Моят живот в стихове

Това са почти всички мои стихотворения ! Има и такива, които не съм публикувал тук!

Хайде да рисуваме …

Хайде да рисуваме … с усмивки;
Не са ни нужни за това бои,
трябва само малко светлина,
палитра ще са нашите сърца,
но още нещо липсва, топлина,
зная как и нея да добавим,
прегръщайки дори и непознат,
топлината на платното ще поставим;
Щрих след щрих, рисуваме с … усмивки,
опитай даже със затворени очи ,
оставяме се чувствата да водят,
представяме си своите мечти,
всеки ден щастлив е цвят и уникален;
Традиция вековна повелява
името си вписваме с … усмивки,
така рисуваното някак оживява,
пренасяме се в друг вълшебен Свят,
където няма пошлост и омраза ;

9.10.11 г.
Ж.Иванов


………..

Защо съм толкова наивен?
Сляпо вярващ в любовта,
Казват, че съм романтичен,
А живея в самота;

Добър съм бил, мъжът мечта,
Това последното едва ли,
Не съм дарен със красота,
Но в излишък килограми ;

Вярно е, че се раздавам,
Днес не е добра черта,
С думите не преигравам,
В живота имам правила;

Дали съм вече старомоден?
Трябвало да бъда хард,
Само с рози май не става,
Не разбирам този свят;

Каква е тайната, не зная,
Ключа към женското сърце,
С радост всичко ще направя,
Да ме пуснат и отвъд ;

7.10.11 г.
Ж.Иванов


Мечти

Някога във своите мечти,
с усмивка и с затворени очи,
представях си високо как летя,
свободно като птица над света ;
Мечтаех още да съм вятър,
но не студен, а топъл вятър,
който само нежно гали,
и любовта в сърцата пали;
Исках да съм светлина,
слънчевият лъч и топлина,
звездата озаряваща земята,
знак посочващ вярната пътека,
пътят към доброто във човека;
Мечтал съм си да бъда и сълза,
понякога се плаче и от радост,
бих дал на всеки ей така,
безплатно от мечтите ми, подарък;

5.10.2011г.
Живко Иванов

Спомням си, че като дете често се качвах на едно възвишение край родното ми село и наистина мечтаех. Още тогава пишех стихове, но за съжаление пазя само част от написаните през последните години. Това дете отдавна вече прехвърлило Христовата възраст, все още мечтае. Някои мечти се сбъдват, други не, но важното е да вярваме в тях !



Съдба или …?

Какво застана между нас?
Слънце беше и към теб летях без страх,
защото любовта не причинява болка;
Звезда в нощта и моята мечта,
възкръснал като Феникс от жарта,
разчупил бях оковите на самотата,
моят свят се промени, самата ти го оцвети,
намерих се , видях и Светлината;

Не е било за дълго , пак е тъмно,
отново става тягостно и тъжно,
сивото в живота ми се връща;

Не съм загубил вяра и надежда,
вярвам в любовта, ще я намеря,
с моето сърце ще я спечеля;

4.10.2011г.
Ж.Иванов



Епилог

След теб съм пак на кръстопът,
Поемах все по грешната посока,
Наивност или друга в мен черта,
Не е виновен някой, моя е вината;

В живота си не съм егоцентрик,
На всеки се раздавам безусловно,
Боря се за всеки „звезден” миг,
Но щастието чакано не идва;

След теб съм пак на кръстопът,
Не бързам с избор на посока,
Разума ще слушам този път,
Сърцето не, защото ме подвежда;

2.10.11 г.
Ж.Иванов


Плесницата на любовта

Поне веднъж „ обичам те” не каза,
В живота ми дойде и бързо си замина,
Не съм дете и с чувства не играя,
Съдба позната, другото го зная ;

Миговете с теб не ще забравя,
Прегръщайки те се пренасях в Рая,
Запали в мен страстта, но после угаси я,
Не те виня, че всичко е измама ;

Просяк не съм , не искам милостиня,
По пътя си върви и остави ме,
Не се обръщай, няма да те търся,
Пред Бог единствено на колене се моля;

30.09.2011г.
Ж,Иванов


Дай ми шанс

Пред теб съм винаги естествен,
Не съм артист и роли не играя,
Сценариите някак не признавам,
В ръцете на Съдбата се оставям ;

Дълго чаках светлина в живота си,
Дай ми шанс по-дълго да остане,
Искам те сияеща до себе си,
Време трябва, зная, ще те чакам ;

Мъжете също плачат и боли,
Сълзите им от обич са горещи,
Парят и оставят видими следи,
Ако чувствата не бъдат споделени;

26.09.2011г.
Живко Иванов


Позиция


Не искам живот в страна на абсурдите,
Пионка да бъда в ръцете на другите,
Които „ законно” погазват законите,
Залога са нашите нравствени ценности ;

Не искам лъжи и игри политически,
Достатъчно лъгаха, искаме истини,
Когато говоря, все пак да ме чуят,
Аз , ти и народа, не ще ни подкупят;

Не искам децата ни гладни да бъдат,
С дрехи окъсани, боси до ходят,
Не искам да просят от детство лишени,
Защото сме бедни или омерзени ;

Няма да бъда „разменна монета”,
Не искам от срам да си крия лицето,
Ще правя каквото и колкото трябва,
Гордо да нося трицветното знаме;

25.09.2011г.


