вторник, 31 август 2010 г.

Най-често задаваният въпрос


Има толкова много класификации за чувствата при човека,че чак свят да ти се завие.За едно от тях се пишат стихове,възхвалява се в оди,книги ,музика.То е в основата на нашето щастие,дори нещо повече,способно е да създава живот.Да,това е любовта,но какво всъщност представлява тя?Задавайки този въпрос в Google например,ще получите безброй различни дефиниции.Всеки може сам да се запознае с тях.Често любовта се бърка с едно друго чувство-„привличане”.Това,че говориш с някого,мислиш за него,сънуваш този човек не означава,че го обичаш.При първото разминаване в мненията,всичко рухва,като пясъчен дворец съборен от прибоя на вълните.Все още не познавам някой ,който в един момент да не каже,че любовта е причината за някаква душевна болка.Любовта не причинява болка!Има ли болка,значи не е имало любов.Разбира се,изразявам лично становище по въпроса.Приятно е когато има някой,който някъде мисли за теб,но не защото те харесва или защото харесва нещо материално,което имаш без значение дали си мъж или жена.Ето защо този ,който се е кълнял ,че те обича,утре вече не желае дори да те вижда.”Обичам те” не трябва да бъде само символика,а реалност!Истинска любов е щастие,бъдете винаги щастливи!

Есенна импресия


Лятото вече си отива.Дните не са толкова горещи,а нощите стават все по-прохладни.В началото на септември и първите дни от октомври е време за гроздобер.Тази година реколтата няма да бъде богата,но всеки стопанин от рано е подготвил бъчвите за вино.Традиция на село е във всяко семейство да има поне един съд с божествената течност.Рецептата за хубаво вино е то да бъде направено с любов.Разхождайки се по булеварда в родният ми град,виждам,че настъпващата есен вече е започнала да багри с вълшебната си палитра листата на кестените,а лястовичките по електрическите жици внасят един допълнителен колорит на есенният пейзаж.Релаксираща импресия,която винаги ме зарежда с положителна енергия и бързо отнема умората от безкрайните ежедневни ангажименти.

понеделник, 30 август 2010 г.

Рожден ден


Днес денят е по-особен,защото навърших 35г.Колко бързо минава времето,но никой не може да спре кръговрата на живота.По ирония на съдбата и този рожден ден ще посрещна на работа,цели 12ч. ще бъда в армията на трудовите хора.На всеки по едно парченце торта от сърце:)Приятен и усмихнат ден:)

неделя, 29 август 2010 г.

Маскарад или ...?


Искам да има парламентарни избори.Когато започне предизборната кампания,следя с интерес предизборните дебати.Слушайки политическите лидери как разпалено запознават обществеността със своите идеи,някак аха да повярвам,че въпрос на няколко стотин дни е да станем Швейцария на Балканите.Да,ама не!Фразата,която обичаше да казва Петко Бочаров ,само илюстрираше нагледно липсата на ясен поглед върху проблемите,които трябва да се решат.Лутайки се в лабиринта от партии,често губим способността си да вземаме адекватни решения.Някъде четох,че ние имаме най-много партии на глава от населението,цели 277(цифрата може да не точна).Излиза,че почти всеки гражданин на Републиката би могъл да регистрира своя партия,сдружение или движение стига да представи в ЦИК необходимият пакет документи.И после,почват едни концерти,в някои музикални браншове чупят рекорди по посещаемост,търговията с трикольори, балони ,наливна бира и кебапчета процъфтява и т.н и т.н.Едно и също до втръсване!”Гласувайте за бюлетина номер … и ние ще променим живота ви към по-добро”.Смях и то с глас.Докато гледаме в различни посоки,пак променяме живота си,но с обратен знак.Писна ми от този маскарад.Нещо не се получава!Някъде грешим,но къде?!Не е нормално най-бедната страна в Европейският съюз да бъде България,а имаме необходимите ресурси наистина поне малко да се вдигне жизненият стандарт.

четвъртък, 26 август 2010 г.

