Двубой

Пак си тъжен! Докога
с тези приливи и отливи
в морето от емоции и мисли?
Нима не се научи да познаваш
онова, което уж привидно е добро
или усмивката неискрена, измамно топла,
която неусетно те унася и пренася
някъде отвъд реалността на чувствата,
които в теб отново се надигат ?
След толкова химери и илюзии,
прощавай, но изглеждаш глупаво!
Виждал съм те слаб, душевно сринат,
„разпнат” от „приятели” и плют за нищо;
Изправяше се бързо от калта,
вървеше с вдигната глава
тъй както пишеш в стихове и проза,
показваше, че имаш воля ,
живееше и беше друг ;
От никого съвети не приемаш,
не искаш да надскочиш гордостта си,
затворил си се в някаква черупка,
а истината искаш да узнаеш;
Спирам! Отегчавам те изглежда,
тръгвам си до следващият път,
когато ще кръстосаме рапири,
аз Разума и Аз-а ти, но за добро е …

31.03.2011г.

Често в живота ми има периоди в които давам думата на Разума! За съжаление винаги постфактум, когато нещо се е объркало или отново съм проявил онази характерна моя черта - наивност ! Когато Наивността и Добротата се съберат, Глупостта е някъде наблизо ... Заслужавам си тъжното! Обещавам следващият път да бъда по-весел ;)

Поклон

Вчера баща ми навърши 66г.! Тези думички са за него! Все още не се е възстановил напълно след поредният инсулт преди няколко месеца, но някой ден той ще прочете това, защото, ако го прочете сега, зная, че ще плаче ! Поклон, татко !

....

Светлина

Светлина

Когато е трудно, духом не падай,
има надежда за хубави дни,
горе главата, върви със усмивка,
повярвай и в себе си, това те крепи;

Кажи си, че можеш, че знаеш и кой си,
под слънцето своето място търси,
падаш и ставаш, боли, но не спираш,
ако днес си последен, утре първи бъди;

Маски не слагай,сгрешиш ли не бягай,
не друг е виновен, вината е в теб,
добро направи и отплата не чакай,
повтаряй на глас, че си само Човек;

Светлина обозрима, щастие има,
отключи сетивата си, гледай напред,
дъх поеми, понеси се над мрака,
полети над страха към един по-добър свят;

23.03.2011г.

След вчерашният емоционален ден за мен с отрицателен знак, днес реших да напиша нещо по-оптимистично . Бъдете щастливи :)

Защо ?

Има нещо,което не разбирам. Вече почти година имам страница във фейсбук и блог тук. Знаете, че често публикувах снимки с децата от социалният дом където все още работя само защото исках да покажа живота на нашите „различни” деца в малко по-различна светлина от тази, която тенденциозно се налага в медиите, а имено , че служителите в тези домове са престъпници и нищо не се прави ! Не съм искал по никакъв начин да уроня престижа на институцията или да засегна някой. Да, ама не ! Не така мислят ДАЗД ! Питам ! До кога уважаемите държавни институции ще крият какво се случва в социалните домове и не показват позитивното, хубавото, резултатите от труда на хиляди работещи в социалната сфера за жълти стотинки, водени единствено от призванието си ? Тази информационна завеса , която отново се спуска нима не е белег на едно минало време или все още не сме излезли от сянката на тоталитаризма ?! Как вие , които никога не сте посещавали социален дом ще знаете как живеят децата с ментални и физически увреждания, ако тези домове нямат блогове, сайтове и т.н. средства за информация ? В ДАЗД грешат ! Не се прави така !Рехабилитаторите , които работят в подобни домове се броят на пръсти ! Уморих се от абсурдите на които ставам свидетел …

( Изтрих всички снимки и публикации за децата от социалният дом )

Не ме е страх ...

Не ме е страх от теб, Живот,
въпреки, че често ме препъваш,
със своите превратности не ще ме спреш,
аз пак до своят връх ще стигна ;

Не съм те молил с мен да си добър,
подаръци житейски не приемам,
за всяка моя стъпка, всеки ден,
плащал съм ти винаги с бакшиша ;

Искаш да съм слаб, изнемощял,
не си познал, не падам на колене,
не ти харесва тази дързост, знам,
прощавай, но не мога друг да бъда ;

Време е да продължа напред,
пътят ми не е постлан с килими,
уроците в живота уча сам,
а също и от грешките си сам се уча ;

19.03.2011г.

Прозрачно

Тридесет и шест години лутане,
Вярвайки в това и онова,
Борейки се с времето и себе си
Човешкото успях да съхраня;

Често са ме „удряли” със думи,
Болката словесна не търпя,
На лошото с добро не се отвръща,
Доказани житейски правила;

Не съм безгрешен, няма и да бъда,
Когато дойде време ще платя,
Най-важно е по пътя на живота
След мен да има някаква следа;

За кой ли път отново „ се съблякох ” ,
Не ме е срам от тази голота,
Зная, че въпроси винаги ще има,
а отговора всеки ще тълкува сам ;

14.03.2011г.

Нека да е лято ...

