-дълго ще остане на повърхността преди да потъне в блатото от човешки взаимоотношения;
4.В един Свят изтъкан от завист и омраза,не е лошо винаги да имаш едно Асо повече от играчите около теб!Помни,че те желаят същото-да загубиш!
5.Искай само онова,което реално можеш да получиш!Поглеждайки се в огледалото сутрин,всеки път си казвай,че Бог е над теб,а ти си простосмъртен;
6.Понякога е необходимо да направиш крачка назад преди да продължиш напред към нови предизвикателства;
7.Доверие-никога,никому 100%!В клетвите за лоялност и вечна дружба вярват само децата от детската градина!(Погледни отново т.3 );
8.Не се срамувай да признаеш собствените си грешки.Учи се от тях,но не прекалявай с уроците(да се разбира грешките);
9.Мисли бързо,защото някъде има хора,които мислят вместо теб;Не допускай това да се случи;
10.Обичайте се,любовта ще ни спаси,но никога не забравяйте написаното в точките по-горе;

След като прочетете това,може би много от вас ще кажат:"Глупости,този за какъв се мисли?!Психолог или ... ?"Не,аз не съм психолог,а човек преживял достатъчно за да стигне до изброените по-горе заключения!Така мисля и никой не може да ме убеди в противното!Въпрос на гледна точка,а всеки приема нещата по свой начин!

Ей,разсъни ме човече:)След час започва почивният ми работен ден,трябва да свърша едно-друго преди да изляза:) Лек ден!

Още малко светлина

Само преди няколко поста,Цвети ме провокира да напиша нещо за себе си.Нещо,което най-красноречиво “описва” моята същност.Приех идеята,защото винаги съм бил „За” откровеността и свалянето на „маските”.Понякога,има хора,които толкова много се вживяват в новите си амплоа,че в един момент дори самите те не могат да се познаят.Понеже онези 7 точки не ми стигнаха,искам да добавя още няколко,които пропуснах:
1.Когато ме ударят,не си обръщам другата буза.Това не пречи да бъда добър и вярващ християнин;
2.Помагам на всеки с каквото и колкото мога до момента в който същите тези лица не се „изплюят” на доверието ми към тях.Бог прощава,но аз не;
3.Не съжалявам за неща,които съм направил или не съм!Никога не отдавам случващото се в живота ми на случайността.Винаги има някаква закономерност;
4.Някъде четох една мисъл,че не е важно по какъв път си тръгнал,а как вървиш по него;
5.Никога не започвам нещо,ако не съм сигурен,че ще го довърша;Никой не е длъжен да плаща за моите грешки;
6.Обичам родителите си!Те са причината днес да бъда това,което съм!Често ме упрекват,че не само професионалните ангажименти,но и те са „спирачката”за някаква адекватна промяна при мен в посока-семейство,но … Поклон;
7.Зная кой съм,какво искам и как да реализирам целите си;

Харесван,мразен,отричан,възнасян-бъдете щастливи и преди всичко здрави,защото хората ценят здравето си едва когато го загубят!

Хайд Парк-нека да счупим оковите!

Свободното изразяване на мнение,мит или реалност?

След демократичните промени през не толкова далечната 1989г.,едно от най-важните неща за целокупният български народ беше възможността свободно и без натиск от някъде да изразява мнение без страх,че това би рефлектирало върху индивида в личен и професионален аспект.Но дали е прекъсната порочната практика да се цензурира всяка идея и нещо ново различно от „правилното”?Очевидно не!Публично разгласените данни за подслушване на лица от етажите на властта и не само там говорят,че живеем в страх,но от какво?!СРС-та може да има навсякъде дори в тоалетните,ако към тях прибавим и скритите камери,то сценаристите на Биг Брадър ще останат без работа.Няма я така жадуваната от поколения българи свобода.Казанато от някой някъде виси като Дамоклев меч над главата му,защото автора няма как да знае как ще реагира второ или трето лице „случайно” чули!Дори разговорите на „четири” очи не са критерий,че информацията ще остане поверителна!Днес няма Скравена и Белене(имам предвид концлагерите),но каква е разликата,ако утре останеш без работа само защото си имал дързостта да кажеш нещо на висок глас?Електронните пощи се четат,интернет трафика се следи,телефоните се подслушват…В затвор ли живеем?Един футуристичен свят и без яснота за бъдещето докато не се затрием като цивилизация от собствените си фобии!