Самота,Тишина и Аз


Каква тишина.Преди се плашех от нея, бягах, криех се, настигаше ли ме веднага се „заключвах”и не я пусках да влезе в дома ми, защото Самотата, която отдавна се бе настанила там точно това чакаше.Самота, Тишина и аз.Не можех, а и не исках да си представя такова съжителство, но те бяха толкова настоятелни, че накрая се предадох. Уморих се. Имам чувството, че се въртя в затворен кръг.Каквото и да правя винаги се връщам в изходна позиция.Колко пъти Щастието е протягало ръка към мен, почти сме докосвали пръстите си, но някаква невидима преграда все заставаше между нас като проклятие.Веднъж преобразена като птица, Любовта кацна на рамото ми.Мислех, че е сън.Не вярвах,че е тя,защото съществуваше само в мечтите ми.Беше толкова чаровна.Усмивката й сияеше и някак с поглед казваше „-Повярвай,не виждаш ли,че аз съм твоята мечта?Винаги си искал да има някоя звездичка,която да озарява пътя в живота ти!”Не повярвах и тя си отиде.Тогава от Нищото дойде Съдбата.Погледна ме ядосано и каза:”-Ти знаеш ли какво изобщо искаш?Преградата между теб и Щастието са твоите действия и мисли, а Любовта те напусна тъй като ти така и не повярва, че тя съществува”. И ето пак съм в началото.Самота, Тишина и аз.По кой ли път да поема?Път който да не ме върне отново в изходна позиция.Всичко зависи от мен!

Няколко полезни съвета



Много хора използват персоналните си компютри само като пишеща машина или игрова конзола.Други се задоволяват единствено с проверка на поща,което не означава,че могат да изпращат e-mail ,особено когато трябва да се прикачи файл от HD или друг носител.Не се интересуват от параметрите на оперативната система,дори не знаят дали имат инсталиран антивирусен софтуер,но в един момент това незнание изиграва лоша шега.Най-малкото,което може да ви се случи е да преинсталирате OC.Когато купувате лаптоп или PC,има няколко основни неща,които всеки трябва да знае:

1.Какъв е процесора-най-добре е да имате двуядрен процесор DualCore и тактова честота като параметър поне 2600 Mhz, лесно се помни;Разбира се има и четириядрени процесори ,но те са по-скъпи;
2.Колко е RAM паметта.Обикновено Windows XP се “чувства” най-комфортно с 3GB RAM,а Vista с 4 GB;Ако работите с растерни или програми за обработка на видео,това ви трябва;Така ОС няма да се “задъхва”.
3.Видеокарта или с други думи графична карта.Най-често срещан вариант е 256 бита,но има и по-големи;Колкото повече,толкова повече.По-добра видеокарта,по-добра графика в игрите;
4.Задължително трябва да имате антивирусен софтуер.Аз използвам Microsoft Security Essentials – най-добрата от всички безплатни,има български интерфейс и лесно се работи с нея;

След като знаете тези неща.Вече ще сте наясно какво може да прави вашият лаптоп или РС!

сряда, 25 август 2010 г.

Феномен или закономерност


„Това в което вярваме е онова,което ни се случва”- цитат от книгата на Джон Кехоу „Подсъзнанието може всичко”.

Винаги съм знаел,че има някаква закономерност за нещата,които се случват в живота ми.Никога не съм отдавал заслугата на случайността.Нищо не е случайно.Възприемайки своите мисли като реалност,често визуализирах мечтите си,дори изричах желанията си на глас.Тогава може би е изглеждало налудничаво,но по-късно разбрах,че Джон Кехоу и много психолози дават логично обяснение на този феномен:

„Взаимодействието между съзнанието и материалният свят вече не е мистерия:съзнанието не е нищо друго освен енергия в нейната най-фина и динамична форма.Това помага да се разбере защо нашите фантазии,представи,желания и страхове оказват влияние върху реални събития и обяснява защо и как се материализира създаденият от мозъка образ.”

Бях 12-13 годишен,когато баща ми прецени,че е време да работя.Докато приятелите играеха футбол,аз мятах балли с люцерна за няколко лева на ден.Физически изглеждах много по-голям и бързо се наложих в групата.Всички работници желаеха да работят с мен,защото без проблем покривахме норматива от минимален тонаж за деня.Казах си,че като порасна,искам да стана медик и да помагам на хората колкото мога.Десет години по-късно,аз реализирах мечтата си.Е,не съм лекар,но и като рехабилитатор давам всичко от себе си за здравето на моите пациенти.Тяхната отплата е благодарността,която виждам в очите им ежедневно.Искам да споделя с вас само още един пример от живота ми за силата на мисълта,защото темата е безкрайна.Предстоеше изпит по анатомия в медицинският колеж.Естественно знаех материала,но в моето съзнание постоянно се въртеше една комбинация от три въпроса.Когато влязох пред изпитващите,билетите с въпроси бяха на бюрото.Изтеглих билет и онемях – въпросите от комбинацията,която си представях.И така до ден днешен в живота ми става така,както желая(почти винаги).

