Зимна приказка

Малко подранила, тук е Баба Зима,
Вън е снежно бяло, приказна картина,
Мама ми се мръщи, казва: „-Стой си в къщи”,
Татко й се смее, за игри е време ;

Палавник съм казват, никого не слушам,
Аз съм още малък, всички ми се карат,
Дядо ме подкрепя , гледа изпод вежди :
„ Я ми оставете, моето момченце ” ;

Якето дебело, вече съм облякъл,
Шапка, шал, ботушки , топли ръкавици,
Шейната заснежена, чака ме на двора,
С нея ще направя първата пъртина ;

Бузките червени, вятърко ги щипе,
Пухкав сняг се сипе, пада на парцали,
Колко е красиво , мекичко и чисто,
Греят на лицата, детските усмивки ;

18.10.2011г.
Живко Иванов

Днес в Карнобат наваля първият сняг. Погледнах през терасата и всичко беше побеляло, като в зимна приказка. Спомних си годините, когато като дете се спускахме с найлон по пързалките. Много малко деца имаха шейни . В края на деня, мокри и премръзнали (за ужас на родителите си) вече с нетърпение очаквахме следващият ден :)