Вече съм като машина.Ставане по едно и също време,работа в социалният дом и после пак работа още няколко часа до късно вечерта.Тази свръх натовареност ме прави щастлив,въпреки умората,защото само така не обръщам внимание на самотата и липсата на семейна идилия.Това последното незнам дали ще ми се случи някога.Твърде много влакове изпуснах разчитайки на поговорката,че за „всеки влак си има пътници”,но май останах сам на перона и вината е изцяло моя.Сега съм малко по-прагматичен и не вярвам на илюзии.Дали не е късно?Пак въпроси и предположения,стига!Срещу мен е една от онези гипсови плочки с надпис на която пише – „Живота е такъв,какъвто си го направиш”,наистина мъдра сентенция!Повече положителни емоции утре!
Това за мен ли се отнася?
ОтговорИзтриванеНикога за нищо не е късно:)Приятна вечер!
ОтговорИзтриванеЧестита нова премяна на блога!И аз мисля като Цветанка,но ще се позова на библейската фраза "неведоми са пътищата Божии".Лека и спокойна вечер ,както и успешна седмица!
ОтговорИзтриванеБлагодаря,Савлена:)Цвети е една от най-позитивните личности тук,а за пътищата,Бог знае!Сега блога определено ми харесва повече,защото не обичам да се крия зад маски или параван."Аватар" е моето огледало и "Прозорец" към ... Приятна вечер и от мен:)
ОтговорИзтриване