„Където и да отидем,каквото и да правим,нашите мисли творят обкръжаващата ни действителност.”

Мислете позитивно.Сутрин се събуждайте с нагласата,че денят ви ще бъде хубав.Усмихвайте се,правете добро и силата на мисълта ще ви възнагради !

„…съзнанието твори действителността,а Вие творите съзнанието си…”
Джон Кехоу

вторник, 24 август 2010 г.

След утрешният ден

Искам да се превърна в пепел и вятъра да разнесе праха в тъмнината,защото целият ми живот е бил в тъмнина.Мъничко искам да стигне и до полюсите където е вечно студено и сковано от студ,защото винаги е било студено около мен.И над реките също,защото сълзите,които съм проливал бяха като пълноводни реки.Искам вятъра да разнесе праха ми докато не остане нищо,защото Нищото бе моята съдба.Искам да звучи и моята любима група…

неделя, 22 август 2010 г.

Милосърдие


Да бъдеш милосърден е проява на благородство.Не зная колко социални заведения има в страната за деца с ментални и физически увреждания,но те определено имат нужда от помощ.Памперси,консумативи,дрехи,обувки са неща от първа необходимост.Проектът на БТВ „Великолепната шесторка” заслужава адмирации и признание.Бих желал да има повече последователи на подобни инициативи.Тези деца са живи същества,които също имат право на място под слънцето.Преди няколко години,нашето социално заведение отпразнува няколко десетилетия юбилей.Читалището(една огромна зала със сцена) се пукаше по шевовете.Децата изнесоха почти двучасова програма.Виждах сълзите в очите на хората виждайки реализирането на една мечта.Виждах и сълзите в очите на персонала приел съдбата на децата като своя.Само след месец ще се върнем в новата,изградена по европейски стандарти сграда.Нашият дом ще бъде един модерен комплекс за социална рехабилитация и интеграция.Това се случи благодарение на новите приоритети в социалната политика,защото модела,който имахме до сега изоставаше с 50-60г. от този на други държави в Европейският съюз.Знам и друго,че много хора са скептично настроени към някакви благотворителни акции и телевизионни формати с такава насоченост.Не превеждайте средства по банков път,носете всичко изброено по-горе при децата.Така най-добре ще почувствате тяхната благодарност и топлината от техните усмивки.

Не на етническата дискриминация!


Снощи,приятелят,който ми гостува каза за един наш колега на който му отказали работа,защото е циганин.Добро момче,начетено,знае няколко езика,повече мургав,но неговата работа е да прави масажи,а не да се явява на конкурс за красота.В моята практика,имаше един масажист със 100% слепота.Това не му пречеше да бъде един от най-търсените масажисти.Той виждаше чрез ръцете си и даваше всичко от себе си клиентите да останат доволни.Едно не разбирам.Защо при определяне на патентния данък,масажистите и проститутките се поставят под един знаменател.Мъжа масажист не е жиголо,а жената масажист не е проститутка.Крайно време е да се разграничат тези две понятия,но да се върна в началото защото излязох от основната теза.Въпросният колега е кандидатствал за работа в известен СПА комплекс.В CV –то отговаря на всички изисквания с изключение на своята етническа принадлежност.Нашият балкански манталитет просто няма аналог!Остава само да сложим табели пред магазините „Строго забранено влизането на турци,цигани,арменци и т.н.”А защо не им сложим и ленти на ръкавите,подобно на евреите,когато Вермахта е газил всичко по пътя си.Аз съм българин,но това не ми пречи да имам приятели от изброените етнически групи.Време е да излизаме,защото шкембеджийницата ще затвори.Кръстю,прав си,друже,няма по-добро средство за излизане от махмурлука(смях).Приятен ден на всички!

събота, 21 август 2010 г.

