Двубой

Пак си тъжен! Докога
с тези приливи и отливи
в морето от емоции и мисли?
Нима не се научи да познаваш
онова, което уж привидно е добро
или усмивката неискрена, измамно топла,
която неусетно те унася и пренася
някъде отвъд реалността на чувствата,
които в теб отново се надигат ?
След толкова химери и илюзии,
прощавай, но изглеждаш глупаво!
Виждал съм те слаб, душевно сринат,
„разпнат” от „приятели” и плют за нищо;
Изправяше се бързо от калта,
вървеше с вдигната глава
тъй както пишеш в стихове и проза,
показваше, че имаш воля ,
живееше и беше друг ;
От никого съвети не приемаш,
не искаш да надскочиш гордостта си,
затворил си се в някаква черупка,
а истината искаш да узнаеш;
Спирам! Отегчавам те изглежда,
тръгвам си до следващият път,
когато ще кръстосаме рапири,
аз Разума и Аз-а ти, но за добро е …

31.03.2011г.

Често в живота ми има периоди в които давам думата на Разума! За съжаление винаги постфактум, когато нещо се е объркало или отново съм проявил онази характерна моя черта - наивност ! Когато Наивността и Добротата се съберат, Глупостта е някъде наблизо ... Заслужавам си тъжното! Обещавам следващият път да бъда по-весел ;)