сряда, 30 юни 2010 г.

Джулай Морнинг-само символ или...


Когато Юрая Хийп създават “July morning” през далечната 1971г. едва ли са подозирали какво социално значение ще има тази песен в една държава „зад завесата” където „Аз” не съществува,а свободното изразяване на някаква позиция по какъвто и да е въпрос бързо бива заклеймявано като порочен белег от капиталистическият свят.Преди Юрая Хийп,Бийтълс и момчетата от Ливърпул също са били символ на оная свобода,която само преди няколко десетилетия ние нямахме.Радио „Дойче Веле”,радио „Свободна Европа”и не много други медии,бяха „гласът на свободата”.Много добре си спомням как със затаен дъх слушах емисиите на „Свободна Европа” от един много стар ВЕФ,криех се от баща ми,който беше заклет комунист,но бях щастлив,чувствах се различен,горд,Някой в едно друго време,което днес много трудно би могло да бъде обяснено на нашите деца защо сме живели в окови.Символ или не,Джулая е началото на нещо ново и възможност отново да погледнем напред.Пречистени,повярвали в себе си,готови за метаморфоза Почти всяка сутрин посрещам изгрева с усмивка и няколко сълзички,но не от слабост,а от щастие,че вече мога да кажа :-„Аз” съм,”Аз”мога,”Аз” зная,”Аз” не се страхувам!Бъдете щастливи!

понеделник, 21 юни 2010 г.

"За" или "Против"


Винаги съм се питал защо чужденци осиновяват деца с ментални и физически увреждания.Днес нашите социални служби задават все по-малко въпроси на кандидат осиновителите,процедурата е опростена до минимум и само след месец,два „ходене по мъките” детето е вече при новите си родители.Нищо,че то самото не знае какво се случва в живота му.Няколко месеца писма,имейли,контакти и следва затишие.Никой не знае какво се е случило,добре ли е детето,в по-добра ли среда живее и т.н и т.н.Няма мониторинг върху тези случаи след известно време,а само поредната отметка в графата –„реинтегрирано дете” в приемно семейство.Браво!Но говоря за деца с основна диагноза ДЦП,Синдрома на Даун,Вродени сърдечни малформации… Работя в социален дом и зная колко много грижи се полагат от всички служители за да бъде това дете нахранено,облечено и живо възможно най-дълго.Защо чужденци осиновяват деца с уврежданията,чиято средна продължителност на живот е не повече от 5-10-15г.?Милосърдие?Хайде стига!Има нещо друго от което ме побиват тръпки и не смея дори да го напиша!Дано да греша и всички деца,които един ден „намерят” своите родители наистина да бъдат щастливи!

петък, 18 юни 2010 г.

МБАЛ"Лайф Хоспитал"


Незнам дали някой от екипа на МБАЛ”Лайф Хоспитал”- Бургас ще прочете това,но искам да благодаря на целия екип в болницата и лично на д-р Налбантов и д-р Круме Георгиев,които направиха всичко възможно отново да практикувам професията си.Поклон пред професионализма на тези хора и дай Боже повече като тях.Убедих се,че все още се намират честни и истински медици,които помагат на пациентите си водени единствено от Хипократовата клетва.Бъдете живи и здрави!

четвъртък, 17 юни 2010 г.

Днес ми е черно


Днес ми е черно.Събудих се с натрапчивата мисъл,че вече съм сам.Всички илюзорни мечти,които имах за своето бъдеще се сринаха само за няколко минути.Не,никой не е виновен за това мое състояние.Добре си бях на дъното до момента в който един човек реши,че моето място е малко по-нагоре по житейската стълбица и аз се почувствах значим,уважаван,обичан за онова,което съм,а не за онова,което ще бъда.Измамно и нереално чувство,но нищо човешко не ми е чуждо.Време е да тръгвам на работа.Правя го с нежелание.Нямам мотивация.Дори изгрева на слънцето тази сутрин за мен е с черни отенъци.Не чувам и чуруликането на птиците.Не виждам нищо друго освен тъмнина.Познато ми е.Спокоен и позитивен ден-жълт,червен,оранжев,розов,няма значение.Най-важното е да бъдете щастливи.

