Успех

В последният си пост изразих лична позиция за тенденциозната политика насочена към закриване на домовете за деца с увреждания.Никой освен Цвети не взе отношение и може би така трябва.Интернет пространството се следи и току виж някой би могъл да има неприятности.Може би и аз ще имам,но не ми пука.Мога да загубя работата,но не и професията си.Почувствах се лично засегнат от тази кампания обезличаваща труда на стотици социални работници,защото всички ние често загърбваме собственият си живот за да дадем шанс на децата в домовете за едно по-нормално съществуване.Снимките,които се публикуват ежедневно на деца с кахексия живещи при лоши битови условия са правени преди години.Защо не се публикуват снимки на обновените и реконструирани социални заведения,на деца в залите за мултисензорна стимулация,специализираните кабинети (кинезитерапия,арт терапия,музикотерапия,трудотерапия),усмихнатите им лица,което в същност е тяхната отплата за труда ни?!Повярвайте ДЪРЖАВАТА не отпуска(достатъчно) средства,а общините нямат необходимият финансов ресурс за адекватна издръжка на децата.Добре,че има чужди неправителствени организации,които помагат.С такива средства бе построено защитено жилище за младежи с ментални и физически увреждания в близост до социалното заведение в което работя.Има много положителни неща,които се случват,но остават "скрити",защото не са сензация и не представляват журналистически интерес!Няма какво повече да добавя.Моите думи и други подобни са като глас в пустиня.Едва ли някой ще ни чуе.Остава само да се надяваме,че деинституализацията на домовете е правилно решение и няма да доведе до много по-висока смъртност.Не сме готови за промяната,която Европейският съюз ни налага!