петък, 30 юли 2010 г.

Мисли


Незная какво се случва с мен.Настроението ми се мени като времето през лятото.Сутрин се събуждам с усмивка,а вечер … бих искал да е винаги сутрин,да срещам само усмихнати хора,бих искал да правя всичко онова,което харесвам без да се съобразявам с нечии предразсъдъци,робувайки на общоприети правила,защото така трябвало.Днес ми мина една налудничава мисъл,как би изглеждал Света,ако човека не беше доминиращ вид… Гледал съм много научно популярни филми за „ежедневието” на някои животински видове и ако направя аналог с нас хората,то при тях е много по-подредено,всяко същество си знае мястото и има градивна роля в опазването на микроклимата( пример:термитите).И в този ред на мисли един филм,който предполагам всеки е гледал,”Планетата на маймуните”,показва нагледно как бихме се чувствали човеците при разменени роли с друг вид.Заслужаваме си го!Преминавайки от тема в тема,случайно чух,че населението на Земята вече е 7 милиарда души (или ще стане в най-скоро време)!Време е да помислим по-сериозно и за нашата планета,че току виж тръгнем да строим Ноеви ковчези.Все още бихме могли да направим нещо,преди да е станало твърде късно.Нагледах се на едни други филми в които американците винаги спасяват човечеството.
Утре обикновено е почивен ден,но аз ще бъда в социалният дом сред децата.Нямате представа какви дяволчета са.Тях не ги интересува курса на еврото,цената на парното или политическите карамболи в глобален мащаб.Искат само да ги помилваш,да ги гушкаш и да бъдат обичани.Правят белички,но,кое дете не прави Приятни почивни дни(за тези,които почиват)!

четвъртък, 29 юли 2010 г.

Само това


Само това
Нищо не искам! Може би
малко любов, но онази,
която ти дава импулс да живееш
и сила да бъдеш Човек
в един Свят изтъкан от омраза и завист,
обсебен от мрака, обсебен от злото
без Светлина! Къде ли е Тя?!
Окована, забравена някъде
в нашето минало,
няма дори и надежда за изход...
В лабиринта на времето някак се лутаме
в клопки попадаме в бездни пропадаме,
някак все ставаме и пак продължаваме
търсейки себе си!
Пътят е дълъг! Път към доброто,
път към сърцето
и онази любов, която ти дава
импулс да живееш!

сряда, 28 юли 2010 г.

Наивност

Позна ли ме? Това съм аз
все същият от плът и кръв,
наивен, лековерен, глуповат,
но истински, такъв какъвто бях,
е,малко остарял добър хлапак
все още вярващ в Дядо Мраз
и чакащ с нетърпение подарък ...
Смееш се,приятелю,на глас,
превиваш се почти в несвяст,
хей,спри!Шута във този миг си ти,
от твоето предателство боли,
подадох ти ръка,изведох те от ада,
като Каин в замяна ми заби кинжала ...
Нищо!Аз ще ти простя и пак ще ти подам ръка,
защото съм Човек,защото мога,
за разлика от тебе прав ще ходя,
никога не ме лъжи!
Сега позна ли ме?Все същият,нали?
С прошарени коси,но помъдрял,
а изводите ще направиш сам!


31.01.2010г.

Не,няма грешка!Една случка преди няколко месеца ме провокира да напиша това стихотворение.Отново е с песимистични нотки,но пиша това,което чувствам :)

вторник, 27 юли 2010 г.

Хипотерапия(лечение с коне)


Хипотерапията (лечение с коне) е неизменен елемент от рехабилитацията на деца с ментални и физически увреждания,разбира се с уточнението,че трябва да има условия за прилагането й.Вече повече от десетилетие работя в социално заведение с деца,чиято основна диагноза е ДЦП,Синдрома на Даун,Аутизъм,малформации на опорно-двигателният апарат и т.н.,да не ги изреждам всички.Два пъти посещавахме конната база в гр.Бургас,където хипотерапевти и специалисти по конна езда приложиха своите умения и показаха нагледно предимствата на този вид терапия.
Психологическият стрес и първоначалното стъписване при допира с животното бързо бива преодоляно.При необходимост в зависимост от състоянието на детето,непосредствено зад него и пред коня има терапевти,като единия следи за правилната позиция на детето върху седлото,а другия е водач.Усмивката е налице,страха е преодолян и само след няколко минути езда,повишения мускулен тонус при децата с квадрипарези е намален и те се чувстват много по-добре.Наистина е уникално.Това,което видях ме амбицира да приложа лечебните способности на конете и в социалният дом.Тази идея беше приета и в най-скоро време,ще имаме конче.Представям си каква ще бъде еуфорията от появата му.Звучи налудничаво,но специалистите твърдят,че вибрацията на конете в ход и енергията,която излъчват са лечебни.Каквото и да е,резултатите са видими.

понеделник, 26 юли 2010 г.

