събота, 26 февруари 2011 г.

Светлина


Светлина

Все още обичаш
По-силно от всякога,
От себе си бягаш,
Но не и от чувствата,
Сълзите си криеш
Пишейки стихове,
Не се заблуждавай
Лицето издава те;
Обвиняваш съдбата
За всичко в живота си,
Тя е причина,
Но твои са грешките;
В лабиринта житейски
Търси си пътеките,
Вслушай се в Разума,
Сърцето подвежда те;
Мечтите се сбъдват,
Обаче,не винаги,
Бъди по-решителен,
Не вярвай в илюзии,
Страха не те пази,
В окови обрича те;
……………………..
Все още обичаш,
Признай си,наивнико,
Любовта е спасение,
Светлината загубена,
Тя пак ще те води
По неведоми пътища,
То е там,докосни го,
Там е твоето щастие;

26.02.2011г.

петък, 25 февруари 2011 г.

Първомартенски поздрав за децата в ДДУИ"Св.Екатерина"


Въпреки, че Баба Зима все още не си е отишла, децата от ДДУИ”Света Екатерина” получиха първите си мартенички по случай настъпващият първомартенски празник от второкласниците на ОУ”Христо Смирненски”, гр.Карнобат. След стихотворенията и песничките имаше игри, а усмивките не слизаха от щастливите лица на всички!

вторник, 22 февруари 2011 г.

Прочетена книга


...


Като прочетена книга
за теб е животът ми,
вече ненужен, пореден субект,
толкова бързо някак забрави ме,
питам се даже дали съм бил аз;
Поставила точка на последната страница,
понамачкана малко и без епилог,
все пак се радвам, че макар и забравена,
имах роля на Някой в твоят живот;
Такъв е сюжетът, менят се героите,
персонажи различни и с различни съдби,
на първите страници винаги весели,
а накрая остават без блян и сами;
Друга книга държиш, пак е с лъскави страници,
четеш я с усмивка, даже тихо шептиш,
а когато прелистиш и последната страница,
ще събира праха в някой ъгъл захвърлена;


Живко Иванов
22.02.2011г.

понеделник, 21 февруари 2011 г.

Надежда


Надежда

Раздавам на всеки усмивки,
Ей така,без пари,от сърце,
Обещавам да има за всички,
Още радост и слънчеви дни;
Бих желал да запазим доброто,
То е в мен,то е в теб,то е в нас,
И тогава ще бъдем щастливи,
Лъчезарни ,с по-ведри лица;
Колко бързо отлитат годините,
С добро нека оставим следа,
Да забравим враждата,проблемите,
Не е трудно да стане това;
Подарявам на всеки надежда,
Тя е топла и сбъдва мечти,
А така ще се сбъдне и моята,
Да живеем в един по-добър Свят;

21.02.2011г.

събота, 19 февруари 2011 г.

Цайтнот


Нямам много спомени от детството си.Казват, че съм бил палаво и ученолюбиво дете. Възрастните имат право и аз съм склонен да им вярвам. Няма как да забравя назидателните удари с колан от баща ми или постоянният сблъсък на интереси с по-малката от двете ми сестрички. Простил съм на всички! Имам един приятел(Денчо) с който правехме такива лудории, че чак Макс и Мориц биха завидяли на изобретателността с която подлудявахме всички на село. Не се гордея с това, срамувам се от постъпките си! Както и да е! На един рожден ден преди много, много години, получих като подарък шахмат. Тази игра щеше да промени животът ми! Оставили прашките за радост на врабчетата и съседите, със същият този приятел за който споменах по-горе играехме с часове. Почти винаги падах, но не се отказвах, напротив, исках един ден да победя! Внимателно следях ходовете, които правеше, опитвах се да мисля по-бързо от него .С времето ставах все по-добър и успявах ! Днес нямам много време за любимата си игра, но усвоеното тогава помага. Когато предприемам нещо винаги се стремя да бъда „един ход” пред останалите. Нищо не може да ме изненада освен собствените ми грешки от необмислени решения, но и от това се научих да не подценявам човека срещу себе си или работата с която се захващам.Отново трябва да взема важно решение, но май съм в цайтнот!Сгреша ли, няма да има реванш!Часовника вече отмерва времето на поредната игра със Съдбата!Достоен противник,а партията ще бъде само една, последна!

петък, 18 февруари 2011 г.