Светлина

Прекрасно е, мечтаеш си на глас,
Но някак нещо май не става,
Мечтите сбъдват се от раз,
но даром никой никому не дава;

Първо тъжен не бъди,
Посрещай утрото с усмивка,
По своя звезден път тръгни,
Затворил си се в някаква черупка;

Покажи се на Света,
Не е чак толкова враждебен,
Не си мисли, че той е против теб,
Страха те спира, трябва да си силен;

Успееш ли това да промениш,
С ръцете си мечтите ще докоснеш,
Жабата тогава ще е принц,
Целунат от мечтаната принцеса ;

21.09.2011г.
Живко Иванов




Есен

Харесвам те с листата позлатени,
обагрени с вълшебни цветове,
харесвам те с лозите натежали
и есенните слънчеви лъчи;

Харесват ми и нощите прохладни,
обсипаното с есенни звезди небе,
а вятъра тъй нежно шепне,гали,
закачливо щипе с палави ръце;

Харесвам те във всяка твоя форма,
даряваш ме с най-хубавите дни,
към спомените в детството ме връщаш,
безгрижно детство с сбъднати мечти;


Харесвам те красива Есен,
в сърцето си ще пазя всеки миг от теб,
с усмивка този стих ти посвещавам,
а ти рисувай и по-дълго остани;

20.09.2011г.
Живко Иванов




Вяра, Надежда и Любов

С Вяра за днес и Надежда за утре,
Започва денят ми, не съм песимист,
Старая се даже и колкото мога,
От сърце да помагам, не съм егоист;


В мигове трудни се боря и с времето,
След битките с него излизам със чест,
Нищо, че вече с цвят бял са косите ми,
Смело вървя по житейският път;

Любовта, тази моя стара познайница,
Често ми спретва „невинни” шеги,
Но винаги някак с усмивка прощавам
за нейните "луди" и детски игри;

С Вяра за днес и Надежда за утре,
С тях неизменно върви Любовта,
Нека всички с усмивка си стиснем ръцете,
Чак тогава Светът ще е друг , по-добър;

17.09.2011г.
Ж.И.


Боли


Колкото и да отричаш,
Зная, още ме обичаш,
Себе си и мен обричаш,
Да живеем в самота;

Криеш се зад тъмни очила,
С презрение ме стъпка и в калта,
Прощавам ти, това ще понеса,
Вината си пред теб ще изплатя;

Тръгваш и не мога да те спра,
Химера се оказа любовта,
Оплетох се в поредната лъжа,
За кой ли път несбъдната мечта;

( Всички прилики с действителни лица и събития е случайна )

15.09.2011г.


Обичам те

Искам още малко топлина,
зная как с целувка да си взема,
Ти и Аз под лунна светлина,
сбъдната мечта, не е химера ;

Сърцата ни туптят като едно,
времето в нощта дори е спряло,
там някъде е нашата звезда,
най – ярката от звездно одеяло ;

Искам още малко топлина,
Обичам те , но думите не стигат
Кому са нужни някакви слова,
Докосвайки те с устни ще говоря ;

12.09.2011г. Ж.И


Липсваш ми

Часовете безкрайни отново се нижат,
Телефона безмълвен е, пак не звъни,
Стоя до прозореца , с трепет те чакам,
Отдавна е тъмно , ще съм сам до зори ;

Посягам във мрака, колко много боли,
Ако нищо не чувстваш , не щади ме, кажи ,
Ще си тръгна тъй както ти самата дойде,
С малко „късче” от твоето нежно сърце ;

10.09.2011г.
Ж.И.


Звезда на живота

Пътят към сърцето ти ще извървя,
даром аз не искам любовта си,
на Дявола и Бога ще платя,
заедно да бъдем в старостта си ;

Всичко съм готов да понеса,
когато си със мен не чувствам болка,
плачейки те чакам и сега,
единствена опора във живота ;

10.09.2011г. Ж.И


Нова надежда


Отново погледнах небето с надежда,
Че някъде там ще открия звезда,
Такава, която дарява надежда
И сила да бъда, да оставя следа ;

Отново се радвам на утрото лятно
И слънцето галещо с топли лъчи,
Напред пак вървя по-уверен от вчера,
Устремен към заветната своя мечта ;

Отново съм жив и приветствам живота,
С цветна усмивка рисувам деня,
Дали ще успея с платното не зная,
Съдбата е с мен, светъл лъч любовта ;


6.09.2011г.
Живко Иванов


Сладурана

Слънчице красиво,
Нежно, сладко, мило,
Радост най- голяма,
Златното на мама;
Баба се чумери,
Гледа изпод вежди,
Някой пак оплел е
Вълнените прежди;
Кой ли ще е този?
Никакви въпроси !
Дядо защитава своето кокиче:
„Я ми оставете , моето момиче”
Нека да играе, друго тя не знае,
Утре ще порасне, времето минава,
После ще я търсим,тази детска врява”;
Тати търпеливо, чака на опашка,
Топло да целуне, щерката си малка;
И така накрая всички са щастливи,
Лягат уморени, че за сън е време ;



2.09.2011г. Живко Иванов

Може би това стихотворение е и моята мечта … Визуализирайки текста бих искал един ден наистина да се случи в живота ми :)



Преглеждайки стихотворенията, които съм писал , едно от тях "За онези, които..." , ме провокира да напиша нещо друго, което както и при първото е огледало на онова, което чувствам!

За онези,които … ( 2 )

За онези,които ми вярват
и прощават допуснати грешки,
за онези, с които вървя
по пътеки трънливи житейски;

За онези, които приемат
всяка моя прищявка и странност ,
а когато ме няма не плюят,
зад гърба ми с лица лицемерни ;

За онези, които помагат
и сили ми дават да мога,
ако трябва ще лазя, но трябва,
своят връх от мечтите да стигна ;

За онези приятели истински,
нямам много, броят се на пръсти,
и онези, които ме мразят,
обещавам да бъда все себе си !