сряда, 16 юни 2010 г.

Лечебни сълзи


Ако сълзите лекуват,то аз съм най-здравият човек на планетата.Има за какво да плача.Самотата,несбъднатите мечти,ежедневните житейски удари под кръста от чужди и от свои са катализатор на онези малки солени капчици.Не плача от слабост или душевна неуравновесеност.Както беше написал един от любимите ми поети от детството,Вапцаров,”с живота под вежди се гледаме строго и боря се с него до колкото мога”.Искам аз да бъда с протегната ръка за помощ,а не някой друг да ми я подава.Плача и защото обичам,но това са други сълзи,по-горещи и изпепеляващи,от тях боли.Жената,която обичам е като роза под стъклен похлупак .Докосвам я само в сънищата си и пак там я обсипвам с целувки под дъжд от онези сълзички.Плача,когато съм щастлив,плача,когато ми е тъжно,плача,защото не се срамувам от сълзите си.Поне те винаги са с мен.Бъдете щастливи:-)

понеделник, 14 юни 2010 г.

Леле,колко съм дебел...


И не се гордея с този факт.Искам да изхвърля всичко от хладилника и да не мисля за храна.Сто и двадесет килограма при 175 см. ръст са си множко.Преди не обръщах кой знае колко внимание на моето физическо несъвършенство,но когато се появиха първите болежки в лумбалната област и сърдечна аритмия,разбрах колко много съм загазил.В предната статия писах за алкохолизма като зависимост,но определено към всички зависимости,които познаваме бих добавил и зависимостта към храната,защото много често продължаваме да се храним дори когато организма вече се е наситил.Правил съм опити,веднъж успях да сваля 27 кг.,от 117 до 90,но после прословутия Йо-йо ефект бързо ме връщаше в изходна позиция.Отделям 2/3 от бюджета си за храна.Почти всичко,което спечеля материализирам в хранителни продукти.Трябва да се избавя от този кошмар и да заживея пълноценно.Житейска битка,която трябва да спечеля,ако искам да бъда здрав,защото вече не се поглеждам в огледалото.Хранете се пълноценно и здравословно!

събота, 12 юни 2010 г.

Алкохолна зависимост


От всички зависимости пристрастяването към алкохол е най-лошото.То води до деградация на личността,човека губи своята идентичност,човешки образ и подобие.И когато тази зависимост стане неконтролируема,изпадналия в алкохолен делириум е способен на всичко в негативен аспект,разбира се!Може да изнасили,нарани или да убие някого и когато това се случи,оправданието „бях пил” няма никакво значение.В нормалните държави по света има клиники за лечение на алкохолици.В България има ли?Не съм чувал.И друго,защо на алкохолици се разрешава да носят оръжие?Поредният абсурд като платените дипломи за висше образование,шофьорски книжки и какво ли още не!Не,няма да се оправим и да тръгнем напред!Дано да греша,но основание за тези мои мисли ми дава всичко,което се случва около мен.Приятни почивни дни!

сряда, 9 юни 2010 г.

Лична позиция


И сега какво?Европейският съюз е в колапс,а единната европейска валута е в нокдаун.Едно,две,три… Началото на края!Края на една порочна система обречена още в зародиш на неуспех.Нима великият Съветски съюз не се срина по същият сценарий – 15 републики с различно население,национална идентичност и култура?Европейският съюз е обединение от 27 държави и още няколко,които желаят да се присъединят.Не е тайна,че въпреки краха след Втората световна война днес Германия е с най-добре развитата икономика от страните членки и е гръбнака на съюза,но въпреки своята икономическа стабилност тя не е в състояние да стабилизира брутния вътрешен продукт на общността,ако условно приемем,че ЕС е едно цяло.Комунистически синдром където уж всичко е общо,а моето си е мое!Вижте какво става в Гърция и Румъния,Франция,Португалия,Испания…,вълни от недоволство и гражданско неподчинение.Бих искал когато погледна картата на Европа там ,някъде на Балканския полуостров да има страна обозначена с „България”,искам да получавам заплатата си в български левове,да чета и да пиша на български… Искам да живея в България ,а не в ЕС!Нека всяка държава да запази своето лице пред Света!

