събота, 30 октомври 2010 г.

Нищо различно


Вече съм като машина.Ставане по едно и също време,работа в социалният дом и после пак работа още няколко часа до късно вечерта.Тази свръх натовареност ме прави щастлив,въпреки умората,защото само така не обръщам внимание на самотата и липсата на семейна идилия.Това последното незнам дали ще ми се случи някога.Твърде много влакове изпуснах разчитайки на поговорката,че за „всеки влак си има пътници”,но май останах сам на перона и вината е изцяло моя.Сега съм малко по-прагматичен и не вярвам на илюзии.Дали не е късно?Пак въпроси и предположения,стига!Срещу мен е една от онези гипсови плочки с надпис на която пише – „Живота е такъв,какъвто си го направиш”,наистина мъдра сентенция!Повече положителни емоции утре!

сряда, 27 октомври 2010 г.

Промяна



Вече не мечтая.Правя така,че нещата да се случват.Нищо не идва даром и човек трябва да се бори за своето място под слънцето.Паднеш ли трябва бързо да се изправиш,защото идващите зад теб няма да ти подадат ръка.Стъпкват те в калта докато самият ти не се превърнеш в кал.Такива са естествените закони на които се гради нашата цивилизация.Оцеляват силните и креативните,а не суетните и смирените.Вярвам в Бог,но не обръщам другата си буза когато ме ударят.Това не пречи да бъда добър християнин и Той ме разбира.Истината е моята пътеводна светлина и винаги се стремя към нея.След 16 часов работен ден,биологичният ми часовник напомня,че все още не сме стигнали онова ниво на развитие когато няма да си "губим времето" със сънища.Лека!

понеделник, 25 октомври 2010 г.

Сух басейн

Залата със Сухия басейн е едно от най-интересните места при нас.Басейнът с топки е особено препоръчително да се използва при деца с ментални и физически увреждания,защото топките в басейна стимулират движението на тялото,позволяват му да заеме разнообразни позиции,развиват координацията и го масажират в многобройни точки,предизвиквайки приятни усещания.Басейнът с топки е стимулатор на двигателните функции с доказан от практиката положителен ефект особено при децата с детска церебрална парализа.

неделя, 24 октомври 2010 г.

Усмивки-не е толкова трудно



Казват,че който се смее повече,живее по-дълго.Вярно или не,хубаво би било да се усмихваме по-често въпреки проблемите и ежедневните ангажименти.Приятен и усмихнат ден!

събота, 23 октомври 2010 г.

Само приятелят става предател


Подай ръка,стани и продължи,
напред по пътя си върви без страх,
безгрешни хора няма,
безгрешен бил е само Той,
и само Той е с право да те съди,а не онези
чучела,криейки лицата си от срам,
защото някога от Ада ги избави,
а днес забиват ти кинжал в гърба,
как иначе- страхливи земни твари,
впили се в плътта ти паразити
от които няма как да се спасиш .
Не те разбираха преди,не те разбират и сега,
защото мразиш да те лъжат,пошлостта,
не се поддавай на гнева,след мрака идва светлина…
Подай ръка,стани и продължи,
да,зная,че предателството най-боли,
и раната „приятелска” кърви…
……………………………………

петък, 22 октомври 2010 г.

Сензорна зала

Сензорните стаи се създават в края на 70-те години на миналия век в Холандия.Тяхната основна задача е да послужат за релаксация,за освобождаване на натрупаното напрежение,за успокоение.В тях се изключва наличието на стресови фактори и ситуации,няма силни хаотични шумове,нищо,което може да предизвика безпокойство.Различни стъклени цилиндри с бълбукаща в тях вода,сменяща цвета си;светли въртящи се топки,прожектиращи из цялата стая в различен цвят,водно легло,оптични ефекти и много други неща,които наистина създават една вълшебна атмосфера.
Обстановката в Сензорната зала е специално насочена към сетивните възприятия.Тя създава условия за първичното стимулиране чрез светлина,звук,докосване и аромати.

вторник, 19 октомври 2010 г.

Вълшебен сън


„Обичам те,татко”,така ме наричаш
и някак правиш денят ми по-топъл,щастлив,
преди да си тръгна,искам бащински,нежно,
да те гушна,мъниче,преди да заспиш.