Живко Иванов
27.07.2011г.





За онези, които…

За онези,които живеят от злоба
и плюят в очите приятел от вчера,
скрити зад блог,параван или в дупка,
време разделно,вървете си,моля!


За онези,които кълняха се в Бога,
че винаги с теб ще останат до гроба,
а щом се обърнеш,забиват ти ножа
и после се радват на твоята болка!


За онези,които ръка ти подават
не за да дават,а само да вземат,
страхливи душици с лица лицемерни,
ехидна усмивка,загубили облик;


За онези,които и в огъня влизах,
а днес за отплата все с кал ме заливат,
бъдете щастливи,усмихнати,здрави,
аз не съм съдник,но Той ще ви съди!


Бъдете щастливи!Друго не искам!
Тъй както доброто и злото се връща,
на всеки по равно,каквото посял е,
такова ще жъне, дори да не иска!

4.02.2011г.
Живко Иванов



Малък сладуран

Толкова съм уморено,
Цял ден тичах, скачах смело,
Ей, че славни времена,
На село има свобода ;

Млякото съм си изпило
И муцунката измило,
Искам малко да поспа ,
Имам време за това;

Всички казват, че съм сладък,
Някои, че бил съм палав,
Но сега ме оставете,
Друг сладур си намерете;

Събудете ме с целувка,
И с попарка за закуска,
Стига толкова мечти,
Много, много ми се спи ;

23.07.2011г.
Живко Иванов



Детска мечта

Всеки има си мечта,
Моята е да летя,
Със усмивка над света,
По високо от орлите,
Да докосна чак звездите,
Денем с Слънчо да играя,
Мога още да мечтая,
Искам с вятъра да тичам,
Мама, татко да не питам,
Смел съм и не ме е страх,
Казват, че съм бил юнак,
Без мустак и без калпак,
Детството да е безкрайно,
Всеки се надява тайно,
Ех, вълшебни времена,
Нека да е все така ;

1.06.2011г.


Още

Неизречени думи, ненаписани стихове,
Несподелена любов и забравени мигове,
Пътища много, но отвеждащи в Нищото,
Не, не съм се предал, още вярвам в мечтите си ;

Непролети сълзи, по-горещи от огъня,
Те са само за мен и ги пазя в сърцето си,
Макар неразбран, аз не крия лицето си,
А за моите грешки сам поемам вината си ;

Познавам лъжата зад усмивката скрила се,
Неприятели имам и приятели истински ,
Никой не мразя, непознато е чувството,
Но наивно разкривам, всяко кътче от себе си ;

Живко Иванов
23.05.2011г.



Човек

На външен вид обикновен,
през рамото преметнал стара чанта,
на всекиго дарява ден след ден,
от себе най-истинска усмивка ;

Уличният тротоар е негов дом,
храната му е всяка блага дума,
за някои е странен, чудноват,
за други светлина е в мрака;

С трепереща ръка се приближава,
подава цвете, шепнейки едва,
„Добро правете”- после отминава,
човешкото в Човека не е мит ;

Пак е там, не проси милостиня,
поглежда със усмихнато лице,
в сърцето му за всеки място има
и никога не ще остане сам;


Живко Иванов


За теб


Спомням си очите ти сияещи,
с най-топлата усмивка на света,
устните ти чувствам още парещи,
за мен си беше сбъдната мечта ;

Целувката с която ме пренасяше
някъде отвъд реалността ,
не исках да се връщам никога,
преминал под вълшебната дъга ;

В дните си самотни те рисувах
палитрата бе моето сърце,
а нощем през сълзи се взирах,
търсейки те на безкрайното небе ;

Платил съм си цената да обичам,
Съдбата някак взе си своят дан,
някога отново ще се видим,
но този път, аз няма да те дам;

Живко Иванов
30.04.20


Надежда


Здравей, човече, как си днес?
Непознатият попитай със усмивка
Ръката си за поздрав му подай,
И пак тръгни по своята пътека;

Всеки който срещаш поздравявай,
Даже да те сметнат и за шут,
Доброто във живота отстоявай,
Себе си бъди, а не със маска или друг;

На просяка пред теб дари монета,
За него твоят дар е светлина,
Понякога и мъничко надежда,
Повярвай, прави чудеса;

Щастлив бъди напук на суетата,
Оковите на времето счупи,
Съдбата на човека се променя,
Всичко е във твоите ръце ;

Живко Иванов
26.04.2011г.


Тъмнина

С объркани мисли и чувства загубени,
вървя без посока , самотен нанякъде,
на никой не вярвам, дори и на себе си
вината е в мен, за промяна май късно е;

Тишината ме плаши, самотата убива,
светлината в тунела, пак е само химера,
наивно повярвах, че доброто го има,
а зад всяка усмивка, не, не виждах омразата;

Промени се света, промениха се хората,
само тъжни лица вече срещам по пътя си,
докога в тъмнина, често питам съдбата си,
като несретник се лутам все в мъгла и във калища;

Милостиня не искам, съжаление също,
все още раздавам от щастливите мигове,
не чужди, а моите, няма много, вземете си,
а когато се свършат, ще даря и сърцето си;


Живко Иванов
11.04.2011г.

