неделя, 10 октомври 2010 г.

Тъжно


Бог е милостив,но още колко
ще търпи „смирения” застанал пред амвона,
влязъл в храма не със вяра,а защото
другите го правят?Нима това не е кощунство
или израз на двуличие и слабост?
А онези божии служители,
превърнали дома Господен в тържища,
криейки под расото си златен ланец
купен със парите на миряните … ?
Прости,Спасителю,не искам да съм дързък,
Ти си милостив и знам,че ще простиш
и тази гавра с вярата във Теб…
Защо е толкова порочен този Свят?
Признавам си и аз съм правил грешки,
готов съм да измина своя път,
разпятието вече нося на гърба си,
така ще е до сетният ми дъх;

6 коментара:

  1. Тъжно и печаолно, Живко, но и това е част от пътя :(

    ОтговорИзтриване
  2. Няма безгрешни хора.Аз имах ръководител, който казваше:Никога, до последния миг не се знае накъде ще поеме душата на човек.Затова живей както ти душата иска, и не съжалявай за нищо.Не мога да кажа, че спазвам неговите указания.Това което ми се случва е спонтанно и желано от мен.Аз също съм допускала грешки в живота си и сигурно ще допусна и още.Опитвам се да си простя сама, защото първо сам трябва да си простиш, за да ти прости и Бог.Вярвам че ще съм щастлива, заедно с човека ,който държи на мен и ме обича.

    ОтговорИзтриване
  3. Прав си,Кръстю!Една случка от днес ме провокира да напиша това!Лека:)

    ОтговорИзтриване
  4. Няма безглешни хора,Лилия,наистина е така,но колкото по-малко грешки допускаме,толкова по-бързо ще опознаем себе си:)Лека:)

    ОтговорИзтриване
  5. Вече нищо не може да ме учуди. материализмът е навлязъл и тук. За съжаление...Приятна вечер:)

    ОтговорИзтриване
  6. Цвети,нали знаеш какво става пред Бачковският манастир?Не можеш да се добереш до манастира от сергии!Така е навсякъде за съжаление!Лека:)

    ОтговорИзтриване