Асамблея


От усмивки озарена,
като в приказка вълшебна
пак е цялата страна,
и с балони пъстроцветни,
детски смях,игри и песни
днес сме символ на мира.
От различни континенти,
но с приятелство сплотени
Да си подадем ръце,
по Света войните спрете,
бели гълъби пуснете,
нека бъдем по-добри…
И тогава всички ние
ще сме винаги щастливи
в слънчеви,безгрижни дни!

Бях в 6-ти клас,когато това стихотворение беше публикувано в "Карнобатски глас"!Не си спомням по какъв повод.Тогава не ни интересуваше партийната идеология.С гордост носехме първо сините,а после червените пионерски връзки!Не се срамувам от това,че съм бил дружинен председател,че съм ходил на лагер-школа в Ястребино или,че съм рисувал с тебешир по асфалта моите детски мечти.Трябва да се научим да уважаваме миналото си!

четвъртък, 17 февруари 2011 г.

Последен щрих



Сгреших ли във това,че те обичах
И в мислите ми беше само ти,
Молех се на Бог и в Дявола се вричах,
До края на живота си да бъда с теб;

Сгреших ли,че погледнах светлината,
Повярвал сляпо в чувството любов,
Понесох сам кръста към своята Голгота,
Не ме болеше,знаех,че си с мен;

Нима сгреших,че исках със усмивка,
Денят ти да започва всеки път,
„Обичам те” с най-нежната целувка,
Докосвайки те с моето сърце;

Може би наистина съм грешен,
Плащам с най-високата цена,
За кой ли път посрещам самотата,
Пореден щрих от моята съдба;

17.02.2011г.

вторник, 15 февруари 2011 г.

Среща с Истината


Какво ли го очакваше?Най-после беше решил да се срещне с Нея за да намери отговор на въпросите,които ежедневно си задаваше.Непрестанно се луташе в миналото и настоящето като в безкраен лабиринт без изход.Не мислеше за бъдещето!То изглеждаше толкова далечно и нереално!Загаси небрежно последната цигара в препълненият и непочистен пепелник,хвърли една,две цепеници в камината и излезе.Вятъра пронизваше като меч,вдигна яката на палтото си и смело закрачи по улицата въпреки снежната виелица.Отби се до цветарският магазин и купи разкошен букет от алено червени рози.Знаеше,че на среща се ходи с цветя.Стигна до уговореното място,което беше почти до края на града и зачака.Нощта отдавна покриваше с тъмната си пелена всичко наоколо!Истината,именно с нея трябваше да се види!Захласнат от своите мисли и спомени,Ж. не усети присъствието й.Тя отдавна наблюдаваше всяка мимика и изражение на лицето му използвайки способността си да става невидима.Не бързаше да се представи в пълният си блясък,но нямаше време за шеги:
-Защо ме повика?- попита Истината!
Ж. чу въпроса и се обърна по посока на гласа.Пред него стоеше най-красивата жена,която някога е виждал,но не съвсем,защото половината от лицето й … нямаше лице!Направи крачка назад и на свой ред попита:
- Ти наистина ли си Истината или халюцинация?Господи,да не би да полудявам?-страха и отчаянието пред неизвестното очевидно вземаше връх над разума!
-Защо си с половин лице?-продължаваше да пита объркан!
Истината се усмихна,приближи се по-близо и каза:
-Лицето ми е цяло,Ж.,но ти виждаш само половината от него,защото това е „твоята истина” погледната през твоите очи.”Невидимата” половина е онази истина,която не приемаш и отхвърляш. Други я виждат,но ти се обиждаш,когато някой ти посочи грешките!И сега ли ще се обидиш?Помисли върху този отговор и пак ще се видим!-каза и се сля с тъмнината .
Ж. все още стоеше с отворени уста и букет в ръката.Беше разбрал най-важното,че трябва да приема Истината,такава каквато е ,а не каквото му се иска да бъде!
Не съжаляваше за срещата.Макар и кратка,тя щеше да остави трайна следа в съзнанието му!Вече знаеше какво трябва да промени в живота си за да бъде „свободен”!

понеделник, 14 февруари 2011 г.

Любов


Не мога да опиша Любовта,
За нея думите не стигат,
Красива като пролетни цветя,
По-топла и от слънчева усмивка;

Идва ненадейно като в сън,
Изящна,приказно ефирна,
Облечена е в дрехи от сатен,
Обсипана с звезди от злато;

Понася те на ангелски криле,
С някого когото ти обичаш,
На остров сътворен от твоите мечти,
Където на любимият човек в любов се вричаш;

Сърцата не пробожда със стрели,
С ключе от светлина вратите се отварят,
Света на влюбените е един,
А в него място само двама имат;

Любов понякога изпепеляваща,
Не тръгвай,моля те,по-дълго остани,
Как искам с теб мига да е безкраен,
Вълшебен миг със нищо несравним;

14.02.2011г.