Отдавна не бях писал. Това стихотворение е отражение на тъмнината, която трайно се е настанила в живота ми ! Успешна нова седмица, въпреки всичко :)







Двубой

Пак си тъжен!
Докога с тези приливи и отливи
в морето от емоции и мисли?
Нима не се научи да познаваш онова,
което уж привидно е добро
или усмивката неискрена, измамно топла,
която неусетно те унася и пренася
някъде отвъд реалността на чувствата,
които в теб отново се надигат ?
След толкова химери и илюзии,
прощавай, но изглеждаш глупаво!
Виждал съм те слаб, душевно сринат,
„разпнат” от „приятели” и плют за нищо;
Изправяше се бързо от калта,
вървеше с вдигната глава
тъй както пишеш в стихове и проза,
показваше, че имаш воля ,
живееше и беше друг ;
От никого съвети не приемаш,
не искаш да надскочиш гордостта си,
затворил си се в някаква черупка,
а истината искаш да узнаеш;
Спирам! Отегчавам те изглежда,
тръгвам си до следващият път,
когато ще кръстосаме рапири,
аз Разума и Аз-а ти, но за добро е …



31.03.2011г.

Често в живота ми има периоди в които давам думата на Разума! За съжаление винаги постфактум, когато нещо се е объркало или отново съм проявил онази характерна моя черта - наивност ! Когато Наивността и Добротата се съберат, Глупостта е някъде наблизо ... Заслужавам си тъжното! Обещавам следващият път да бъда по-весел ;)





Светлина

Когато е трудно, духом не падай,
има надежда за хубави дни,
горе главата, върви със усмивка,
повярвай и в себе си, това те крепи;

Кажи си, че можеш, че знаеш и кой си,
под слънцето своето място търси,
падаш и ставаш, боли, но не спираш,
ако днес си последен, утре първи бъди;

Маски не слагай,сгрешиш ли не бягай,
не друг е виновен, вината е в теб,
добро направи и отплата не чакай,
повтаряй на глас, че си само Човек;

Светлина обозрима, щастие има,
отключи сетивата си, гледай напред,
дъх поеми, понеси се над мрака,
полети над страха към един по-добър свят;

23.03.2011г.

След вчерашният емоционален ден за мен с отрицателен знак, днес реших да напиша нещо по-оптимистично . Бъдете щастливи :)



Не ме е страх


Не ме е страх от теб, Живот,
въпреки, че често ме препъваш,
със своите превратности не ще ме спреш,
аз пак до своят връх ще стигна;

Не съм те молил с мен да си добър,
подаръци житейски не приемам,
за всяка моя стъпка, всеки ден,
плащал съм ти винаги с бакшиша ;

Искаш да съм слаб, изнемощял,
не си познал, не падам на колене,
не ти харесва тази дързост,
знам, прощавай, но не мога друг да бъда ;

Време е да продължа напред,
пътят ми не е постлан с килими,
уроците в живота уча сам,
а също и от грешките си сам се уча ;

Живко Иванов


Прозрачно

Тридесет и шест години лутане,
Вярвайки в това и онова,
Борейки се с времето и себе си
Човешкото успях да съхраня;

Често са ме „удряли” със думи,
Болката словесна не търпя,
На лошото с добро не се отвръща,
Доказани житейски правила;

Не съм безгрешен, няма и да бъда,
Когато дойде време ще платя,
Най-важно е по пътя на живота
След мен да има някаква следа;

За кой ли път отново „ се съблякох ” ,
Не ме е срам от тази голота,
Зная, че въпроси винаги ще има,
а отговора всеки ще тълкува сам ;

14.03.2011г.



Мечта – пожелание

Всеки ден да е с утрини слънчеви,
С аромат на цветя и кафе,
Още с устни докосващи, парещи,
Тихо шепнещи нежно „обичам те” ;

Всеки ден да започва с целувка,
Тя те прави щастлив и летиш
Към света от мечтите и сънища,
Любовта не е мит, тук е с теб ;

Всяко утро да бъде с усмивка,
Лъчезарна, искряща и истинска,
Тези мигове пазиш завинаги,
Топъл лъч носещ радост и спомени;

11.03.2011г.





„Казани думи..”

Казани думи назад не се връщат,
Тежат като камък и рани оставят,
Някои парят, а други изгарят,
Не съм безразличен,човешка порода ;

Не съм бездиханен, аз имах и чувства,
Мечтаех за слънце, а днес сме студени,
В различни посоки и пак разделени,
Щастие търсим,поредни химери ;

Последен етюд , продължение няма,
Колко пъти бях сляп,не приемах Съдбата,
Почти на инат все от Разума бягах ,
После сам си поръсвах косите със пепел;

Минало време по-празно от всякога,
Плащам за грешки дори и за чуждите,
Пак се раздавам , не крия лицето си,
Такъв ще остана, наивник до края си ;

9.03.2011г.

Светлина

Все още обичаш
По-силно от всякога,
От себе си бягаш,
Но не и от чувствата,
Сълзите си криеш
Пишейки стихове,
Не се заблуждавай
Лицето издава те;
Обвиняваш съдбата
За всичко в живота си,
Тя е причина,
Но твои са грешките;
В лабиринта житейски
Търси си пътеките,
Вслушай се в Разума,
Сърцето подвежда те;
Мечтите се сбъдват,
Обаче,не винаги,
Бъди по-решителен,
Не вярвай в илюзии,
Страха не те пази,
В окови обрича те;
……………………..
Все още обичаш,
Признай си,наивнико,
Любовта е спасение,
Светлината загубена,
Тя пак ще те води
По неведоми пътища,
То е там,докосни го,
Там е твоето щастие;

26.02.2011г.




Прочетена книга


Като прочетена книга
за теб е животът ми,
вече ненужен, пореден субект,
толкова бързо някак забрави ме,
питам се даже дали съм бил аз;
Поставила точка на последната страница,
понамачкана малко и без епилог,
все пак се радвам, че макар и забравена,
имах роля на Някой в твоят живот;
Такъв е сюжетът, менят се героите,
персонажи различни и с различни съдби,
на първите страници винаги весели,
а накрая остават без блян и сами;
Друга книга държиш, пак е с лъскави страници,
четеш я с усмивка, даже тихо шептиш,
а когато прелистиш и последната страница,
ще събира праха в някой ъгъл захвърлена;


Живко Иванов
22.02.2011г.



Надежда

Раздавам на всеки усмивки,
Ей така,без пари,от сърце,
Обещавам да има за всички,
Още радост и слънчеви дни;
Бих желал да запазим доброто,
То е в мен,то е в теб,то е в нас,
И тогава ще бъдем щастливи,
Лъчезарни ,с по-ведри лица;
Колко бързо отлитат годините,
С добро нека оставим следа,
Да забравим враждата,проблемите,
Не е трудно да стане това;
Подарявам на всеки надежда,
Тя е топла и сбъдва мечти,
А така ще се сбъдне и моята,
Да живеем в един по-добър Свят;

21.02.2011г.



Асамблея

От усмивки озарена,
като в приказка вълшебна
пак е цялата страна,
и с балони пъстроцветни,
детски смях,игри и песни
днес сме символ на мира.
От различни континенти,
но с приятелство сплотени
Да си подадем ръце,
по Света войните спрете,
бели гълъби пуснете,
нека бъдем по-добри…
И тогава всички ние
ще сме винаги щастливи
в слънчеви,безгрижни дни!

Бях в 6-ти клас,когато това стихотворение беше публикувано в "Карнобатски глас"!Не си спомням по какъв повод.Тогава не ни интересуваше партийната идеология.С гордост носехме първо сините,а после червените пионерски връзки!Не се срамувам от това,че съм бил дружинен председател,че съм ходил на лагер-школа в Ястребино или,че съм рисувал с тебешир по асфалта моите детски мечти.Трябва да се научим да уважаваме миналото си!









Последен щрих


Сгреших ли във това,че те обичах
И в мислите ми беше само ти,
Молех се на Бог и в Дявола се вричах,
До края на живота си да бъда с теб;

Сгреших ли,че погледнах светлината,
Повярвал сляпо в чувството любов,
Понесох сам кръста към своята Голгота,
Не ме болеше,знаех,че си с мен;

Нима сгреших,че исках със усмивка,
Денят ти да започва всеки път,
„Обичам те” с най-нежната целувка,
Докосвайки те с моето сърце;

Може би наистина съм грешен,
Плащам с най-високата цена,
За кой ли път посрещам самотата,
Пореден щрих от моята съдба;

17.02.2011г.





Любов

Не мога да опиша Любовта,
За нея думите не стигат,
Красива като пролетни цветя,
По-топла и от слънчева усмивка;

Идва ненадейно като в сън,
Изящна,приказно ефирна,
Облечена е в дрехи от сатен,
Обсипана с звезди от злато;

Понася те на ангелски криле,
С някого когото ти обичаш,
На остров сътворен от твоите мечти,
Където на любимият човек в любов се вричаш;

Сърцата не пробожда със стрели,
С ключе от светлина вратите се отварят,
Света на влюбените е един,
А в него място само двама имат;

Любов понякога изпепеляваща,
Не тръгвай,моля те,по-дълго остани,
Как искам с теб мига да е безкраен,
Вълшебен миг със нищо несравним;

14.02.2011г.






Поклон

На прага ме
Посрещаш със усмивка,
Но мъка във очите ти чета,
Целуваш ме с най-топлата целувка,
Прегръщаш ме с най-нежните ръце;
Към Бог отправям всеки ден молитви
Да бди над теб и пази от злини,
Показа ми в живота вярната пътека,
Не спирам все по нея да вървя;
Понякога греша,прости ми,майко,
Казваше да бъда истински човек,
Раздавам се за хората,помагам,
В доброто вярвам и сега;
Не искам да те виждам тъжна,
Зная,че си плакала за мен,
Сълзите ти не ще да превъзмогна,
Сълзите майчини болят;
Все някак ще успея,ще се справя,
Свикнал съм да ходя по ръба,
За мен ще бъдеш най благословена,
Поклон ти правя,майко до земя;

13.02.2011г.




Кралица на нощта

И тази нощ към теб са приковани
Погледи десетки на мъже,
Посягат със треперещи ръце,
Поръчват питие след питие,
И губят своят образ и подобие,
Изплезили езици като псета,
Готови да разкъсат нежната ти плът,
Даваш им я всеки път…
В краката ти пълзят обезумели,
Прибираш всяка вечер хиляди евра,
Наддават се за твоята цена,
Но не и аз,не искам да те купя,
Любовта ще разбереш,не се купува!
Танцуваш винаги със страст,
Усмихваш се красиво и измамно,
Безкраен флирт,кралице на нощта,
С мъжете не,с живота си го правиш;
Сега не чувстваш самота,но после
Идва без дори да те попита;
Мисли за утре от сега,
Или си мислиш,че е рано,
И тази нощ блестиш като звезда,
Пилона нажежила до червено;

12.02.2011г.




Съдба


Стана някак като в сън,
Измамно истински,реален,
Между двата свята раздвоен,
Брод към теб и мен проправях;

Започна всичко на шега,
Говореше,а аз те гледах във очите,
Слушах със отворени уста,
Докосвах те,но само във мечтите;

Извади ме от пепелта,
Затънал бях и в кал човешка,
Към Нищото с окови прикован,
Не виждах светлина или надежда;

Животът ми успя да подредиш,
Всеки миг със тебе бе подарък,
Знаех,че е трудно,продължих…
Дали сгреших?Не съжалявам!