Влюбен Мечо Пух

Тази сутрин Мечо Пух се събуди малко объркан.Разтърка с лапи сънливите си очички и първото нещо,което направи е не да бръкне в гърненцето с меда,а да излезе навън все още не съблякъл нощничката си.Търсеше нещо.През това време,Робин и Прасчо,също подранили, тичайки се зададоха откъм ливадата на Йори,който толкова силно хъркаше,че чак старият язовец беше напуснал убежището си въпреки умората от среднощният лов.Пух не виждаше приятелите си залисан в търсенето.Надничаше в храстите,под пейката на двора,разрови дори купата сено,която бе събрал за магаренцето.Озадачени,Робин и Прасчо се доближиха до него.
-Хей,Пух-вкупом се провикнаха-какво правиш?Да не би да играеш на криеница ?
Подхвърлиха закачливо и започнаха да се превиват от смях.Това натъжи малкото мече,което сведе глава и бавно се прибра в къщи.Никой не го разбираше и всички му се присмиваха,а той искаше само да бъде добър и да помага с каквото може.Легна на все още топлото си легло,зави се с пухкавата завивка,подарък от баба и заплака.Мечо Пух се беше влюбил за първи път в една ниско прелитаща красива пеперуда,която вчера закачливо кацаше на нослето му и така докато се стъмни. Тя беше най-красивото и нежно същество,което е виждал.А през нощта сънува,че и той си има крила,не чак толкова красиви,но достатъчно истински за да полети с тях високо,високо.
Робин остана на двора,а Прасчо,най-добрият приятел на Пух,почти безшумно тихичко влезе в стаята,приближи се до леглото и прегърна все по-силно плачещото мече.
-Пух,какво се е случило?- питайки загрижено- не мога да те гледам така…
Пух се обърна към него и каза:
- Къде ли не я търсих,почти я докосвах в съня си и тя мен.Каза ми,че се казва Любов,а после и още нещо,че ако наистина обичам,отново ще се видим и отлетя,пърхайки с вълшебните си крила обагрени с различни цветове.Аз обичам,Прасчо,обичам мед,ягоди,малини,теб,Йори,Робин и всички други животни от гората,но не я виждам…
Прасчо се усмихна дружелюбно разбирайки,коя е причината за странното поведение на Мечо Пух.
- Любовта,която търсиш,не се яде,Пух.Да, наистина лети и може да те понесе на крилете си стига да повярваш,че Тя съществува и тогава ще видиш не с очи,а чрез сърцето си своята Любов….

Това е моята интерпретация на нещо преживяно.Това мече ... Това мече промени живота ми!Как?Дълга история,приятели,която ще оставя за себе си!

Не съм престъпник

Знаете ли,писна ми да слушам едно и също,да чета едно и също, да ставам свидетел на това как се манипулира общественото мнение за така наречените престъпления в домовете за деца с ментални и физически увреждания.Стига вече!Хайде,нека властимащите най-после затворят въпросните институции и така да се сложи край на този кошмар достоен за сюжет на Хичкок!Но тогава за какво ще пишат в медиите?!Нали е по-интересно с главни букви някъде да пише как дете е вързано за радиатор ,после малтретирано от възпитателя си,а обикновеният читател солидарен с автора на статията гневно възкликне – „..затвор за престъпниците,тези там трябва да се линчуват…”!Мнозина от тази гневна аудитория хора никога не са влизали в социален дом.Никога не са прегръщали болно с неизлечима болест дете,никога не са целували плачещите му очи,защото „мама” може да бъде и чичкото,който ден и нощ подържа парното за да им е топличко!Много от тези хора никога не са хранили болно детенце залък по залък с часове,защото само то не може, приковано на легло от болестта си!

РАБОТЕЩИТЕ В ДОМОВЕТЕ ЗА ДЕЦА С МЕНТАЛНИ И ФИЗИЧЕСКИ УВРЕЖДАНИЯ НЕ СА ПРЕСТЪПНИЦИ!
Един ден всичко ще свърши!Обновените с милиони левове сгради на социалните домове ще функционират с друго предназначение,може би частни домове за възрастни..България ще бъде част от Шенген,България ще бъде с ново лице пред света,а децата,дано децата не бъдат цената за признанието,което ще получим!

Награда и...

