Винаги съм се питал защо чужденци осиновяват деца с ментални и физически увреждания.Днес нашите социални служби задават все по-малко въпроси на кандидат осиновителите,процедурата е опростена до минимум и само след месец,два „ходене по мъките” детето е вече при новите си родители.Нищо,че то самото не знае какво се случва в живота му.Няколко месеца писма,имейли,контакти и следва затишие.Никой не знае какво се е случило,добре ли е детето,в по-добра ли среда живее и т.н и т.н.Няма мониторинг върху тези случаи след известно време,а само поредната отметка в графата –„реинтегрирано дете” в приемно семейство.Браво!Но говоря за деца с основна диагноза ДЦП,Синдрома на Даун,Вродени сърдечни малформации… Работя в социален дом и зная колко много грижи се полагат от всички служители за да бъде това дете нахранено,облечено и живо възможно най-дълго.Защо чужденци осиновяват деца с уврежданията,чиято средна продължителност на живот е не повече от 5-10-15г.?Милосърдие?Хайде стига!Има нещо друго от което ме побиват тръпки и не смея дори да го напиша!Дано да греша и всички деца,които един ден „намерят” своите родители наистина да бъдат щастливи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар