Вече е Есен.Времето става все по-хладно дори през светлата част от денонощието.Пепелта в огнищата пред панелните блокове ме връща в онези години когато помагах на хазяйката си да приготви зимнината за предстоящата Зима.Правеше го с такова старание и любов.Бурканите винаги ще останат наша характерна черта от битието на народа и лютеницата,разбира се.Няма ги онези летни вечеринки където се обсъжда какво ли не и то разпалено.Политика,спорт,икономика,жълтини…,винаги съм се забавлявал,защото волно или не съм бил свидетел на всичко това.Сега само децата се събират вечер пред входа,но и те са притихнали за радост на живеещите от първи до трети етаж на блока.С една дума,спокойствие!Тази година пропуснах гроздобера,но традицията беше спазена и баща ми е налял един два съда с бяло вино за да има с какво да се отсрамим,както се казва когато дойдат гости на село или в града.Въпреки,че определено си тежа на мястото с моето наднормено тегло,често се чувствам в безтегловност от невъзможността да се справя с проблемите,които нямат чет.Все зейва някоя дупка в бюджета,която трябва своевременно да бъде запълнена.Справяш се с нея и хоп друга някоя непредвидена.А тази неяснота около социалните домове (работя в такъв) още повече нагнетява обстановката.Бъдещето на децата с увреждания и на нас като служители е по-мъгливо от мъглите на Албиона.Писах по тази тема и няма да се връщам към нея.Зная,че трябва да гледам по-позитивно на всичко,но не винаги се получава.Бъдете щастливи!За усмивките си знаете,колкото повече,толкова повече!
Моля те не се сърди ,като мъничко детенце си ми.Малка душичка.Тук съм.Просто става по-шумно и си разделям вниманието дапрочета и тоговора и тук и на моите у дома.Сега съм само за теб.Всички се успокоиха вече.Хайде, усмихни ми се
ОтговорИзтриване