Всичко правя както трябва,
Но някъде изглежда май греша,
Щом тридесет и шест години вече,
Живея сам , без Любовта ;
Не искам да съм интересен,
Повърхностен с изкуствени лица,
Романтиката зная , че помага,
Но само за две влюбени сърца ;
Зная, възрастта не е критерий,
Дори онази външна красота,
Човешкото в човека е най-ценно,
Останалото е заблуда и лъжа;
Винаги вината търся в себе си,
Питам се къде, какво, защо,
Отговори хиляди и никакви,
Боли ме, но напред ще продължа ;
13.10.2011г.
Живко Иванов
Няма коментари:
Публикуване на коментар