Винаги съм се стремял да бъда себе си.Не,не,не страдам от раздвоение на личността,но без да си служа с някоя синтенция или афоризъм стигам до извода,че двуличието понякога има положително въздействие върху способността на хората да се адаптират по-лесно към заобикалящата ги среда.Открито изразяващите се често попадат в графата „неудобни” и бързо биват елиминирани.”Има човек,има проблем,няма човек,няма проблем”- далеч съм от мисълта за физическо отстраняване.Субективният фактор може да бъде преодолян по различни начини.Преуспяват онези,които могат да си държат езика зад зъбите поне до момента в който не стигнат по-високо някъде в ерархията от имащи влияния нива на социалната стълбица.Следват един два компромата и вече си на върха.В това отношение нашите братя европейци могат само да ни дишат прахта.Всички постсоциалистически държави отдавна са забравили прословутия преход.Къде сме ние?Пак там където бяхме и преди 20г.На дъното,но с тази разлика,че преди не ни казваха,а сега сами дълбаем все по-дълбоко и все по-надолу!
Няма коментари:
Публикуване на коментар