Отново сам!За кой ли път,
заставам пак на кръстопът,
понесъл тежкият си кръст,
от свои и от чужди сочен с пръст,
посмешище,защото бях добър,
без маска или скрит зад параван,
бях себе си!Без роля на живота-сцена,
цената вече е платена,а тя е моето сърце,
останах даже без лице,загубих всичко!
Треперещ лист и празнота,това е моята съдба,
но според тях!Уви, не са познали!
Миг ще бъдеш на върха,а после сгазен във калта,
изправяш се и продължаваш,вървиш напред,
не се предаваш,бориш се за всеки дъх ...
Застанал пак на кръстопът,
прави добро,то някога се връща,
макар и да те сочат с пръст ...
Написаното по-горе е ежедневие за мен.Това стихотворение написах преди няколко месеца,но то е винаги актуално :)
dum spiro spero
ОтговорИзтриванеХубаво стихотворение,angie:)Стихотворенията,които пиша са много песимистични,но всеки стих е пропит с чувства и реално преживяване :)
ОтговорИзтриванеМного свеж фейс на блога,за първи път идвам на гости тук:)иначе стихотворението си е истина за много от нас,приятен ден:)
ОтговорИзтриванеХубаво стихотворение, харесва ми края "прави добро,то някога се връща,
ОтговорИзтриванемакар и да те сочат с пръст ...". Поздарви - слънчев и усмихнат ден:)
Добре дошла,Силвия :-)Радвам се,че ти харесва блога :)Минавай,когато имаш време :)
ОтговорИзтриванеЦвети,някъде бях писал :"да правиш добро,май днес е наивност",но докато има добро,няма да се затрие света :)Притен и не толкова дъждовен ден :)
Разчувства ме...
ОтговорИзтриванеЗа съжаление тези "родители", ги има, и то много. Лошото е, че просията и босичките детски крачета в снега са много повече - не говоря за буквалното...