Съдба


Отново сам!За кой ли път,
заставам пак на кръстопът,
понесъл тежкият си кръст,
от свои и от чужди сочен с пръст,
посмешище,защото бях добър,
без маска или скрит зад параван,
бях себе си!Без роля на живота-сцена,
цената вече е платена,а тя е моето сърце,
останах даже без лице,загубих всичко!
Треперещ лист и празнота,това е моята съдба,
но според тях!Уви, не са познали!
Миг ще бъдеш на върха,а после сгазен във калта,
изправяш се и продължаваш,вървиш напред,
не се предаваш,бориш се за всеки дъх ...
Застанал пак на кръстопът,
прави добро,то някога се връща,
макар и да те сочат с пръст ...

Написаното по-горе е ежедневие за мен.Това стихотворение написах преди няколко месеца,но то е винаги актуално :)

неделя, 25 юли 2010 г.

Костенурка

Вероятно всеки един от вас е чувал : "-Бавен,като костенурка".Днес в двора на един от моите пациенти видях,че си имат за домашен любимец една малка сухоземна костенурка.Нямам представа към кой вид точно принадлежи,но онова,което наистина ме впечатли е бързината с която се движеше.Хайде да не обиждаме повече клетите животинки и да правим аналог за бавно с друг представител на родната фауна :-)

събота, 24 юли 2010 г.

Сираче



Студено е мамо,вземи ме при тебе
там горе където си ти,
твоята нежна целувка ме стопляше,
защо не е както преди...

От лъчите на слънцето люлка ми правеше,
прошепваше с устни: "Спи ,мило дете",
с майчина длан по челцето ме галеше,
за мен бе най-скъпият дар !

Вече те няма,а аз съм просяче,
сираче без майка и дом,
босо в снега и със дрехи окъсани,
никой не мисли за мен...

Колко сълзички,мамо изплаках,
колко неща преживях,
слез като ангел от свода небесен,
аз искам да бъда до теб !

Написах това стихотворение преди години,когато бях студент.Имахме практика в една от болниците на Бургас и често виждах едно дете,наистина,босо в снега с протегната ръчичка за милостиня.Очевидно то беше поставено там.Има много коравосърдечни хора,които жертват децата си за просия вместо да работят (родителите) и да имат един по-нормален живот.Никога няма да забравя тази сцена!

Какво е ИСТИНА


Какво или каква е истината?Предполагам,че на мнозина от вас се е случвало да сподели с някой нещо или да каже нещо с изричното подчертаване,че това е истина.Опитваш се с жестове,мимики и думи да пресъздадеш някаква ситуация,но човека срещу теб остава неудовлетворен,защото не му казваш онова,което е очаквал да чуе.Тогава измисляш някаква взаимно приемлива версия и всички са доволни.Не го разбирам това.Ако истината има две лица,кое е истинското?Риторичен въпрос с многозначен отговор погледнат от различен ъгъл!Има ли логика да говориш истината,когато по една или друга причина,тази истина не се приема?Поредният житейски парадокс съществуващ от хилядолетия.Приятни почивни дни!

понеделник, 19 юли 2010 г.

Уморих се



Уморих се да живея в суета,
все същото без никаква промяна,
надигнеш ли се, дръпнеш ли напред,
крак веднага някой ти подлага.

Уморих се да живея и с мечти,
подобно на Гаврош във наше време,
не стигат пустите пари,
какво пък толкова, излишно бреме.

Уморих се даже и да спа,
сънувам всяка нощ кошмари,
пак идвал краят на Света,
поредният от хиляди години.

Уморих се в тези смутни дни,
на някого все нещо да доказвам,
но аз си имам свои правила
и цял живот до края ще ги спазвам.

Обърна ли се, дръпна ли черта,
виждам, че отново съм на старта
и въпреки умората ще продължа
с надежда по житейската пътека.

Живко Иванов

неделя, 18 юли 2010 г.

Позиция-2


Винаги съм се стремял да бъда себе си.Не,не,не страдам от раздвоение на личността,но без да си служа с някоя синтенция или афоризъм стигам до извода,че двуличието понякога има положително въздействие върху способността на хората да се адаптират по-лесно към заобикалящата ги среда.Открито изразяващите се често попадат в графата „неудобни” и бързо биват елиминирани.”Има човек,има проблем,няма човек,няма проблем”- далеч съм от мисълта за физическо отстраняване.Субективният фактор може да бъде преодолян по различни начини.Преуспяват онези,които могат да си държат езика зад зъбите поне до момента в който не стигнат по-високо някъде в ерархията от имащи влияния нива на социалната стълбица.Следват един два компромата и вече си на върха.В това отношение нашите братя европейци могат само да ни дишат прахта.Всички постсоциалистически държави отдавна са забравили прословутия преход.Къде сме ние?Пак там където бяхме и преди 20г.На дъното,но с тази разлика,че преди не ни казваха,а сега сами дълбаем все по-дълбоко и все по-надолу!

петък, 16 юли 2010 г.

