Не те виждам,не те чувам,не те сънувам,но все още мисля за теб (понякога)…Питам се дали наистина те е имало или беше плод на моето въображение!Въображаема или не искам да знаеш,че те обичах.Знаеш ли кое е най-страшното?Не си спомням лицето ти!Дали не полудявам или самотата е замъглила съзнанието ми?!Май въпросите станаха повече,а отговорите са многозначни!Трябваше да мина по този път,благодарен съм ти!Трябваше да падна и от високо за да разбера,че любовта не винаги дава криле!Не беше безплатно,всеки урок плащах със сълзите си,докато не реши,че е време да си тръгнеш!Върви,върви…Някога,може би отново…Не!Стига толкова илюзии!”По-добре болезнен край отколкото болезнен безкрай”!
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
Няма коментари:
Публикуване на коментар