Аз съм ти татко,а госпожата е мама,
в този Дом ние сме всичко за теб,
дай по целувка и после бързо заспивай,
понеси се със Сънчо към един по-добър свят.


Там ще си имаш най-красивата стая,
ще играеш на воля с Прасчо,Зайо и Пух,
мама и тати не ще са рисунка,
те ще бъдат до теб и над теб все ще бдят.


(За всички деца в социалните домове)

понеделник, 18 октомври 2010 г.

"Сцена" и Клайдерман




Животът е сцена, а ние артистите,
всеки си има герой, но понякога,
трябва да сваляме маските,
забравяме иначе кой e какъв…

Сцена след сцена, менят се сюжетите,
продуцент е самата съдба -
за едни отредила е главната роля,
а за други - статисти в игра…

Ще има сълзи и по-трудни сценарии,
но успехът зависи от нас.
Ако паднеш, стани и върви към „Оскарите”,
след залеза следва и изгрев, нов ден….!


Живко Иванов

Едно от любимите ми стихотворения представено по малко по-нестандартен начин.Надявам се,че ще ви хареса.Днес един приятел ме попита дали се случва нещо интересно около мен.Освен,че се срещам с много различни хора друго няма,но това са професионални ангажименти.Все още мечтая за деня когато аз няма да правя масажи,а на мен ще правят.Казват,че било приятно(смях).Не,не,шегувам се.Не практикувам ли професията си се чувствам ужасно зле.Дано не се случва(отново).Усмивки,колкото повече,толкова повече (Пух,бях те забравил,мечо,липсваш ми ,а с теб и още някой,но това е дълга история)!

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Изгледайте този клип...

ТОВА са "различните" деца на България,но от друга гледна точка!

Добре е,че все още има журналисти,които не търсят сензацията,а показват и положителното от живота на децата в социалните домове.

сряда, 13 октомври 2010 г.

Наивност


Плебея трябваше да си остане роб,
но той реши в богиня да се влюби,
не можеше да знае,че е грях,
нали живота му минаваше в окови;

Мечтаеше си всеки миг,
целуваше я плачейки в съня си,
лицето й рисуваше със кръв,
и после пак заспиваше самотен;

Събуждаше се с болка всеки път,
не тялото,сърцето го болеше,
не можеше да бъде с нея жив,
освен…,да,знаеше какво да стори ;

Веригата преметна през гредата,
със сетни сили стъпи на ръба,
смъртта за него беше свободата,
пътеката към своята любов;

понеделник, 11 октомври 2010 г.

В края на работния ден



Никога не съм отдавал случващото се в моят живот за плод на някаква случайност.Винаги избирах по-трудния път водещ към реализирането на някаква цел и колкото по-трънлив се оказваше,толкова по-мотивиращо въздействаше върху желанието ми да успея въпреки всичко.Бил съм на дъното,тъпкан унизяван и обливан с кал само защото не се вмествах в общата схема на хора лишени от нравствени ценности и себеуважение.Истинско приятелство няма,има интереси.Когато тези интереси са общи,различията остават на заден план.Онова,което най-много ненавиждам е лицемерието в човешките взаимоотношения.”Мъжката” дума има по-голяма тежест за мен пред всеки договор.Тя означава достойнство и сигурност.Не подценявам жените.Познавам много дами,които определено заслужават адмирации за смелостта при вземането на отговорни решения.Не случайно канцлера на Германия-Ангела Меркел бе обявена за жената с най-голямо обществено влияние в света.Всичко „Made in Germany” е качествено,докато България бавно потъва със своя балкански манталитет и шуробаджанащина.Отново започвам да се ядосвам,което означава,че трябва да спра.Време е за по-приятни неща.

неделя, 10 октомври 2010 г.

Тъжно


Бог е милостив,но още колко
ще търпи „смирения” застанал пред амвона,
влязъл в храма не със вяра,а защото
другите го правят?Нима това не е кощунство
или израз на двуличие и слабост?
А онези божии служители,
превърнали дома Господен в тържища,
криейки под расото си златен ланец
купен със парите на миряните … ?
Прости,Спасителю,не искам да съм дързък,
Ти си милостив и знам,че ще простиш
и тази гавра с вярата във Теб…
Защо е толкова порочен този Свят?
Признавам си и аз съм правил грешки,
готов съм да измина своя път,
разпятието вече нося на гърба си,
така ще е до сетният ми дъх;

събота, 9 октомври 2010 г.

