Показват се публикациите с етикет Приказки. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Приказки. Показване на всички публикации

петък, 2 март 2012 г.

Анонс



Мисля, че моята приказка няма да завърши с Happy End ! В нея главният герой е един непоправим мечтател. Как се казва ли? Той си има много имена и всяко едно е свързано с някаква негова мечта ! Малко е праволинеен и не обича предизвикателствата. Не, не е страхлив, но наивен, да ! Често е изпадал в толкова комични ситуации, които водят до едно от нарицателните му имена - Мечо Пух ! Той обичаше всичко и всички. Живееше за приятелите си, раздаваше се. Ей така, колкото повече, толкова повече докато не остана нищо за даване и разбра, че е сам ! Същите онези приятели го изоставиха, защото нямаха вече полза от него .
Друг митологичен образ с който олицетворяваха героят ми беше Казанова . Вярно, знаеше как да направи всяка една жена до себе си щастлива и … нещастна след поредната изневяра в търсене на истинската любов, която така и не откри ! Защо, какво и как се е случило или не се е случило е въпрос на лична интерпретация и отговорност, но май не разбираше значението на тази дума. Дано един ден да поумнее и най-после поеме по правилният път към Разума !
Изхождайки от написаното в по-горният абзац, без да влизам в подробности само ще отбележа, че неведнъж му приписваха и образа на Дявол . По един или друг начин винаги постигаше целите, които си поставя .
Сюжета е динамичен, интересен и всъщност не чак толкова приказен, но както се казва, с „отворен финал” !Развръзката тепърва предстои !

събота, 22 октомври 2011 г.

Приказка за Щастието


Приказка за Щастието

Една сутрин ,една много необикновена сутрин, Елвира, момичето с небесно сини очички, се събудила тъжна и нещастна. Беше сънувала нещо ужасно . Не можеше да спре сълзичките си. Покри се с меката пухена завивка и заплака . Ами, ако не е сън ? Питаше се плачейки , а сърчицето й тупкаше толкова силно, че чак се чуваше онова отмерено туп,туп,туп … И така щеше да остане през целият ден, но някой почука на входната врата и не след дълго се провикна :
- Елвира, Елвира, излез да си играем. Всички сме се събрали пред старият дъб в гората и те чакаме . – гласа настойчиво продължаваше – Днес ще има карнавал на горските обитатели. Поканили сме и феята от страната на Щастието. Хайде излизай.
Синеочка разпозна ранобудниците, усмихна се едва доловимо и отговори :
- Излизам, но ще почакате мъничко, защото … - тук се спря , не желаеше да натъжава приятелите си . Облече се с най-хубавата си синя рокля, сложи на косичката си диадемата от сини маргаритки и отключи :
- Добро утро, приятели – поздрави с усмивка, но после заплака .
- Какво се е случило – попитаха в един глас джуджето Великан и бързоногият Костенурко .
- Приятели, знаете колко ви обичам и искам да бъдете щастливи с мен, както и аз с вас, но снощи сънувах, че съм загубила вълшебната си дарба от феята на Щастието и не мога да дарявам усмивки на всички . – и заплака с още по-горещи сълзи .
- Миличката- каза Великан и прегърна плачещата Синеочка. – Хайде да отидем при феята на Щастието и сама ще се убедиш, че не си загубила дарбата си .
Без да се бавят повече, приятелите тръгнаха към единственото място от където щяха да стигнат до добрата фея. Високо извисяваща се стълба от цветя. Никой не беше се качвал по нея, защото Щастието само слизаше от вълшебната си страна. Този път не искаха да чакат и поеха нагоре без страх . Не след дълго, видяха и нея . Косите на феята бяха от слънчеви лъчи, трудно е да се сравни с нещо познато.
- Зная защо сте тук – усмихна се, погали с нежните си ръце лицето на Елвира, целуна я по още влажните очички и каза – Мило, мое дете, ти не си загубила дарбата си да даряваш щастие. Даряваш щастие само на тези, които го пожелаят , на всеки, който отключи сърцето си за Щастие. Ключето е усмивката . Усмихнатите хора са щастливи. Усмихвайте се повече, правете добро и Щастието никога няма да ви напусне .

Написах тази приказка след разговор с едно тъжно приятелче. Усмихвайте се и бъдете щастливи !
22.10.2011г.
Живко Иванов

вторник, 18 октомври 2011 г.

Мечтата на едно момиче


снимката е от интернет

Представи си, че желанията са едно огромно море. Толкова огромно, че никой не знае какво има отвъд него. Стоиш на брега и си мечтаеш, мечтаеш си за нещо, което да те направи истински щастлива. Каква ли мечта да напишеш на листчето, което да поставиш в бутилката и после да я хвърлиш в морето от желания? Току виж е стигнала до отсрещният бряг . В един момент решаваш вместо листче в бутилката да затвориш най-лъчезарната си усмивка. Усмихваш се и хвърляш бутилката в необятното море от желания. Мечтата ти е всички хора да бъдат щастливи или поне един човек, този, който ще намери твоята бутилка с най-лъчезарната ти усмивка :)

Живко Иванов
18.10.2011г.