неделя, 6 юни 2010 г.

Писмо до баба


Искам да ви разкажа една много интересна случка,която почти бях забравил,но само преди около ден се опитах да направя регистрация в чужд сайт,а от там упорито отказваха,защото данните,които подавам били непълни,понеже не съм посочвал улица и номер на адреса,който е вписан и на личната ми карта.Стига с предисловията.Ето и самата случка.Имам племенничка,която днес е на 24г.,но преди 17г. едно нейно писмо написано до баба си на село,щеше да остане завинаги в аналите на местния пощенски клон.Може да е била и по-малка,не си спомням.Та едва научила буквичките,Веселка решила да изпрати мартеничка до баба на село съвсем без помощ.И като адрес написала:село (написала името правилно),срещу улица написала – „няма улица и номер,живее в къща,получател баба Минка”.Сладуранка И това писмо баба Минка си го получи както и мартеничката за нейна радост и на служителите в пощенският клон.Наистина в България все още има населени места където улиците си нямат имена,а къщите номера и за да се регистрирам във въпросния сайт,трябваше да посоча адрес на мой роднина.

събота, 5 юни 2010 г.

Джакпот


Цяла седмица страната е обзета от тотомания.Млади,стари,малки и големи с трепереща ръка попълват своите щастливи числа с надеждата,че точно тяхната комбинация ще бъде печаливша.Наблюдавайки тази тото истерия се питам дали наистина обикновеният човечец със скромни доходи има шанс,защото нещата дори не опират до късмета.Нали се сещате,че в ерата на компютърните технологии всичко е възможно?!А джакпота ще расте,мизата ще се вдига,желаещите да спечелят също,защото така трябва.Какво толкова,надеждата умирала последна.Успех и дано да спечелите:-)

петък, 4 юни 2010 г.

Абсурдистан


Вчера посетих един български град – Ямбол,случайно видях един жилищен блок в същия град и бях изумен,че това,което виждам наистина се случва в моята родна,европейска България.Блок № 20,да,бих искал да е декор от холивудски екшън,но когато прочетох още няколко цветущи статии за „емблематичния” блок,честно да ви кажа се изчервих от срам.Там няма никакви условия за нормален човешки живот и въпреки това живеят хора.Питам!Не е ли по-правилно институциите да се вземат в ръце и да прекратят този позор ставащ пред очите на цялата нация,вместо да си прехвърлят отговорностите една на друга?До кога все някой друг ще е виновен за нещо си?Въпроси,които всеки уважаващ себе си човек би искал да зададе.Много бих искал следващият път,когато отново посетя Ямбол,въпросният блок вече да не бъде символ на абсурда в тази сюрреалистична действителност.

сряда, 2 юни 2010 г.

Мечта и реалност


На дъното бях,от там ме извади,
в калта бях затънал,ръка ми подаде,
живеех и в мрак,посочи ми пътя,
без тебе съм сянка,загубен,отхвърлен…

Не знаех и кой съм,загубил бях всичко,
не мислех за утре,не мислех за нищо,
аз си бях Нищо,без цел и посока,
но ти ме спаси от самият мен даже.

Дари ме с надежда,любов и със вяра,
дари ме със сила да мога,да бъда,
макар и в окови оплюван и газен
с усмивка да крача понесъл си кръста.

Мечта и реалност,най-нежното цвете,
и онези сълзички пролети от обич,
и пламъка, който ми стопли сърцето,
друго не искам,върни се наяве ;

вторник, 1 юни 2010 г.

За нашите деца


От усмивки озарена,
като в приказка вълшебна,
Днес е цялата Земя,
Детски смях,игри и песни,
Безброй балони пъстроцветни,
Даряват всеки с топлина.

В този ден войните спрете,
Да си подадем ръцете,
Нека бъдем по-добри,
Бели гълъби пуснете
и надежда донесете,
радост в детските очи.


Нека поне за ден да забравим своите разногласия,етническа и расова принадлежност.Хиляди деца по света днес няма да се събудят до своите родители,а други ще проституират,просят и ровят в купища смет за да изхранят семействата си.Кой е виновен?Вината е във всички щом сме позволили това да се случи!