Тръгна си,остави и следа,
Не те виня,такава е съдбата,
Платил съм вече дързостта,
Щастлив да бъда,да обичам;

Живко Иванов

11.02.2011г.


Мечтата на един шут

Шута имал си мечта,
Крал да стане,на шега,
Ден поне да управлява
Пък каквото ще да става;

Чул го краля за беда,
Съгласил се на това,
Качил се шута на престола,
Сложил тежката корона;

А сега какво да стори,
По-добре да беше втори,
Краля казал :”управляваш,
Но главата си залагаш”;

„Трябва да си справедлив,
Народа трябва де е сит,
Мира във кралството пази,
Нужно ли е строг бъди”;

Уплашил се,не бил готов,
Цял живот е правил смешки,
Разбрал,че шута си е шут,
Макар и в кралските одежди;

Историята свършва с драма,
Но това не е беда голяма,
Поука има не една,
В тази шутовска съдба;

10.02.2011г.









За думите с любов

Има думички различни,
Радостни,игриви,закачливи,
Някои изречени с усмивка,
А други пак с усмивка,но парливи;

Има думички,които
Искаш да отекват като звън,
Толкова са топли,нежни,мили,
Някак нереални,като в сън;

Има думички вълшебни,
Те отключват всякаква врата,
Водят те по приказни пътеки,
Галят те с невидими пера;

Има думички за обич,
Дават ти импулс да продължиш,
Каквото и да стане с теб следа оставят,
Помниш ги до сетният си дъх;

Има думички за прошка,
Изречени към някого поне веднъж,
Способни да премахнат барикади,
Приятелски мостове да градят;

Думите са нашето богатство,
Трябва да го пазим,съхраним,
Без тях светът ни щеше да е празен,
Без тях светът ни щеше да е друг;

10.01.2011г.
Живко Иванов

В стих,роман,проза,изречени,чрез думите изразяваме своите чувства,мисли,мечти... Бъдете щастливи!







Сестричка

Ще си имам аз сестричка,
Малка,нежна и добричка,
Обещала съм на мама,
Да помагам и за двама,
Ще я храня,преобличам,
Колко много я обичам;
Тати само ми се смее,
Казва ми,че има време,
Бебето било на път,
чак след месец ще е тук;
Баба му плете терлички,
Зайче с розови ушички,
Дядо пък направи люлка,
Искал да се казва Юрка,
Имаме си правила, аз съм кака
И сама, името ще избера;
Нека да е все засмяна,
Здрава,бодра,лъчезарна,
Маменце,благодаря,
Над нея винаги ще бдя;


7.02.2011г.

Имам приятели,които вече с нетърпение чакат раждането на второто си детенце.Знае се,че е момиченце,а най-нетърпелива от всички е неговата сестричка!



Утро с усмивка

Утро с усмивка и чаша кафе,
Пролетта идва,животът зове,
Леда се разтапя във всяко сърце,
Ей,че е хубаво,кой ще те спре?

Слънцето гали с топли лъчи,
Има надежда за по-добри дни,
Мечтите се сбъдват,вярвай в това,
Само не спирай,върви към върха;

Виж светлината,ръка протегни,
Вземи си от нея,на друг подари,
„Светът е прекрасен”,повтаряй на глас,
За промяна е време на всеки от нас;

„Утро с усмивка” на вас посветих,
С усмивка написах тук всеки мой стих,
Нека с усмивка да почне деня,
Искам да греят щастливи лица;

5.01.2011г.






За онези които …

За онези,които живеят от злоба
И плюят в очите приятел от вчера,
Скрити зад блог,параван или в дупка,
Време разделно,вървете си,моля!

За онези,които кълняха се в Бога,
Че винаги с теб ще останат до гроба,
А щом се обърнеш,забиват ти ножа
И после се радват на твоята болка!

За онези,които ръка ти подават
Не за да дават,а само да вземат,
Страхливи душици с лица лицемерни,
Ехидна усмивка,загубили облик;

За онези,които и в огъня влизах,
А днес за отплата все с кал ме заливат,
Бъдете щастливи,усмихнати,здрави,
Аз не съм съдник,но Той ще ви съди!

Бъдете щастливи!Друго не искам!
Тъй както доброто и злото се връща,
На всеки по равно,каквото посял е
Такова ще жъне,дори да не иска!

4.02.2011г.




С какво сме различни


И НИЕ СМЕ ДЕЦА НА СВЕТА

С какво сме различни?


Вижте лицата ни!
С какво сме различни?
Плачем и смеем се,
Греят усмивки;
Песнички пеем ,
На двора играем,
Но маминка нямаме,
За нея мечтаем;
Рисуваме,тичаме,
През лятото плуваме,
На воля спортуваме,
Неуморно лудуваме;
С какво сме различни?
И ние обичаме,
Правим белички,
Ръчички протягаме,
Не,не се дърпайте,
Не ни изоставяйте,
Мили бъдете и всяко детенце
Със сърце приемете;
Светът е за всички!

30.01.2011г.

"Светът е за всички",беше мотото на нашия 45г.юбилей преди няколко години!Салона на читалището в Карнобат тогава бе посетен от стотици хора решили да отделят от времето си и да станат свидетели на музикално сценичната програма! През ноември, е студено ,но не чувствахме студа стоплени от усмивките на всички пред нас!Когато виждаш радостта в очичките на децата с които работим от години,разбираш,че си е струвало,че все още има добро и не всичко се измерва с пари!Успешна нова седмица и бъдете милосърдни,въпреки предразсъдъците на времето в което живеем!

"Много често се връщам назад във времето,не за да отчета допуснати грешки,а за да си спомня онези мигове от живота ми,които наистина бяха щастливи..."