Време е за нещо по-приятно


Бързо забравям за последният си пост.Под достойнството ми е да се занимавам с невидими призраци,макар и „оцветени”.Тази вечер ще се видя с един приятел от студентските години.Вече купих това-онова и отново ще си припомним купонджийските вечери в общежитията.Бяхме като братя,но след дипломирането всеки пое по своя път.Той се ожени,аз не ,защото има още какво да направя за да поема тази отговорност.Нямам време за себе си.Живота е прекалено динамичен,статистите не оцеляват.Своеобразна сцена на която не искам да бъда статист.Научих се да оцелявам.Действителността е най-добрият учител.Тя не прощава грешките и не „връща лентата назад”.Лошо е когато повториш една и съща грешка два пъти.Чувам до болка познатите звуци от сирената на линейка .Някъде е станало катастрофа.Секунда невнимание може да превърне човешкият живот в ад.Безразсъдното шофиране води до това.Всеки е господар на себе си.Приятна и прохладна съботна вечер!

За "прехода" и още нещо


Днес е един от дните когато работният ми ден е 14 часов.На едно място в блоговете индиректно ме нарекоха „мижава душица”,защото дохода,който имам от частна практика многократно надхвърлял моята работна заплата,а не съм плащал данъци за това.Бих си плащал,но използвам една „вратичка” в закона за месните данъци и такси на общината в която живея.Нямам угризения на съвестта .Нека малко си напрегнат умовете.Не съм чак толкова добър самарянин за да сваля и последната риза от гърба си.След „демократичните промени” през 1989г. ,спортистите първи се ориентираха в обстановката ,те бяха и първите законодатели в оглозганата от тоталитарният режим държава.Създадоха империи с огромен финансов ресурс,разполагаха с огромно влияние,сивата икономика процъфтяваше,безработицата растеше,а инфлацията стигна своите най-високи стойности по време на Виденовата зима (1996г.).В тези екстремни условия,всеки сам намираше начин за оцеляване,защото глада е по-силен от морала и нравствените ценности.Така,година след година всяко правителство даваше своя съществен принос за изграждането на народопсихологическият профил на българина.Шопската поговорка(простете,ако не е ) „Я не сакам на мен да ми е добре,сакам на Вуте да му е зле” винаги е актуална(за съжаление).Безброй политически партии,безброй икономически интереси ,пълния управленски хаос са онези камъчета,които вече обърнаха колата на „държавната машина”.Има ли изход от кризата?Да,има,но трябва всички да бъдем единни.Спомнете си какво е направил Хан Кубрат с пръчките пред синовете си.Само сплотени бихме могли да спасим страната си от загуба на суверенитет.Усвоеното през последните 20г. направи хората егоисти.

четвъртък, 19 август 2010 г.

Усмивка


Усмихвай се, когато ти е трудно,
усмивката е щастие, нали?
Чрез усмивка някак балансирай
между това "да бъдеш или не".

Усмивката понякога лекува
и вади те от пропастта,
дали реална или маска,
по-лесно е с усмивка по ръба.

Опитай чрез усмивки да забравиш
проблемите, които нямат чет,
все пак надеждата остава,
с усмивка да започва твоят ден.

Усмихвайки се бориш тъмнината
и всекиму даряваш светлина,
ръка приятелска подаваш,
усмивката е още топлина.

Дори да плачеш се усмихвай,
не се срамувай от сълзи,
усмивката е дадена от Бога,
усмихвай се, когато те боли...

