Може би спомена за мен отдавна е избледнял в съзнанието на един човек,който успя да промени живота ми смея да твърдя към по-добро.Вероятно не съм имал ясна преценка за нещата,които се случват заслепен от собственият си егоцентризъм и желание за „място под слънцето”,онова място,което имат всички нормални хора с дом,семейство,деца,любов и т.н.Трябваше да получа няколко звучни шамара,които да ме върнат към реалността ,защото се самозабравих.Летях в облаците носен от крилете на Купидон до момента в който не се озовах в прахта,като захвърлена ненужна вещ,но няколко месеца живеех с мечтите си.Платих достатъчно висока цена.Всичко е на мястото си.Пъзела е нареден,няма въпроси,няма отговори,нищо!Някъде в блоговете бях чел една мисъл ,че е „по-добре болезнен край,отколкото болезнен безкрай…”!Отново съм на кръстопът.Този път няма да слушам сърцето,а разума си!