Да, това е спомен от лятото на 2009г. ! Едно незабравимо лято, което винаги ще помня ! Днес топлото време ме провокира да "върна малко лентата назад " ! Решил съм тази година да си подаря поне седмица почивка ! Работа винаги ще има ! Рано сутринта правих масаж на един приятел от Румъния, който безпристрастно постави по-висока оценка на нашите черноморски курорти в сравнение с техните ! Е, в нещо да сме по-добри ! Стига писане ! Приятни часове до края на деня и повече усмивки !

Мечта (пожелание)

Всеки ден да е с утрини слънчеви,
С аромат на цветя и кафе,
Още с устни докосващи, парещи,
Тихо шепнещи нежно „обичам те” ;

Всеки ден да започва с целувка,
Тя те прави щастлив и летиш
Към света от мечтите и сънища,
Любовта не е мит, тук е с теб ;

Всяко утро да бъде с усмивка,
Лъчезарна, искряща и истинска,
Тези мигове пазиш завинаги,
Топъл лъч носещ радост и спомени;

11.03.2011г.

"Казани думи... "

„Казани думи..”

Казани думи назад не се връщат,
Тежат като камък и рани оставят,
Някои парят, а други изгарят,
Не съм безразличен,човешка порода ;

Не съм бездиханен, аз имах и чувства,
Мечтаех за слънце, а днес сме студени,
В различни посоки и пак разделени,
Щастие търсим,поредни химери ;

Последен етюд , продължение няма,
Колко пъти бях сляп,не приемах Съдбата,
Почти на инат все от Разума бягах ,
После сам си поръсвах косите със пепел;

Минало време по-празно от всякога,
Плащам за грешки дори и за чуждите,
Пак се раздавам , не крия лицето си,
Такъв ще остана, наивник до края си ;

9.03.2011г.

Честит 8 Март

Кукери

Кукери в с. Вълчин, общ. Карнобат

По стар народен обичай в югоизточна България, кукерите са най-колоритните фигури на днешният ден Сирни Заговезни. Има поверие, че те гонят злите сили и пропъждат студа. Като дете се плашех от тези страшни мъже с маски, но по-късно, сам ходех при тях за да ме докоснат с дървените си саби или тояги за здраве и късмет.
Днес имах работа в едно съседно на с.Вълчин село. Нямаше как да не се снимам с кукерската чета. Не бях виждал кукери от години! След тази неочаквана среща, продължих по пътя си видимо щастлив !

След (пред) празнично

Хубаво нещо са празниците! С повод или без повод, трябва по някакъв начин натрупаното напрежение от субективни и обективни фактори да намери отдушник. Среща с приятели, познати, дълго отлагано гостуване на роднини може да извади всеки от емоционалният срив и бързо да забрави проблемите от различно естество. По традиция храната и питиетата са в изобилие, което не е задължително условие! Българите (и останалите етнически групи в нашата Родина) умеем да се веселим въпреки и напук! Без тази уникална способност може би щяхме да се стопим като нация. След два дни пак ще е време за прошка. Искаме, даваме, такъв е живота! Приятни почивни дни и повече добро настроение!

Честит 3-ти Март

Честит 3-ти Март!

Честит Празник,Българи!Нека да не се срамуваме,че днес е нашият национален празник!От историческа гледна точка, тази дата е от най-значимите и трябва да я съхраним най-вече в съзнанието си! Не са нужни манифестации или друго организирано мероприятие! Този празник се чувства в сърцата ни без да влизаме в конфронтация с... нашите южни съседи! Много политици се опитаха да игнорират значението на този ден по една или друга причина! Имам приятел с турско самосъзнание, който винаги ме е подкрепял, дори тогава,когато не съм имал нужда! Трябва ли целият свят да се отрече от германците,само защото Хитлер е причина за десетки милиони убити през Втората световна война?! Няма да се впускам в излишни разсъждение. Още веднъж, Честит Празник и повече Светлина, най-вече в мислите ни!

Така мисля...

Много е трудно да водиш борба със себе си!От една страна е желанието да “скъсаш” веднъж завинаги с всичко,което не ти харесва, а от другата е страха да се промениш. Физическите недостатъци лесно биха могли да се „скрият” средата, но това не е достатъчно! Възможна ли е подобна метаморфоза?Убеден съм! Социалната изолация и общуването само в социалните мрежи няма как да замести живият контакт, все още не!Тук най-близките хора и приятелите са „огледалото” в което всеки може да види собствените си недостатъци и да направи първата крачка към своят нов начин на живот.В същност, точно в такива моменти човек разбира какво е истинското значение на приятелството пречупено през призмата на реалността.Самото присъствие на някой,който е съпричастен с болката и радостта ти е символ на доверие, което нямаш към „Аз”-а си! Не винаги приятелският шамар е болезнен!Той те „приземява”, сваляш „розовите” очила и виждаш, че звездата, която си следвал е била плод на твоето въображение! Нереална и абсурдна реалност! И тогава променяш всичко, но без страх, защото вече си разбрал как не би искал да живееш!