Прозрачно

Тридесет и шест години лутане,
Вярвайки в това и онова,
Борейки се с времето и себе си
Човешкото успях да съхраня;

Често са ме „удряли” със думи,
Болката словесна не търпя,
На лошото с добро не се отвръща,
Доказани житейски правила;

Не съм безгрешен, няма и да бъда,
Когато дойде време ще платя,
Най-важно е по пътя на живота
След мен да има някаква следа;

За кой ли път отново „ се съблякох ” ,
Не ме е срам от тази голота,
Зная, че въпроси винаги ще има,
а отговора всеки ще тълкува сам ;

14.03.2011г.