Полюси


От няколко дни правя рехабилитация на едно детенце.Тази вечер ме изненада с една рисунка,която имаше и скрито послание освен пожеланието написано собственоръчно.Милото,не беше стъпвало от два месеца на крачето си,освободихме се от омразните патерици и направи първите няколко крачки за радост на родителите си и за моя,разбира се.Прегърна ме и каза :”Обичам те”.Очите ми се насълзиха,но ги задържах,защото не исках да ме виждат да плача,най-малкото детето.Имах нужда от такава топлина,която няма аналог.Вече се мръкваше,но не бързах за в къщи.И без друго нямаше кой да ме чака.Само „обичам те” звучеше като камбанен звън и разсейваше сълзичките по лицето ми.Нещастник!Днес спечелих признание в невинните детски очи,но загубих любовта,която ми даваше импулс да живея…Краят на една мечта!

събота, 10 юли 2010 г.

За "втория шанс"


И пак същото.Чаша студена бира,няколко глътки неутрализиращи жаждата и умората от дългия работен ден.Прехвърлям с дистанционното потока от програми,без да търся нещо конкретно,правя го по навик докато не стигна отново началото.Началото,аз съм един от много като мен,които искат да се върнат някъде назад във времето,които искат да променят живота си отчитайки вече допуснати грешки.Всеки има право на реабилитация,но не винаги се дава „втори шанс”.Това не е игра или спектакъл с предварително написан сценарий и няма „втори дубъл”.Не се срамувам от миналото си,отново бих извървял същият житейски път,но минавайки по други пътеки.Сега плащам за самонадеяността и безразсъдството си преди години,когато вършех неща немислейки за бъдещето,а то се оказа толкова близо.Цената е моето щастие.Не ми е останало много,но ще се боря,ще се боря най-вече със себе си,защото… това е дълга история!Бъдете щастливи!

четвъртък, 8 юли 2010 г.

Дъжд


Вече 24 часа вали,това е потискащо.Трябва да направят молебен за слънце,че както е тръгнало,скоро ще плуваме с лодки по улиците.И времето се е побъркало в нашите географски ширини.То хората вече не са нормални,а изглеждащи от пръв поглед нормални неща бързо променят своя облик и значение.Понеже моята слабост е храната,Бог знае колко ГМО-та съм изял и дали самият аз не съм се превърнал в такова.Излизам на терасата за глътка въздух,защото тясната панелна гарсониера ме задушава.Дъжда е толкова силен,че чак се лее из ведро.Небето е катранено черно,няма звезди,няма светлина,нищо!Искам да се слея с мрака.Може би зад дебелата тъмна завеса ще намеря отговор на въпросите,които си задавам ежедневно,а може би не съм достоен за отговорите… Кой съм аз?Мечтател,авантюрист,реалист,неуспял поет или … Дон Кихот,който все още се бори с въображаеми великани и други символи на злото.И Аполон не съм!Далече съм от физическото съвършенство на моя аватар или от неговият божествен произход.Знаете ли какво желая да бъда?Усмивка!Топла,нежна,щастлива усмивка,която да грее по лицата на всички човешки същества и после да си отида,но пак с усмивка!Бъдете щастливи,май е време да оставя писалката,а дъжда продължава да вали,но вече се чувствам много по-добре!

Без думи


Сьбуди се с натрапчивото чувство на самота.Прегърна огромното плюшено зайче олицитворяващо жената,която обича и заплака.Нямаше кой да го чуе,а и не искаше.Неговият Свят беше нереален,живееше само в сънищата си,само там се чувстваше пълноценен,жив,щастлив и обичан.Сълзите бавно се стичаха по бузите му и бързо попиваха в меката плюшена плът на играчката.Отдавна забравил безгрижните детски години,все още по детски вярваше,че стават чудеса и всеки път щом заплачеше тайничко се надяваше чрез сълзите си да вдъхне живот на зайчето,целуваше го,прегръщаше го,но … Не искаше повече да живее.И без това след време никой нямаше да се сеща за странника с изпити от болка очи.Посегна към шишенцето с антидепресанти ,изсипа съдържанието му в ръката си и бързо погълна всичко.Вече не плачеше.Легна отново в празното легло и прегърна своето зайченце.Още малко,нямаше връщане назад!

вторник, 6 юли 2010 г.

Целувка


Как щях да пропусна,днес бил международният ден на целувката!По бузката,по челото,по устните или където и да е,всяка целувка е вълшебна.Тя освобождава от стреса,елиминира земното притегляне,дава криле и отключва сетивата на човека към божественото,неземното и топлината,но не физическата топлина,която познаваме от огъня,а другата,която е много по-силна.Дори самата мисъл,че целуваш има почти същото въздействие върху човешката физиология.Разбира се,далече съм от мисълта,че самата мисъл може да компенсира физическото присъствие,но понякога се получава,магия,която трудно би могла да бъде описана с думи.Не съм търсил в нета дали няма и ден на прегръдката,но ако има,хубаво би било да се обединят,би било чудесно,нали?