неделя, 13 февруари 2011 г.

Поклон


На прага ме
Посрещаш със усмивка,
Но мъка във очите ти чета,
Целуваш ме с най-топлата целувка,
Прегръщаш ме с най-нежните ръце;
Към Бог отправям всеки ден молитви
Да бди над теб и пази от злини,
Показа ми в живота вярната пътека,
Не спирам все по нея да вървя;
Понякога греша,прости ми,майко,
Казваше да бъда истински човек,
Раздавам се за хората,помагам,
В доброто вярвам и сега;
Не искам да те виждам тъжна,
Зная,че си плакала за мен,
Сълзите ти не ще да превъзмогна,
Сълзите майчини болят;
Все някак ще успея,ще се справя,
Свикнал съм да ходя по ръба,
За мен ще бъдеш най благословена,
Поклон ти правя,майко до земя;

13.02.2011г.

събота, 12 февруари 2011 г.

Кралица на нощта


И тази нощ към теб са приковани
Погледи десетки на мъже,
Посягат със треперещи ръце,
Поръчват питие след питие,
И губят своят образ и подобие,
Изплезили езици като псета,
Готови да разкъсат нежната ти плът,
Даваш им я всеки път…
В краката ти пълзят обезумели,
Прибираш всяка вечер хиляди евра,
Наддават се за твоята цена,
Но не и аз,не искам да те купя,
Любовта ще разбереш,не се купува!
Танцуваш винаги със страст,
Усмихваш се красиво и измамно,
Безкраен флирт,кралице на нощта,
С мъжете не,с живота си го правиш;
Сега не чувстваш самота,но после
Идва без дори да те попита;
Мисли за утре от сега,
Или си мислиш,че е рано,
И тази нощ блестиш като звезда,
Пилона нажежила до червено;

12.02.2011г.

петък, 11 февруари 2011 г.

Съдба




Стана някак като в сън,
Измамно истински,реален,
Между двата свята раздвоен,
Брод към теб и мен проправях;

Започна всичко на шега,
Говореше,а аз те гледах във очите,
Слушах със отворени уста,
Докосвах те,но само във мечтите;

Извади ме от пепелта,
Затънал бях и в кал човешка,
Към Нищото с окови прикован,
Не виждах светлина или надежда;

Животът ми успя да подредиш,
Всеки миг със тебе бе подарък,
Знаех,че е трудно,продължих…
Дали сгреших?Не съжалявам!

Тръгна си,остави и следа,
Не те виня,такава е съдбата,
Платил съм вече дързостта,
Щастлив да бъда,да обичам;

Живко Иванов

11.02.2011г.

четвъртък, 10 февруари 2011 г.

Мечтата на един Шут


Шута имал си мечта,
Крал да стане,на шега,
Ден поне да управлява
Пък каквото ще да става;

Чул го краля за беда,
Съгласил се на това,
Качил се шута на престола,
Сложил тежката корона;

А сега какво да стори,
По-добре да беше втори,
Краля казал :”управляваш,
Но главата си залагаш”;

„Трябва да си справедлив,
Народа трябва де е сит,
Мира във кралството пази,
Нужно ли е строг бъди”;

Уплашил се,не бил готов,
Цял живот е правил смешки,
Разбрал,че шута си е шут,
Макар и в кралските одежди;

Историята свършва с драма,
Но това не е беда голяма,
Поука има не една,
В тази шутовска съдба;

10.02.2011г.

сряда, 9 февруари 2011 г.

За думите с любов...




Има думички различни,
Радостни,игриви,закачливи,
Някои изречени с усмивка,
А други пак с усмивка,но парливи;

Има думички,които
Искаш да отекват като звън,
Толкова са топли,нежни,мили,
Някак нереални,като в сън;

Има думички вълшебни,
Те отключват всякаква врата,
Водят те по приказни пътеки,
Галят те с невидими пера;

Има думички за обич,
Дават ти импулс да продължиш,
Каквото и да стане с теб следа оставят,
Помниш ги до сетният си дъх;

Има думички за прошка,
Изречени към някого поне веднъж,
Способни да премахнат барикади,
Приятелски мостове да градят;

Думите са нашето богатство,
Трябва да го пазим,съхраним,
Без тях светът ни щеше да е празен,
Без тях светът ни щеше да е друг;
10.01.2011г.