Една реална и тъжна история


Той не познаваше свободата.Целият му съзнателен живот бе преминал в социалното заведение,един затворен свят без блясък,без светлина и надежди.Сиво еднообразие и безброй правила,които трябваше да спазва,ако не иска да бъде лишен от храна и по-тежкото наказание,лишаване от достъп до телевизия.Често споделяше с мен мечтите си.Между нас нямаше бариери и това му даваше самочувствие.Един ден се случи нещо,което щеше да промени представите на момчето за света,който познаваше.Винаги е казвал,че иска да се срещне с родителите си,че отдавна им е простил за решението да го оставят в социален дом.Получи се писмо в социалната служба,че биологичните родители на детето желаят да се видят с него.За първи път от 17г. една мечта се превръщаше в реалност.Когато научи,очите му се напълниха със сълзички.Не знаеше какво да очаква,плашеше го неизвестността.Прегърна ме,опитваше се да каже нещо,обичаше ме като брат,нищо,че бях служител в социалният дом.Думите бяха излищни .Трябваше да мине известно време за да осмисли значимостта на събитието,което предстоеше.Стегна багажа си и потеглихме.Опитвах се да разбера какво мисли,как се чувства.Стигнахме до крайната точка от нашето пътуване и нова изненада.Посрещна ни неговият брат близнак.В последствие стана ясно,че майката ражда еднояйчни близнаци.Едното момче оставя в ДМД(дом майка и дете),а с другото се прибира в къщи.Нямам представа кои са причините един родител да раздели децата си по този начин,но наистина е жестоко,а още по-жестоко е когато скриеш истината от близнак.Оставихме В. за няколко дни.Условието беше детето само да пожелае връщане при „семейството” си.Както предположих,реинтеграция нямаше и кошмара свърши.Каза нещо,което винаги ще помня:”-Батко(така ме наричаше),попитах майка си защо не ни е оставила двамата и защо не е казала на брат ми за моето съществуване?Не получих отговор.Не я мразя,дори й оставих и малкото джобни пари,които взех от вас преди да тръгна”.Сега В. е последен курс в професионално училище за деца с ментални и физически увреждания.Като завърши обучението си,ще има свободата и възможността сам да промени живота си към по-добро.

вторник, 17 август 2010 г.

Хляб и зрелища


Едно време в древния Рим вездесъщите патриции са знаели,че за да има спокойствие в империята,народа трябва да бъде сит.Раздавали са на бедните хляб,организирали ли са гладиаторски битки,правели публични екзекуции,създавали са зрелища.Без да правя аналог с великата Римска империя,днес нашите управници се опитват да правят нещо като тях.Арести на знакови фигури от родната коза ностра,които се филмират,атрактивно спиране на тока в черноморските ни курорти,но нещо с хляба за бедните не се получава.Вече плащаме 0.90лв. за 700г. хляб.И прогнозата на хора занимаващи се с производство на хляб твърдят,че тази цена е под себестойността на насъщния и до края на годината ще стигне нива от 1.00лв.-1.20лв. за един хляб.Какво се промени в България след приемането на страната в Европейския съюз?Освен премахването на визовия режим не се сещам за нещо друго положително.Цените гонят европейските стандарти,покупателната способност на населението значително намаля,реформите в здравеопазването зациклиха,така желаното членство в еврозоната поне на този етап се обезсмисля и ако до този сезон бяхме атрактивна туристическа дестинация за чужденците,то след тези гафове с тока точно в разгара на лятото още по-бързо ще доведе концесионерите и хотелиерите до финансов дисбаланс.Дори Дейвид Копърфилд би завидял на магическите способности на нашите пенсионери,които въпреки символичните пенсии успяват ежедневно да оцеляват напук на социологическите проучвания,че за да живееш нормално,трябва да разполагаш най-малко с 500 лв на месец.За голям процент от работещите в страната тази сума е мираж,а пенсионерите даже не я сънуват.Какво ще стане ако на следващите парламентарни избори не застанем пред урните?Нима има още какво да се обещава?!Българите сме много наивна и търпелива нация!

понеделник, 16 август 2010 г.

"Различните" деца на България-да им подадем ръка


На 12 км. от моя град има един социален дом за деца с ментални и физически увреждания.Преди да започна работа там не знаех за съществуването му.След завършването на медицинският колеж исках възможно най-бързо да намеря реализация някъде.В бюрото по труда казаха за този дом и без много време за мислене реших да опитам.Психически бях подготвен,защото знаех с какви основни диагнози ще бъдат децата – ДЦП,Синдрома на Даун,Аутизъм и т.н.Периода на адаптация приключи и вече 12 години давам всичко от себе си за благополучието на тези деца,които също могат да обичат,да се радват и да плачат.След филма за Могилино,обществеността бе негативно настроена към институциите които пряко отговарят за условията на живот в социалните домове и с право.Вълната от социално напрежение щеше да прерасне в цунами,което наложи адекватно преразглеждане на приоритетите от социалното министерство.Взе се решение всички социални заведения да бъдат закрити или преструктурирани в центрове за социална рехабилитация и интеграция,но от липсата на координация в държавните органи лъсват някои абсурди,които водят след себе си редица въпроси.Къде ще бъдат настанени децата с тежки форми на церебрална парализа,децата с физически малформации или тежка умствена изостаналост?Защо финансирането не става пряко от държавният бюджет,а средствата се превеждат на общините,които смея да твърдя,че нехаят за съдбата на децата имащи нужда от специални грижи?За да получат квалифицирано обслужване,децата трябва да се обгрижват от специалисти-кинезитерапевт(рехабилитатор),логопед,педиатър,психолог,социални работници,но средната работна заплата на изброените по-горе специалисти варира от 270 – 350 лв.Преди години имах възможност да присъствам на един работен семинар организиран от холандска неправителствена организация.Стана въпрос,че за качествено обслужване на децата е нужен персонал.Дадоха за пример техен дневен център със 100 деца.Попитаха колко души според нас се грижат за толкова деца.Без да се замислим отговорихме около 50,те само се усмихнаха и казаха,че броя на персонала в посоченият дневен център надхвърля 500.Бяхме изумени,защото тази цифра не се побираше в представите ни.Много бих искал един ден BBC да направи отново филм за децата,но с обратен знак,а социалните заведения да не влизат в новинарските емисии само когато се случи нещо лошо в тях.С общи усилия бихме могли да направим живота на тези дечица много по-добър.