За първи път откакто съм в блогосферата някой ме удостои с внимание!Благодаря,Цвети !
През последните няколко месеца в моя живот се случиха много повратни събития,които малко или много промениха концепцията ми по ред социално значими елементи изграждащи нашите личностни черти.Преминавайки през метаморфозите на времето,започнах да гледам по-реално на случващото се около мен,а не през призмата на розовите очила и детският ентусиазъм,защото Едиповият комплекс надделяваше.Отчитайки допуснатите грешки разбрах колко е кратък пътя между "Осанна" и "Разпни" без да се отъждествявам с Господ!
Седем неща,които трябва да споделя за себе си...
1.Непоправим работохолик!Моята професия е моят живот,нещо повече,тя е моят начин на живот и като цяло с нея най-добре се вписвам като социално значима личност;
2.Харесвам честните и открити хора.Ненавиждам лицемерието и лъжата.Уважавам мнението на всеки,дори когато то е против мен;
3.Моето любимо четиво са всички творби от Джек Лондон,а любим персонаж от тях - Мартин Идън от едноименният роман на писателя;
4.Обичам поезията,пиша стихове(все по-рядко)...Имало е дни когато винаги носех в джобовете си бележник и химикал;
5.Пристрастен към жените.Може би затова все още не съм се оженил.Дали не e изпуснат и последният влак?Риторичен въпрос!Когато му дойде времето;
6.Наивен,лековерен,но не и слабоумен!Почти винаги стигам там накъдето съм тръгнал;
7....и не на последно място,вярвам в Бог и зная,че Той е винаги около нас;

Моите 5 номинации:
1.Цвети - наистина позитивен човек.За мен е чест,че те познавам,Цвети;
2.Кръстю - със своите алегории,инсталации и настроения,Кръстю стига до всеки,а колажите му са уникални.Нищо,че ги прави с фотошоп.Чрез тях той се изразява най-добре и то без да засегне никой;
3.Светла - истински човек,това обобщава всичко;
4.Yoana - веднъж й бях написал,че когато чета нейните постове,откривам много сходни неща с моето минало и настояще.Май не съм единствен;
5.Лилия - момичето,което "отвори" кутията на Пандора;

По принцип не харесвам номинациите,защото извън тях биха останали много други хора заслужаващи това внимание!Имах друг пост за тази вечер,но... :)

Пролетно

В тези толкова студени дни и провокиран от поста на Цвети,реших и аз да си направя вечерта(поне) малко по-топла създавайки това колажче от снимки на цветя от "Флора"-Бургас 2010г.Нямам много добри спомени от този период,защото точно тогава бях с шинирана ръка.Случилото се отдавна е в графата "минало и забравено".Вече искам да е пролет,въпреки началото на зимният сезон.Какво толкова,само още няколко месеца:)

Следпразнично

След празниците отново влизам(е) в работен ритъм.Нищо не се е променило освен тягостното усещане,че още една година е зад гърба ни.Казват,че с възрастта хората стават по-мъдри,но има и друга крайност,оглупяване,което за съжаление се случва все по-често.Надявам се да бъда в графата с мъдрите,въпреки,че никой не е застрахован някога да стане за резил.Тази вечер чух една мъдра индийска мисъл-„Няма значение по какъв път ще тръгнеш,а как ще вървиш по него”.Има много истина в това стига да спазваме и друго,че „човек се учи от грешките си”!Миналата година повторих някои мои грешки,но научих урока си и зная какво искам(вече)!Не съм от многословните,затова спирам с тези житейски разсъждения."Повече дела,друже,а не думи..",както би казал един близък в недалечното минало човек за мен!

Сурвакари

Бях позабравил тази изконна българска традиция рано сутрин в първият ден от Новата Година.Все още с замъглено съзнание от новогодишната нощ като на сън чух звънеца и веселото "чуруликане" на група ентусиазирани и ранобудни дечица,които с сурвакничка в ръка бяха тръгнали да поздравяват за здраве.За миг се върнах години назад когато и аз правех същото.Зарадвах се и всички у дома приехме благословията на всяко сурвакарче:

Сурва, сурва година,
Весела година!
Златен клас на нива,
Зелен грозд на лозе,
Жълт мамул на леса,
Червена ябълка в градина,
Пълна къща с коприна!
Живо, здраво догодина,
Догодина, до амина!

Колко е хубаво,нали?Празниците продължават!Повече усмивки и настроение!