В стих,роман,проза,изречени,чрез думите изразяваме своите чувства,мисли,мечти... Бъдете щастливи!

вторник, 8 февруари 2011 г.

Откровения


След лиричното отклонение от снощи,тази вечер отново съм с меланхолично настроение!Опитвам се да бъда позитивен,търся причината в себе си при поредният емоционален дисбаланс,прехвърлям събитията от деня минута по минута,съпоставям,гледам от друг ъгъл,приемам,отхвърлям и пак въпросите остават без отговор!Ако бях корифей в областта на психологията може би нямаше да бъде толкова трудно!Вече разбирам защо хиляди хора изучават тази наука!Първо опознаваш „Аз”-а си и после другите около теб!
В този ред на мисли,често заставам пред огледалото,не защото страдам от нарцисизъм!Освен отражението на наднорменото си тяло там виждам и състареното лице на един 36 годишен мъж лишено от самочувствието на успял човек,човек без дом,семейство и амбиции!Действа като ледено студен душ!Казвам си:”Не,няма да бъда като този”и правя всичко възможно следващият път отражението да бъде друго!
Понякога се взирам в звездите.Безброй малки искрящи точици.Виждам и усещам присъствието им!По детски махам с ръце към тях с надеждата,че някой ще ме види!Следва проясняване на съзнанието и поредното заключение,че трябва да те забележат хората в реалният свят с които общуваш,ако не искаш да заприличаш на умопобъркан психопат или парче прозрачно стъкло!
Нали съм „закачил” малко от комунистическата идеология,признавам,че един от любимите ми поети в училище беше Вапцаров,а стихотворението „Вяра” и днес обобщава действителността в моето напрегнато ежедневие!

Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"
За него - Живота -
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.
Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.
Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.
Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?
А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

Сестричка



Ще си имам аз сестричка,
Малка,нежна и добричка,
Обещала съм на мама,
Да помагам и за двама,
Ще я храня,преобличам,
Колко много я обичам;
Тати само ми се смее,
Казва ми,че има време,
Бебето било на път,
чак след месец ще е тук;
Баба му плете терлички,
Зайче с розови ушички,
Дядо пък направи люлка,
Искал да се казва Юрка,
Имаме си правила, аз съм кака
И сама, името ще избера;
Нека да е все засмяна,
Здрава,бодра,лъчезарна,
Маменце,благодаря,
Над нея винаги ще бдя;


7.02.2011г.

Имам приятели,които вече с нетърпение чакат раждането на второто си детенце.Знае се,че е момиченце,а най-нетърпелива от всички е неговата сестричка!

неделя, 6 февруари 2011 г.

За "новото" време!


Нима "новите" политически проекти не следват една и съща политическа идеология?"Надежда за по-добър живот утре" е рефрен който сме чували десетилетия наред!След краха на "синята идея" и Негово Величество Царя,май не остана какво още да се обещава!А приказки за просперитет и възход винаги ще има,както и хора,които да ги слушат!Българите са търпелив народ и бързо се адаптират към „новото” време до момента в който фанфарите на политическите лидери не заглъхнат и реалността не вземе връх над моментното опиянение!”Балона” от празни обещания се пука,статуквото отново е възстановено и така в затворен кръг мандат след мандат без перспектива за бъдещето,защото по презумпция всяка управляваща партия започва да гради облика на страната от нулата отричайки постигнатото от предшествениците си !В България НЯМА политически диалог!Да,вече сме член на Европейският съюз,но за това принос има най-вече геостратегическото значение на страната,като не е изключено по същата причина и Турция да се присъедини в най-близко бъдеще въпреки религиозните различия!Икономическото менгеме на държавите с най-развити икономики в ЕС е достатъчен гарант и респект за балканските „джуджета”!Те нямат право на глас,а и да имат,кой ще ги чуе?!Искам да живея добре!Искам децата ми да живеят добре,както и децата на техните деца!Не искам да се стига до кръвопролития,каквито виждаме в Египет,Судан и протестите в Гърция!Не ни е нужна конфронтация,а работа в името и за страната,която е наша Родина!

"Утро с усмивка"


Утро с усмивка и чаша кафе,
Пролетта идва,животът зове,
Леда се разтапя във всяко сърце,
Ей,че е хубаво,кой ще те спре?