неделя, 15 август 2010 г.

Успение Богородично


Честит Празник на всички християни и именници!Света Богородица е почитана не само от християните.Вярата в Божията майка има чудодейна сила за която свидетелстват много нейни явявания по света.Водени единствено от вярата си,много хора намират изцерение и още милиони,които посещават православните храмове целогодишно за да се докоснат до божественото излъчване от иконите на Богородица.Нека влезем в църквите с чисти сърца.Ако го направим с вяра, тогава ще почувстваме топлината от Нейното благоволение.Има и такива за които този празник ще бъде поредният повод да завъртят някое чеверме под звуците на кръшна ориенталска музика без да отдават значение на събитието.Наистина е жалко,но живеем в такива времена.

събота, 14 август 2010 г.

Необятност


Когато застана пред монитора на компютър се чувствам свободен.Целият свят е в ръцете ми и мога да посетя различни дестинации без това да ми струва дори стотинка.Научавам много нови неща,виждам се с приятели,споделям свои мисли,чувства и какво ли още не.С достъп до интернет,границите са относително понятие,а той(интернета) така е навлязъл в нашето ежедневие,че след време ,всичко ще ни се струва виртуално.Вече има примери за пристрастяване и хора,които с дни не „излизат” от мрежата.Дали ще дойде време,когато киборги ще изместят човека като доминиращ вид на планетата?Но това е тема за друг разговор и няма да навлизам в разсъждения по въпроса!
Как мислите,можем ли да разкриваме самоличността си в блоговете,форумите и т.н. места,които посещаваме?Много бих искал зад аватара да опозная по-добре хората с които общувам,но мнозина се страхуват(по принцип) .Известна доза предпазливост е необходима,най-малкото за да не ти досаждат,но… Веднъж едни приятели такова номерче ми бяха скроили,че още не съм им простил.Бяха ми направили профил в един сайт за запознанства.Всичко хубаво,но после се наложи да сменям телефонният си номер.Личен избор за всеки е сам да „вдигне завесата”,когато реши.Аз също ще го направя,защото винаги съм твърдял,че е най-добре да бъдем себе си.

петък, 13 август 2010 г.

Суеверие


Никога не съм вярвал,че нещо лошо би могло да ми се случи на злокобната дата 13 – ти,петък!Нито се връщам назад когато черна котка пресече пътят ми.Нямам някакъв определен ритуал преди излизане за работа или каквото и да е.Какво ли не съм чувал.Има хора,които носят определени предмети от суеверие,други носят амулети за късмет,а трети изпадат в ужас,ако хороскопа им вещае апокалипсис.Не стигам до такива крайности.Всичко е въпрос на нагласа.Когато си счупих ръката,вещи лица в областта веднага стигнаха до заключението,че са ми направили магия,за да не мога да практикувам професията си.Смях,както щеше да каже моят приятел от нета,Кръстю.То не бяха ходжи,заклинания и т.н.Човешката наивност няма аналог.Все още има много часове до края на деня,затова повече щастливи мигове и усмивки .

сряда, 11 август 2010 г.

