С объркани мисли и чувства загубени,
вървя без посока , самотен нанякъде,
на никой не вярвам, дори и на себе си,
вината е в мен, за промяна май късно е;
Тишината ме плаши, самотата убива,
светлината в тунела, пак е само химера,
наивно повярвах, че доброто го има,
а зад всяка усмивка, не, не виждах омразата;
Промени се света, промениха се хората,
само тъжни лица вече срещам по пътя си,
докога в тъмнина, често питам съдбата си,
като несретник се лутам все в мъгла и във калища;
Милостиня не искам, съжаление също,
все още раздавам от щастливите мигове,
не чужди, а моите, няма много, вземете си,
а когато се свършат, ще даря и сърцето си;
Живко Иванов
11.04.2011г.
Отдавна не бях писал. Това стихотворение е отражение на тъмнината, която трайно се е настанила в живота ми ! Успешна нова седмица, въпреки всичко :)
Налегнат си от мрачно настроение...Пожелавам ти да ти стане по-светло. Когато пишеше в блога от планината беше много ведър...Но причини винаги се намират. Живко, все пак е пролет, дай усмивка:)))
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Цвети!При мен настроението е като времето през пролетта, ту мрачно,ту слънчево :)Приятна вечер :)
ОтговорИзтриване