Отново по пътеката вървя,
житейската,осеяна със тръни,
боли,но крача с вдигната глава,
напук на всичко пошло и съдбата.
И този път изцапан бях със кал,
не земната ,а тази от приятел,
за някого живота си бих дал,
а той ме срина до земята.
Може би вината е във мен,
този свят май нещо не разбирам,
доброто щом не е добро,
да ,правейки добро,глупак изглеждам.
Въртя се в омагьосан кръг,
изправен пред поредната дилема,
„To be or not to be” или…
…не няма с Дявола ортак да бъда!
Боли,но трябва да вървя,
надявам се да видя Светлината.
Нали след Мрака следва Светлина?
Не искам и не смея да гадая!
…………………………………………
Спомняш ли си моето лице,
усмивката и пламъка в очите,
а устните ,туптящото сърце…?
Прости,понякога мечтая…
…………………………………………
Mного моля-прости ми , ако можеш.Ходя като слон в стъкларски магазин.Жив терминатор съм.Ако знаех какво ми предстои бих направила много от нещата много по-рано.Иначе си бях опростила живота-по-малко движение в пространството , за да се насоча към по-належащи дела.Сега наведнъж трябва всичко да върша и резултата е -всичко върху теб.Нищо не съм забравила.Много тичане- изживявам трус-трябва да си уредя някои ежедневни потребности.Извини ме , ако липсвам.И аз искам да съм в другия свят-липсва ми.Но сега имам вятърни мелници за преборване.
ОтговорИзтриванеЗдравей,Лилиа:)Дон Кихот е вечен:)Винаги има вятърни мелници с които да се борим:)Приятна вечер:)
ОтговорИзтриванеПрилитам тук с желание
ОтговорИзтриванеи нося аромати и ухание,
и стръкче свежест,
капка светлина,
болките дано да мога,
за малко да ви изцеля.
...и наистина успя,
ОтговорИзтриванеусмихвам се,не ме боли глава:)
А в кошничката сложих и вода
ОтговорИзтриванеи капчици от бистрата роса,
При вас в прозореца да донеса...
Но някъде по пътя са се разпилели,
и славиите жадничко са ги умели...
Усмивки и от мен,
ОтговорИзтриванесложи в твоя джоб,
и не му мисли,
ще светне и в твоя ден...