Богатите също плачат


Преди няколко дни се запознах с едно момче,което е в личната охрана на един нашите родни олигарси.Правя рехабилитация на дядо му и от дума на дума започна да говори за живота на богатите хора.Правеше го с ентусиазъм,защото самият той произхождаше от бедно семейство.Родителите му никога не са били богати.Нещо повече,загубил е баща си при нещастни обстоятелства.Слушах с интерес.Няма да споменавам подробности по обясними причини.В хода на разговора,каза нещо,което ми направи впечатление,а именно :”-Богатите хора не са щастливи.По-добре за теб е да останеш обикновен човек…”Попитах го защо мисли така,а той отговори –„Те нямат свобода.Ако ти можеш спокойно да се разхождаш по улицата,те не могат.Всяко публично появяване е организирано,проверено и обезопасено.Дори не спят спокойно…”.Беше прав,наистина е така.Богатите,купуват всичко,което пожелаят.Нещо,което не се купува с пари,се купува с много пари.Няма как да изпитат щастието на човек,който цял живот е отделял от залъка си за да купи апартамент на детето си,например.Аз не искам да бъда богат.Не ми трябват охрани,палати,струващи стотици хиляди евро автомобили…Нямаше да бъда щастлив.Искам да бъда СВОБОДЕН и да запазя своята идентичност до края на живота си .Моето богатство са всички хора на които успях да помогна през годините с труда си.И това богатство никой не може да ми го отнеме…

вторник, 10 август 2010 г.

Многоточие


Успя! Постигна всичко
към което се стремеше;
запалила огньовете със страст,
ти гледаше как бавно
се превръщам в пепел и, стенейки
от болка, плачех аз, но кой ти
вярва на сълзи!
Не чуваш и не виждаш!
Не си го правела преди,
при Дявола ме прати ти,
не аз! Не говори, сам в мрака съм
и там ме остави, обречен,
без пощада, гниейки в оковите "живот"!
Обичах те! Защо не ми повярва?!
Така да бъде! Просто замълчи...!
Ти беше казала, че времето лекува,
но моето по-скоро е безвремие,
защото... няма повече "защо"!

понеделник, 9 август 2010 г.

Пътят към успеха(според мен)

Имам много познати и приятели с няколко висши образования,но безработни.Или тези,които работят се занимават с работа,която няма нищо общо с техният образователен ценз.Тогава,защо е нужно да се харчат маса пари за нещо,което не ти е от полза?Да,зная един от дежурните отговори:”Висшето образование осигурява социален статус”.Така е,но само в очите на слепите.Висшето образование е нищо,ако не притежаваш няколко основни качества,а именно:находчивост,адаптивност,прозорливост,дипломатичност,склонност към компромиси,изобретателност и не на последно място лоялност с цената на всичко(но не на всяка цена)!
Находчивост – дали ще работиш за себе си или в колектив,винаги трябва да бъдеш по-близо до факторите от които зависи твоето място на пъзела.Трябва да внимаваш от удари под кръста,защото не си единственият,който се стреми към същото;
Адаптивност-бързата адаптация в условията на конкуренция е основно правило;
Прозорливост – анализирай всички възможни комбинации,дори онези,които не са благоприятни за теб.Бъди с една идея пред опонентите си.Обръщай внимание на най-незначителните детайли в общуването си с хората.Пресявай информацията,която получаваш.Не се доверявай на никого;
Дипломатичност – изслушвай събеседниците си,приемай всичко казано от тях,бъди на тяхното ниво,проявявай съпричастност,споделяй само информация ,която може да се вмъкне в контекста на разговора без особено значение;
Изобретателност – това е способността да лавираш умело устремен към целите си;
Лоялност- трябва да спечелиш доверието на шефа си или на хората,които работят за теб.Направиш ли го веднъж,то ще бъде резултат от комбинацията между изброените по-горе качества,което е предпоставка за реализация и оцеляване в лабиринта от човешки взаимоотношения.

неделя, 8 август 2010 г.

Есен


Моят любим сезон е есента.Липсват ми прохладните есенни дни и вълшебната й палитра.Килима от разноцветни и с причудливи шарки листа,натежалите от узряло грозде лозови масиви в родният ми край,суетата около гроздобера и традицията да се тъпче грозде с боси крака.Липсва ми шума от мотора на тракторите,които подготвят почвата за есенната сеитба.За момче,което е израснало на село този шум е приятен.Вече 21 г. живея в град,но след време бих предпочел спокойствието на селския уют,разходките в планината и свежият въздух .Дори вятъра е по-различен,не пари,а те гали,иска да си играе,като малко дете е.Лястовичките по електрическите жици са неизменен елемент от есента.И на 35г. възраст,все още ми е тъжно,когато си заминават.Но сега лятото е в разгара си.Дърво и камък се пукат от жега.Имам чувството,че се намирам в пещ.Като си представя,че нашите деди са жънали със сърп под изпепеляващите слънчеви лъчи,става още по-горещо.Кога ще дойде есента ….,а с нея и прохладата.