Днес разговарях с един приятел,следвахме заедно в колежа!Ники,това е и за теб!


Спомен
...
Помниш ли студентските години,
Радостта,която беше винаги със нас,
Имахме за всичко време,сили,
Яхнали живота си без страх;
Тичахме по плажовете сутрин,
Нощта в Бургас бе наша страст,
Армия усмихнати ,щастливи хора,
Вярваща в доброто и напук;
Единни бяхме,някак по-сплотени,
Човешкото в човека днес е мит,
Единствено май спомена остана,
Разказан с чувство и със стих;

26.01.2011г.

"В стихотворението има акростих,който е моето пожелание за всеки посетил страницата ми!Усмивки и добро настроение въпреки всичко,нали? :) "





Добро утро


Добро утро,човече
И напред погледни
Не всичко е черно,
Усмихни се ,лети,
Понеси се над лошото,
С оптимизъм бъди,
Всеки миг е прекрасен
И щастлив ти бъди;
Само трябва да вярваш,
Има,има добро,
То е тук и навсякъде,
Докосни го,вземи,
Не винаги края,
означава финал,
А нов шанс и надежда,
Своят Свят преоткрий;

24.01.2011г.







Художник

Хей,мъниче,я ела,
Искаш ли една игра?
Няма трудни правила;
Нарисувай ми едно момче,
Но усмихнато дете,
А до него и сестричка,
Хванали се за ръчичка;
После идва ред на мама,
Тя е винаги засмяна,
Продължавай,продължавай
И въпроси не задавай;
Тати също ще е тук,
Нарисувай го с дебел кожух,
Зима е,ще има сняг,
Прибави му и калпак;
Баба нещо се чумери,
Пак преде,с аршина мери,
Я да видим,някой липсва,
Дядо с кучето и маца,
Тия все забъркват каша;
А сега се изправи,
Виж какво направи ти,
Само с четка и бои,
Портрет семеен сътвори;

21.01.2011г.

Приятен почивен ден:)Възползвайте се от все още топлата януарска пролет,защото съвсем скоро зимата отново ще напомни за себе си:)



Усмивка
Утрото с усмивка посрещни,
и всяка лоша мисъл забрави,
всекиму усмивка подари,
приятелство с усмивка намери;

Над болката с усмивка полети,
обидите с усмивка подмини,
на някого с усмивка пак прости,
леда с усмивка разтопи;

Слънцето с усмивка докосни,
и нощем най-красивите звезди,
усмихвайки се здрав бъди,
Земята със усмивка прегърни;

Усмивката е щастие,помни!
Тя сбъдва даже и мечти,
по пътя на живота си върви
и своя връх с усмивка покори;

Живко Иванов
19.01.2011г.

Не успях да намеря по-лъчезарна усмивка от тази на Синан:)Всички много си го обичаме:)




The End


"Постигна всичко към което се стремеше,
поставила началото на края,само чакаше удобния момент
наивника ръцете да свали протегнати към теб за мъничко любов;
Той,нямаше с какво да си плати освен със своите сълзи,
които ти така и не прие от гордост,може би или … незнам!
Наричаше го Сатана и плюеше в очите му с омраза,
загубила човешкия си образ удряше понякога в несвяст,
не с бич,а правеше го с думи разкъсвайки плътта му всеки път!
Обичаше те въпреки това!Често обвиняван без вина,
чувствата му газеше в прахта...The End !Познат е края!"

Живко Иванов
3.12.2010г.








Дори да ме мразиш


Дори да ме мразиш,
аз пак те обичам,
и с нож да ме режеш,
във теб ще се вричам.
С бич да ме удряш,
покорен ще падам,
очи да ми вземеш,
аз пак ще те виждам.
И в Ада да бъда,
за теб ще се моля,
лети като птица,
свободна,на воля,
изгрей като слънце
над мрака човешки,
заставай с усмивка
над техните грешки.
В свят пълен с омраза,
със завист и злоба,
усмивки раздавай
"на всеки по джоба",
с усмивка прощавай
за тяхната дързост
и моята също,
платил съм си вече,
сърцето ми,всичко
отдавна е твое...

2.11.2010
Живко Иванов












Само приятелят става предател

Подай ръка,стани и продължи,
напред по пътя си върви без страх,
безгрешни хора няма,
безгрешен бил е само Той,
и само Той е с право да те съди,а не онези
чучела,криейки лицата си от срам,
защото някога от Ада ги избави,
а днес забиват ти кинжал в гърба,
как иначе- страхливи земни твари,
впили се в плътта ти паразити
от които няма как да се спасиш .
Не те разбираха преди,не те разбират и сега,
защото мразиш да те лъжат,пошлостта,
не се поддавай на гнева,след мрака идва светлина…
Подай ръка,стани и продължи,
да,зная,че предателството най-боли,
и раната „приятелска” кърви…
……………………………………

23.10.2010г.
Живко Иванов



Вълшебен сън

„Обичам те,татко”,така ме наричаш
и някак правиш денят ми по-топъл,щастлив,
преди да си тръгна,искам бащински,нежно,
да те гушна,мъниче,преди да заспиш.

Аз съм ти татко,а госпожата е мама,
в този Дом ние сме всичко за теб,
дай по целувка и после бързо заспивай,
понеси се със Сънчо към един по-добър свят.


Там ще си имаш най-красивата стая,
ще играеш на воля с Прасчо,Зайо и Пух,
мама и тати не ще са рисунка,
те ще бъдат до теб и над теб все ще бдят.


