Навсякъде в интернет пространството чета за „престъпниците” работещи в домовете за деца с ментални и физически увреждания!Тези хора,които пишат това едва ли са били повече от час в социален дом и правят изводи само от публикациите в медиите без да са наясно с причината за смъртността в социалните домове.Основната диагноза на децата е ДЦП в различните и форми.Най-тежка е спастичната квадрипареза.Без оперативна интервенция и рехабилитация дете с тази диагноза дори в домашни условия НЕ живее повече от 5г.Операцията е на аддукторите при квадрипарезите,която е задължителна и дава някакви шансове на детето да проходи – цена 15 000 лв.(може и повече).Следва рехабилитация.Тя трябва да бъде ежедневна,цената на една процедура е между 15-25 лв. за час.Варира от населеното място.Колко родители биха могли да си позволят това?Цената на медикаментите без които детето също не може не съм споменал!Стига с тези измислени благотворителни каузи по телевизиите!Вероятно костюмите и ефирните рокли на милосърдните в тези предавания струват повече от годишния бюджет на един социален дом!Вместо да се плюят хората,които дават всичко от себе си за доброто на децата,нека се вдигнат мизерните им заплати,които сега не надхвърлят 320лв.,а след като се извадят данъците тази сума пада под 280 лв.ТИ КОЙТО ЧЕТЕШ ТОВА,С КОЛКО ЛЕВА ЖИВЕЕШ МЕСЕЧНО?Нека да бъде увеличен щата,а не да се съкращава.В Социалните домове НЯМА медицински специалисти и съответно няма как да има специализирана мед.помощ.Смея да твърдя,че на Държавата не й пука за децата.Някой би ли ми казал какво ще стане след деинституализацията на домовете или преструктурирането им?Кой ще поеме грижата за тежко болните деца?Приемни семейства?Абсурд!Дневни центрове-отново само добро пожелание!ВИЕ БИХТЕ ЛИ ОСИНОВИЛИ ДЕТЕ С ДЦП-СПАСТИЧНА КВАДРИПАРЕЗА?ЧЕСТНО!Едва ли!Тогава?Ето какво трябва да се направи според мен:
1.Реконструиране на съществуващите сгради на социалните домове за да има условия отговарящи на всички европейските изисквания – вече се прави;
2.Финансирането на социалните заведения да става пряко от държавният бюджет,а не от общинските,както е сега;
3.Вдигане на работните заплати,което ще мотивира рехабилитатори,психолози,педиатри,социални работници,логопеди да търсят реализация в тази сфера;
4.Броя на служителите – колкото повече,толкова по-добре;
5.Профилиране на социалните заведения – в момента тече мащабен проект в 25 социални дома,чиято основна цел е тази(надявам се);
6.Работа с неправителствени организации по примера на подобни институции в Холандия,Германия,Франция и др. страни от Европейският съюз;
НЕ СЕ ЛИ ПРЕДПРИЕМАТ ТЕЗИ ИЛИ ПОДОБНИ МЕРКИ,ПОВЯРВАЙТЕ,СМЪРТНОСТА ЩЕ БЪДЕ МНОГО ПО-ВИСОКА И ТОГАВА ПИТАМ,КОЙ ЩЕ БЪДЕ ВИНОВЕН!
На държавате, всъщност не и пука за нищо и за никой. Питам се , за какво съществуват тогава разни институции. Не мога да се примиря с мисълта, че за каквото и да помислиш - не може да се разчита на нея. Все едно сме без държава. Болни, деца, възрастни, здравеопазване, образование-всичко е батак. Пълна бездуховност, пълна мизерия...Домовете за деца - зле. Старческите домове също. Болниците...Хосписите...Където и да се погледне-хаос...
ОтговорИзтриванеЗдравей,Цвети:)Не виждам изход от този лабиринт докато не се промени мисленето на всички в тази държава!Имам чувството,че се въртим в един омагьосан кръг и вместо да направим нещо заедно,само прехвърляме отговорността един към друг.Приятна вечер:)
ОтговорИзтриванеСъгласна само с едно с автора- геноцид в милата ни държава има към всеки беззащитен нейн гражданин.
ОтговорИзтриванеНЕ НИ Е НУЖНО ТУНИНГОВАНЕ НА НИТО ЕДНА ИНСТИТУЦИЯ, нужно е усилията и политиките на държавата да са насочени в подкрепа на СЕМЕЙСТВАТА, които имат деца с увреждания.
Ако на един родител чието дете се ражда с увреждане или се сдобива с такова вследствие на нещо(лекарска грешка, друго заболяване, имунизация или злополука- каквото и да било)държавата помогне адекватно- осигурени безплатни и качествени медицински и социални услуги, този родител ще се грижи за детето си вместо да го изостави.
В дом или хоспис ще са само деца и/или хора с увреждания, които се нуждаят от непрекъснат медицински контрол и апаратура за да живеят.
Дори да нямат достатъчно средства и в момента, родителите на деца с тежки увреждания за да ги лекуват, тези деца пак живеят и се развиват повече от това, което биха живели в институция, защото и най-лъскавата модерно обзаведена, и пълна с квалифициран персонал институция не може да даде на едно дете усещането, че е значимо, а не част от статистиката.
Казвам всичко това от 13г си опит като родител на дете с тежка спастична квадрипареза, вътрешна хидроцефалия(без клапа), лека степен на интелектуален дефицит- за 13г лекари не спряха да ми повтарят как синът ми ще умре утре, след година или две, че ще остане като растение и куп подобни простотии.
Да, редовно нямам пари за да му осигуря нужното му лечение( аз съм му и майка, и логопед, и рехабилитатор, и психолог, и ръце и крака- всичко, което и когато му е нужно), но въпреки всички усилия на държавата да ни смачка, въпреки всички прогнози и диагнози на специалистите, въпреки нямането на средства моят син- говори, чете и пише, НЯМА да стане олимпийски шампион, нито ядрен физик, но е научил най-важното- че е човешко същество и има право да живее нормално като всеки един от нас.
Павлина Радкова- родител на дете с увреждане