Не ме позна след толкова години,
Едва ли помниш „селското момче”,
Тогава бяхме неразумно луди,
Безгрижно време с хиляди мечти ;
Не си се променила, още си красива,
С усмивката невинна на дете,
С поглед те докосвам, повече не смея,
А някога бе с устни и обичащо сърце;
Не ме позна и друго не очаквах,
Отдавна аз съм минало за теб,
За миговете заедно не съжалявам,
Срещаме се за последен път ;
Живко Иванов
Няма коментари:
Публикуване на коментар