Времеви континиум


Когато се наложи да правим нещо,често казваме ,че няма време и нервно поглеждаме към часовника или GSM – а .Понякога това става няколко пъти за минута.Ако един ден нашата цивилизация стигне апогея на своето развитие по отношение на технологиите и хората са в състояние да контролират времето,тогава разстоянията няма да имат значение,а портали подобни на тези в „Старгейт” ще има във всеки град.Звучи като сюжет от фантастичен филм,но и скиците с изобретения на Леонардо да Винчи са били „странни” за епохата в която е живял.Векове по-късно странното в скиците му днес е реалност.Средната продължителност на човешкият живот е около 75г.Достатъчно време за да оставим някаква следа преди биологичният ни часовник да спре.През последните няколко години спа все по-малко,защото нямам време за сън.Два,три часа стигат да се възстановя преди следващият работен ден.Много приятели споделят същото.Човека се променя пред новите предизвикателства,които предстоят.”Времето е в нас и ние сме във времето”(Левски)!Света се променя с все по-бързи темпове,а дали сме готови за тази промяна?Времето ще покаже!

петък, 8 октомври 2010 г.

Между два свята


Опитах се да надникна отвъд спектъра на видимото скрито зад лъчезарната усмивка и погледа,който спираше дъха ми всеки път.Знаех,че не е за мен,но нещо ме караше да продължа поне в мечтите си .Беше почти реалност ,тъй както онези сълзи след събуждане,защото идваше само в съня ми,а Действителността ме приземяваше,чувах дразнещият й смях доволна от болката,която ми причиняваше тласкайки ме към бездната на себеотрицанието в името на една невъзможна любов.Знаех цената и бях готов да платя всичко,което Съдбата поискаше за да бъда щастлив с мечтата си,но … Тя (мечтата) остана само мечта.В тази история няма Happy End!Трябваше да мина и по този път.Един от многото в житейският лабиринт.

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Споделено


Никога в живота си не съм искал повече от онова,което реално мога да получа и може би това е една от грешките,които съм допускал.Често ме упрекват в бездействие и в липса на смелост,когато трябва да взема някакво решение.Никога не съм бил страхлив и няма да бъда тогава,когато мое решение или действие рефлектира единствено на мен.Правил съм много луди неща с които не се гордея,но последствията са били изцяло за моя сметка.Останалото е приоритети и ясна преценка на всяка конкретна ситуация без излишни емоции и подтекст.Добър или лош,вървя по своята пътека с надеждата,че ще оставя някаква следа след себе си.Ще се справя!Най-важно е да не променям своята идентичност.
…………………………………………………………………………………………………..
Кое е по-страшно?Омразата или безразличието към някого в човешките взаимоотношения?Искам да приключа с нещо позитивно въпреки умората.Новото работно време,което имам изцежда всяка фибра от огромното ми тяло.Днес докато обсъждахме оценките на децата по проекта за деинституализация,научихме,че в ,ДДЛРГ с.Малък Преславец ,почти две трети от децата там са намерили своите нови приемни родители.Наистина се радвам за тях.Дано повече деца от тези институции имат подобно щастие.Зная,че не е възможно всички да бъдат осиновени.Бъдете щастливи!

събота, 2 октомври 2010 г.


Може би спомена за мен отдавна е избледнял в съзнанието на един човек,който успя да промени живота ми смея да твърдя към по-добро.Вероятно не съм имал ясна преценка за нещата,които се случват заслепен от собственият си егоцентризъм и желание за „място под слънцето”,онова място,което имат всички нормални хора с дом,семейство,деца,любов и т.н.Трябваше да получа няколко звучни шамара,които да ме върнат към реалността ,защото се самозабравих.Летях в облаците носен от крилете на Купидон до момента в който не се озовах в прахта,като захвърлена ненужна вещ,но няколко месеца живеех с мечтите си.Платих достатъчно висока цена.Всичко е на мястото си.Пъзела е нареден,няма въпроси,няма отговори,нищо!Някъде в блоговете бях чел една мисъл ,че е „по-добре болезнен край,отколкото болезнен безкрай…”!Отново съм на кръстопът.Този път няма да слушам сърцето,а разума си!