(За всички деца в социалните домове)

19.10.2010г.
Живко иванов






Сцена


Животът е сцена, а ние артистите,
всеки си има герой, но понякога,
трябва да сваляме маските,
забравяме иначе кой e какъв…

Сцена след сцена, менят се сюжетите,
продуцент е самата съдба -
за едни отредила е главната роля,
а за други - статисти в игра…

Ще има сълзи и по-трудни сценарии,
но успехът зависи от нас.
Ако паднеш, стани и върви към „Оскарите”,
след залеза следва и изгрев, нов ден….!


Живко Иванов

Едно от любимите ми стихотворения представено по малко по-нестандартен начин.Надявам се,че ще ви хареса.Днес един приятел ме попита дали се случва нещо интересно около мен.Освен,че се срещам с много различни хора друго няма,но това са професионални ангажименти.Все още мечтая за деня когато аз няма да правя масажи,а на мен ще правят.Казват,че било приятно(смях).Не,не,шегувам се.Не практикувам ли професията си се чувствам ужасно зле.Дано не се случва(отново).Усмивки,колкото повече,толкова повече (Пух,бях те забравил,мечо,липсваш ми ,а с теб и още някой,но това е дълга история)!

18.10.2010г.
Живко Иванов








Наивност

Плебея трябваше да си остане роб,
но той реши в богиня да се влюби,
не можеше да знае,че е грях,
нали живота му минаваше в окови;

Мечтаеше си всеки миг,
целуваше я плачейки в съня си,
лицето й рисуваше със кръв,
и после пак заспиваше самотен;

Събуждаше се с болка всеки път,
не тялото,сърцето го болеше,
не можеше да бъде с нея жив,
освен…,да,знаеше какво да стори ;

Веригата преметна през гредата,
със сетни сили стъпи на ръба,
смъртта за него беше свободата,
пътеката към своята любов;

13.10.2010г.
Живко Иванов





Тъжно

Бог е милостив,но още колко
ще търпи „смирения” застанал пред амвона,
влязъл в храма не със вяра,а защото
другите го правят?Нима това не е кощунство
или израз на двуличие и слабост?
А онези божии служители,
превърнали дома Господен в тържища,
криейки под расото си златен ланец
купен със парите на миряните … ?
Прости,Спасителю,не искам да съм дързък,
Ти си милостив и знам,че ще простиш
и тази гавра с вярата във Теб…
Защо е толкова порочен този Свят?
Признавам си и аз съм правил грешки,
готов съм да измина своя път,
разпятието вече нося на гърба си,
така ще е до сетният ми дъх;

10.10.2010г.
Живко Иванов







За Деси

Ако можех да правя вълшебства,
господар ако бях на мечтите,
бих те возил във златна каляска
устремени със теб към звездите;

Ще препускаме лудо със вятъра,
ще ядем планини шоколадови,
в море от сметана ще плуваме,
ще живеем и в приказен Свят;

Ще летим на високо със птиците,
ще даряваме щедро усмивките,
ще туптят и сърцата от щастие,
бих направил аз всичко за теб;

Ако можех да правя вълшебства
и си имах вълшебна палитра...
Няма нищо по-хубаво,няма,
От безгрижното детство и дни;

19.09.2010г.
Живко Иванов







Избор

Не трябваше така!
Пътя на отричането Ти избра,
Някак и това ще понеса,
Поредната несбъдната мечта,
Не е игра на думи,а съдба,
Винаги съм ходил по ръба,
Забивали са ми и нож в гърба,
Виждал съм в очите и смъртта,
Държали сме се даже за ръка,
Не се страхувам да летя дори над
Огненият Ад,знаеш,че не е отвъд ,а тук,
Справял съм се,ако щеш напук,
Защото самотата ме направи силен.
И този път ще продължа,без Теб,
Сърцата ни сковани са във лед,
Всичко май е вече в ред,
Пътя на отричането Ти избра,
Чувствата за мен не са шега;

10.09.2010г.
Живко Иванов











За кой ли път

Отново по пътеката вървя,
житейската,осеяна със тръни,
боли,но крача с вдигната глава,
напук на всичко пошло и съдбата.

И този път изцапан бях със кал,
не земната ,а тази от приятел,
за някого живота си бих дал,
а той ме срина до земята.

Може би вината е във мен,
този свят май нещо не разбирам,
доброто щом не е добро,
да ,правейки добро,глупак изглеждам.

Въртя се в омагьосан кръг,
изправен пред поредната дилема,
„To be or not to be” или…
…не няма с Дявола ортак да бъда!

Боли,но трябва да вървя,
надявам се да видя Светлината.
Нали след Мрака следва Светлина?
Не искам и не смея да гадая!
…………………………………………
Спомняш ли си моето лице,
усмивката и пламъка в очите,
а устните ,туптящото сърце…?
Прости,понякога мечтая…
…………………………………………


7.09.2011г.
Живко Иванов








Автограф

Често ме упрекват в песимизъм,
не съм такъв,по-скоро реалист,
имам си пороците присъщи,
нормално е за всеки жив човек;

Може би понякога минавам,
границата на разумните неща,
но Бог е с мен и все успявам
някак да изляза от калта;

Не се страхувам да призная
грешките си,личната вина,
бичува ме когато трябва
не някой друг,а моята съдба;

Наивноста в характера ми пречи,
подавам всекиму ръка,
помагаш,а в замяна получаваш
ехиден смях и удар във гърба;

Свикнал съм със злобата човешка,
склонен съм на всеки да простя,
но мразя във очите да ме лъжат,
не мога да забравя ей така;

Радват ме най-малките неща,
една усмивка искрена ми стига,
успея ли това да съхраня,
щастлив ще бъда,друго не желая;

Живко Иванов