От няколко дни правя рехабилитация на едно детенце.Тази вечер ме изненада с една рисунка,която имаше и скрито послание освен пожеланието написано собственоръчно.Милото,не беше стъпвало от два месеца на крачето си,освободихме се от омразните патерици и направи първите няколко крачки за радост на родителите си и за моя,разбира се.Прегърна ме и каза :”Обичам те”.Очите ми се насълзиха,но ги задържах,защото не исках да ме виждат да плача,най-малкото детето.Имах нужда от такава топлина,която няма аналог.Вече се мръкваше,но не бързах за в къщи.И без друго нямаше кой да ме чака.Само „обичам те” звучеше като камбанен звън и разсейваше сълзичките по лицето ми.Нещастник!Днес спечелих признание в невинните детски очи,но загубих любовта,която ми даваше импулс да живея…Краят на една мечта!
Няма коментари:
Публикуване на коментар