/снимката е от интернет/
Преди 5 г., ДДУИ"Св.Екатерина" отбеляза 45г. от основаването си . Тържеството беше в читалището на Карнобат. Много хора дойдоха съпричастни към съдбата на децата . Очите ни се насълзиха от щастие, защото това, което правим е призвание и излиза от рамките на професионалните ангажименти. Както писах в едно от стихотворенията си, всеки от служителите е майка и татко. Даже в началото децата, тези, които можеха да говорят се обръщаха към мен с "мамо" . Никога няма да забравя този момент, дори когато един ден вероятно няма да бъда в дома , защото предстоят промени . Не съжалявам за избора си да работя в социален дом. Това е чисто човешки избор, който остава следа за цял живот. Знаете ли, кое ми дава сили да продължа? Онези малки детски ръчички протегнати към мен. Те не желаят много, а само да ги прегърнеш, целунеш , помилваш, да им покажеш, че в техният свят има някой, който ги обича . Пожелавам щастие на всички усмихнати малки и невинни слънчица не само в социалните домове. От нас, възрастните зависи дали техните лица ще останат все така усмихнати, топли и лъчезарни .
Живко Иванов
Няма коментари:
Публикуване на коментар