сряда, 13 октомври 2010 г.
Наивност
Плебея трябваше да си остане роб,
но той реши в богиня да се влюби,
не можеше да знае,че е грях,
нали живота му минаваше в окови;
Мечтаеше си всеки миг,
целуваше я плачейки в съня си,
лицето й рисуваше със кръв,
и после пак заспиваше самотен;
Събуждаше се с болка всеки път,
не тялото,сърцето го болеше,
не можеше да бъде с нея жив,
освен…,да,знаеше какво да стори ;
Веригата преметна през гредата,
със сетни сили стъпи на ръба,
смъртта за него беше свободата,
пътеката към своята любов;
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Ако до такъв резултат води-тогава спри и разваляй всичко.Важно е да няма грижи.Унищожи ме за да е по-лесно
ОтговорИзтриванеКрасиво
ОтговорИзтриванеМного ми хареса това
ОтговорИзтриванеКрасиво и силно стихотворение!
ОтговорИзтриванеБлагодаря,Савлена,радвам се,че ти хареса:)
ОтговорИзтриване