Мечта и реалност

На дъното бях,от там ме извади,
в калта бях затънал,ръка ми подаде,
живеех и в мрак,посочи ми пътя,
без тебе съм сянка,загубен,отхвърлен…

Не знаех и кой съм,загубил бях всичко,
не мислех за утре,не мислех за нищо,
аз си бях Нищо,без цел и посока,
но ти ме спаси от самият мен даже.

Дари ме с надежда,любов и със вяра,
дари ме със сила да мога,да бъда,
макар и в окови оплюван и газен
с усмивка да крача понесъл си кръста.

Мечта и реалност,най-нежното цвете,
и онези сълзички пролети от обич,
и пламъка, който ми стопли сърцето,
друго не искам,върни се наяве ;