Маскарад или ...?

Искам да има парламентарни избори.Когато започне предизборната кампания,следя с интерес предизборните дебати.Слушайки политическите лидери как разпалено запознават обществеността със своите идеи,някак аха да повярвам,че въпрос на няколко стотин дни е да станем Швейцария на Балканите.Да,ама не!Фразата,която обичаше да казва Петко Бочаров ,само илюстрираше нагледно липсата на ясен поглед върху проблемите,които трябва да се решат.Лутайки се в лабиринта от партии,често губим способността си да вземаме адекватни решения.Някъде четох,че ние имаме най-много партии на глава от населението,цели 277(цифрата може да не точна).Излиза,че почти всеки гражданин на Републиката би могъл да регистрира своя партия,сдружение или движение стига да представи в ЦИК необходимият пакет документи.И после,почват едни концерти,в някои музикални браншове чупят рекорди по посещаемост,търговията с трикольори, балони ,наливна бира и кебапчета процъфтява и т.н и т.н.Едно и също до втръсване!”Гласувайте за бюлетина номер … и ние ще променим живота ви към по-добро”.Смях и то с глас.Докато гледаме в различни посоки,пак променяме живота си,но с обратен знак.Писна ми от този маскарад.Нещо не се получава!Някъде грешим,но къде?!Не е нормално най-бедната страна в Европейският съюз да бъде България,а имаме необходимите ресурси наистина поне малко да се вдигне жизненият стандарт.