Слънцето гали с топли лъчи,
Има надежда за по-добри дни,
Мечтите се сбъдват,вярвай в това,
Само не спирай,върви към върха;

Виж светлината,ръка протегни,
Вземи си от нея,на друг подари,
„Светът е прекрасен”,повтаряй на глас,
За промяна е време на всеки от нас;

„Утро с усмивка” на вас посветих,
С усмивка написах тук всеки мой стих,
Нека с усмивка да почне деня,
Искам да греят щастливи лица;

5.01.2011г.

петък, 4 февруари 2011 г.

За онези,които...


За онези,които живеят от злоба
И плюят в очите приятел от вчера,
Скрити зад блог,параван или в дупка,
Време разделно,вървете си,моля!

За онези,които кълняха се в Бога,
Че винаги с теб ще останат до гроба,
А щом се обърнеш,забиват ти ножа
И после се радват на твоята болка!

За онези,които ръка ти подават
Не за да дават,а само да вземат,
Страхливи душици с лица лицемерни,
Ехидна усмивка,загубили облик;

За онези,които и в огъня влизах,
А днес за отплата все с кал ме заливат,
Бъдете щастливи,усмихнати,здрави,
Аз не съм съдник,но Той ще ви съди!

Бъдете щастливи!Друго не искам!
Тъй както доброто и злото се връща,
На всеки по равно,каквото посял е
Такова ще жъне,дори да не иска!

4.02.2011г.

Един обичайно емоционален ден


Тази сутрин един битов проблем за малко да развали и без това движещото се между двете крайности мое настроение!Цял преди обед се занимавах с ел.инсталации или по-скоро бях наблюдател,защото Негово Величество Живота ме е научил да не се захващам с неща,които не разбирам!Запазих самообладание,не се ядосах и извиках техник,който си свърши перфектно работата!Хубавото февруарско време бързо неутрализира негативните емоции и успях най-после да отделя време и за себе си!Среща с позабравени приятели,разхождане без конкретна посока и цел или с други думи ,активна почивка преди работният уикенд(както винаги).Приятна вечер и повече време за положителни емоции през почивните дни !Усмивки?Разбира се!Колкото повече,толкова повече,както казваше онова сладко,наивно и добро меченце Пух!
Поздрав с един от хитовете на Taylor Swift :)

четвъртък, 3 февруари 2011 г.

"Back to December"


Taylor Swift има невероятно излъчване!Ако можех,бих променил сцените в клипа и сюжета с едно емоционално за мен лято през 2009г.,когато мечтите се сбъдваха(моите мечти)!Поздравявам всички с "Back to December",а вие,приятели,затворете очи и усмихвайки се се върнете назад към най-хубавите спомени от живота си!



Клипа с превод можете да видите ТУК .

сряда, 2 февруари 2011 г.

Проблем с електронното преброяване




Считайки се за средно интелигентен гражданин на Републиката,реших да попълня електронната карта в сайта с което да си спестя бъдещи главоболия и притеснения,но по същество.Започнах с регистрацията ,премина успешно и системата ми генерира парола с която влязох .Трябваше тази парола да бъде изпратена и на електронната ми поща,но това не се случи веднага!Исках да засека с хронометъра за колко време ще стигна до последният въпрос,но още с първите въпроси-проблем!Обикновено в селата улиците нямат имена и номера.Дори на личната ми карта няма улица и номер в адресната регистрация.Системата си иска своето и не ме пусна да продължа.Смених адреса с настоящият ми адрес(квартира) и продължих без проблеми до последният въпрос-„лице,което временно пребивава в домакинството”.По невнимание маркирах „ЕГН”,после видях,че тази секция не е от задължителните и се попълва при наличие на някое от условията за нея.Опитах се да махна маркировката,но е невъзможно.Така не успях да се преброя по електронен път.Има много неща,които трябваше да се огледат преди да започне преброяването!Наистина,масово в малките селища с жители под 500 човека няма номерирани улици,факт,който възпрепятства попълването на електронният формуляр!Успех!

вторник, 1 февруари 2011 г.

Ники Николов


Ники Николов е емблематична фигура не само за Карнобат.Преминал през всички национални гарнитури,той е един от най-добрите блокировачи във волейбола.Днес радва италианските превърженици на Тоно Калипо (Вибо Валентия)!Скромен,всеотдаен,добър,работохолик,човек,който не се отказва пред предизвикателствата и превратностите на съдбата пред които се изправя всеки спортист!Само на 24г.,нашето момче е вече в сърцата на хиляди хора за които волейбола е религия!