вторник, 15 февруари 2011 г.

Среща с Истината


Какво ли го очакваше?Най-после беше решил да се срещне с Нея за да намери отговор на въпросите,които ежедневно си задаваше.Непрестанно се луташе в миналото и настоящето като в безкраен лабиринт без изход.Не мислеше за бъдещето!То изглеждаше толкова далечно и нереално!Загаси небрежно последната цигара в препълненият и непочистен пепелник,хвърли една,две цепеници в камината и излезе.Вятъра пронизваше като меч,вдигна яката на палтото си и смело закрачи по улицата въпреки снежната виелица.Отби се до цветарският магазин и купи разкошен букет от алено червени рози.Знаеше,че на среща се ходи с цветя.Стигна до уговореното място,което беше почти до края на града и зачака.Нощта отдавна покриваше с тъмната си пелена всичко наоколо!Истината,именно с нея трябваше да се види!Захласнат от своите мисли и спомени,Ж. не усети присъствието й.Тя отдавна наблюдаваше всяка мимика и изражение на лицето му използвайки способността си да става невидима.Не бързаше да се представи в пълният си блясък,но нямаше време за шеги:
-Защо ме повика?- попита Истината!
Ж. чу въпроса и се обърна по посока на гласа.Пред него стоеше най-красивата жена,която някога е виждал,но не съвсем,защото половината от лицето й … нямаше лице!Направи крачка назад и на свой ред попита:
- Ти наистина ли си Истината или халюцинация?Господи,да не би да полудявам?-страха и отчаянието пред неизвестното очевидно вземаше връх над разума!
-Защо си с половин лице?-продължаваше да пита объркан!
Истината се усмихна,приближи се по-близо и каза:
-Лицето ми е цяло,Ж.,но ти виждаш само половината от него,защото това е „твоята истина” погледната през твоите очи.”Невидимата” половина е онази истина,която не приемаш и отхвърляш. Други я виждат,но ти се обиждаш,когато някой ти посочи грешките!И сега ли ще се обидиш?Помисли върху този отговор и пак ще се видим!-каза и се сля с тъмнината .
Ж. все още стоеше с отворени уста и букет в ръката.Беше разбрал най-важното,че трябва да приема Истината,такава каквато е ,а не каквото му се иска да бъде!
Не съжаляваше за срещата.Макар и кратка,тя щеше да остави трайна следа в съзнанието му!Вече знаеше какво трябва да промени в живота си за да бъде „свободен”!

сряда, 12 януари 2011 г.

Влюбен Мечо Пух


Тази сутрин Мечо Пух се събуди малко объркан.Разтърка с лапи сънливите си очички и първото нещо,което направи е не да бръкне в гърненцето с меда,а да излезе навън все още не съблякъл нощничката си.Търсеше нещо.През това време,Робин и Прасчо,също подранили, тичайки се зададоха откъм ливадата на Йори,който толкова силно хъркаше,че чак старият язовец беше напуснал убежището си въпреки умората от среднощният лов.Пух не виждаше приятелите си залисан в търсенето.Надничаше в храстите,под пейката на двора,разрови дори купата сено,която бе събрал за магаренцето.Озадачени,Робин и Прасчо се доближиха до него.
-Хей,Пух-вкупом се провикнаха-какво правиш?Да не би да играеш на криеница ?
Подхвърлиха закачливо и започнаха да се превиват от смях.Това натъжи малкото мече,което сведе глава и бавно се прибра в къщи.Никой не го разбираше и всички му се присмиваха,а той искаше само да бъде добър и да помага с каквото може.Легна на все още топлото си легло,зави се с пухкавата завивка,подарък от баба и заплака.Мечо Пух се беше влюбил за първи път в една ниско прелитаща красива пеперуда,която вчера закачливо кацаше на нослето му и така докато се стъмни. Тя беше най-красивото и нежно същество,което е виждал.А през нощта сънува,че и той си има крила,не чак толкова красиви,но достатъчно истински за да полети с тях високо,високо.
Робин остана на двора,а Прасчо,най-добрият приятел на Пух,почти безшумно тихичко влезе в стаята,приближи се до леглото и прегърна все по-силно плачещото мече.
-Пух,какво се е случило?- питайки загрижено- не мога да те гледам така…
Пух се обърна към него и каза:
- Къде ли не я търсих,почти я докосвах в съня си и тя мен.Каза ми,че се казва Любов,а после и още нещо,че ако наистина обичам,отново ще се видим и отлетя,пърхайки с вълшебните си крила обагрени с различни цветове.Аз обичам,Прасчо,обичам мед,ягоди,малини,теб,Йори,Робин и всички други животни от гората,но не я виждам…
Прасчо се усмихна дружелюбно разбирайки,коя е причината за странното поведение на Мечо Пух.
- Любовта,която търсиш,не се яде,Пух.Да, наистина лети и може да те понесе на крилете си стига да повярваш,че Тя съществува и тогава ще видиш не с очи,а чрез сърцето си своята Любов….

Това е моята интерпретация на нещо преживяно.Това мече ... Това мече промени живота ми!Как?Дълга история,приятели,която ще оставя за себе си!