Това беше нашето място . Плажа до моста на влюбените ( в Бургас) . Така го наричах, а онези десетки хора вперили поглед в плувките на въдиците си може би щяха в един глас да ме апострофират, че моста все пак е и на рибарите . Няма да споря с тях. Обичахме да ходим боси по пясъка, привечер , когато звездите обсипваха небето с вълшебните си пламъчета, а луната се усмихваше загадъчно и закачливо. Нищо друго нямаше значение за мен освен теб самата. Нежна, лъчезарна, сияеща , чувах ритъма на сърцето си при всеки допир до устните ти , усещах ритъма и на твоето сърце . Мигове, които никога няма да забравя. Мина много, много време. Аз пак съм тук. На нашето място до моста на влюбените. Няма те, студено е, не виждаш сълзите, които се стичат по лицето ми и капят в синьо-зелената вода на морето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар