Уморих се да живея в суета,
все същото без никаква промяна,
надигнеш ли се, дръпнеш ли напред,
крак веднага някой ти подлага.
Уморих се да живея и с мечти,
подобно на Гаврош във наше време,
не стигат пустите пари,
какво пък толкова, излишно бреме.
Уморих се даже и да спа,
сънувам всяка нощ кошмари,
пак идвал краят на Света,
поредният от хиляди години.
Уморих се в тези смутни дни,
на някого все нещо да доказвам,
но аз си имам свои правила
и цял живот до края ще ги спазвам.
Обърна ли се, дръпна ли черта,
виждам, че отново съм на старта
и въпреки умората ще продължа
с надежда по житейската пътека.
Живко Иванов
Няма коментари:
Публикуване на коментар