четвъртък, 28 юли 2011 г.

За онези,които ... (2)



Преглеждайки стихотворенията, които съм писал , едно от тях "За онези, които..." , ме провокира да напиша нещо друго, което както и при първото е огледало на онова, което чувствам!

За онези,които … ( 2 )

За онези,които ми вярват
и прощават допуснати грешки,
за онези, с които вървя
по пътеки трънливи житейски;

За онези, които приемат
всяка моя прищявка и странност ,
а когато ме няма не плюят,
зад гърба ми с лица лицемерни ;

За онези, които помагат
и сили ми дават да мога,
ако трябва ще лазя, но трябва,
своят връх от мечтите да стигна ;

За онези приятели истински,
нямам много, броят се на пръсти,
и онези, които ме мразят,
обещавам да бъда все себе си !

Живко Иванов
27.07.2011г.

За онези, които…

За онези,които живеят от злоба
и плюят в очите приятел от вчера,
скрити зад блог,параван или в дупка,
време разделно,вървете си,моля!

За онези,които кълняха се в Бога,
че винаги с теб ще останат до гроба,
а щом се обърнеш,забиват ти ножа
и после се радват на твоята болка!

За онези,които ръка ти подават
не за да дават,а само да вземат,
страхливи душици с лица лицемерни,
ехидна усмивка,загубили облик;

За онези,които и в огъня влизах,
а днес за отплата все с кал ме заливат,
бъдете щастливи,усмихнати,здрави,
аз не съм съдник,но Той ще ви съди!

Бъдете щастливи!Друго не искам!
Тъй както доброто и злото се връща,
на всеки по равно,каквото посял е
такова ще жъне, дори да не иска!

4.02.2011г.
Живко Иванов

събота, 23 юли 2011 г.

Малък сладуран


Малък сладуран

Толкова съм уморено,
Цял ден тичах, скачах смело,
Ей, че славни времена,
На село има свобода ;

Млякото съм си изпило
И муцунката измило,
Искам малко да поспа ,
Имам време за това;

Всички казват, че съм сладък,
Някои, че бил съм палав,
Но сега ме оставете,
Друг сладур си намерете;

Събудете ме с целувка,
И с попарка за закуска,
Стига толкова мечти,
Много, много ми се спи ;

23.07.2011г.
Живко Иванов

събота, 16 юли 2011 г.

Прозрачно...


Лятото през тази година се очертава да бъде най-горещо от няколко десетилетия . Реших за няколко дни да избягам от градската суета и да се потопя в идилията на село. Бях забравил вълшебният аромат на току-що окосена трева и моето любимо куче Бък VI-ти, което не бях виждал почти три месеца. И стихове не съм писал от много време, но всичко с времето си :)