За "прехода" и още нещо

Днес е един от дните когато работният ми ден е 14 часов.На едно място в блоговете индиректно ме нарекоха „мижава душица”,защото дохода,който имам от частна практика многократно надхвърлял моята работна заплата,а не съм плащал данъци за това.Бих си плащал,но използвам една „вратичка” в закона за месните данъци и такси на общината в която живея.Нямам угризения на съвестта .Нека малко си напрегнат умовете.Не съм чак толкова добър самарянин за да сваля и последната риза от гърба си.След „демократичните промени” през 1989г. ,спортистите първи се ориентираха в обстановката ,те бяха и първите законодатели в оглозганата от тоталитарният режим държава.Създадоха империи с огромен финансов ресурс,разполагаха с огромно влияние,сивата икономика процъфтяваше,безработицата растеше,а инфлацията стигна своите най-високи стойности по време на Виденовата зима (1996г.).В тези екстремни условия,всеки сам намираше начин за оцеляване,защото глада е по-силен от морала и нравствените ценности.Така,година след година всяко правителство даваше своя съществен принос за изграждането на народопсихологическият профил на българина.Шопската поговорка(простете,ако не е ) „Я не сакам на мен да ми е добре,сакам на Вуте да му е зле” винаги е актуална(за съжаление).Безброй политически партии,безброй икономически интереси ,пълния управленски хаос са онези камъчета,които вече обърнаха колата на „държавната машина”.Има ли изход от кризата?Да,има,но трябва всички да бъдем единни.Спомнете си какво е направил Хан Кубрат с пръчките пред синовете си.Само сплотени бихме могли да спасим страната си от загуба на суверенитет.Усвоеното през последните 20г. направи хората егоисти.