петък, 6 август 2010 г.

Носталгия

Обичам да разглеждам студентските си албуми.Имам стотици снимки запечатали незабравими спомени.Най-хубавите години от живота ми когато бях свободен и далече от проблемите на днешното време.Само като се сетя,че е имало случаи когато съм ходил на лекции направо от таверната с бели от счупените чинии обувки … ,но не бях слаб студент.Завърших с престижното 5.25 .Определено се гордеех с този факт.
Няма да забравя и единствената си двойка в колежа.Бях се подготвил по-добре от всякога,но преподавателя ни по вътрешни болести беше бесен,че не е в частната си практика,а се занимава с някакви олигофрени като нас.Влиза първият,двойка,втория,пак двойка и още осем поредни.Петнадесет минути след това никой не посмя да влезе при изпитващия.Е,престраших се .Изтеглих билет с тема СПИН.Знаех този въпрос,но … слаб(2)!И друго,което също няма да забравя.Една от практиките ни беше в ДМД(дом майка и дете).Харесахме си едно бебче,голям сладур.Цунки,гушки,мачкане,правихме си снимки докато не излезе като от нищото управителя на заведението.Взе ни фотоапарата,извади лентата (нямаше телефони с камери) и заплаши цялата група с изваждане от колежа,защото снимането било забранено.Не знаехме,никой не ни беше предупредил.Страстите утихнаха и се разминахме с публичен линч.Истории,спомени,носталгия по минали събития.Понякога,човек има нужда да се връща назад .

Палитра


Колко е лесно,
рисуваш и пееш,
аз почвам, хайде и ти,
със своите нежни ръчички,детенце,
приказен свят сътвори!
Синьо, червено, давай по-смело!
Виждаш ли? Татко е с теб,
полети като птичка високо,високо,
обичам те мило дете!
Бих дал всичко да бъдеш свободна,
още си малка, но мен ме е страх,
защото живеем във време когато
Човек за човека е враг!
Рисувай каквото поискаш,
ето боички, точно така,
с устни челцето ти нежно докосвам,
благодарен на Господ от цяло сърце!
Ще минат години,за миг ще пораснеш,
баща ти ще бъде с бели коси,
ако нещо те мъчи, сълзи не проливай,
а палитра вълшебна вземи!

Много бих искал да имам дъщеричка. Ето защо написах това стихотворение:)

четвъртък, 5 август 2010 г.

Бутафорно



Задаваш въпроси, а отговор няма,
отдавна потънал си в бездна, забрава,
нали съм белязан със знака от Ада,
дамгосан от Луцифер...
Сега плащам за своята дързост
да бъда обичан и аз да обичам,
повярвал в химера, протягах ръцете си,
плачейки, следвах звездата си в мрака,
но тя все оставаше твърде далече...
Падаш и ставаш, напускат те силите,
влачиш се, стенеш и пак към звездите!
Събуди се, приятелю! Стига с илюзии,
бутафорни герои и битки епични
в живота е друго - там няма "звездички"
в съня са мечтите...!
На себе си вярвай и в Бога повярвай -
тогава ще стане така, както желаеш,
но никога даром подаръци няма
и плащаш за всичко - дори да обичаш!

вторник, 3 август 2010 г.

За кой ли път


Нощта бавно спусна своята тъмна пелена над града.Непоносимата жега и смога от неспиращите автомобили вече ми идваха в повече и бързах да се прибера у дома,да си пусна ледено студен душ и после,с чаша също толкова студена бира в ръка да чуя какво става в новините по телевизията.Правилно,да чуя,защото и без друго вечер не виждам от умора.Съблякох се в движение,влязох в банята и нетърпеливо пуснах студената вода.Какъв благодат.Правил съм го много пъти в студентските си години,когато топлофикациите решаваха,че в разгара на лятото е най-удачно да се прави профилактика.Имах чувството,че водата се изпарява от мен.Нямах нужда от нищо друго.Едно малко момиченце на което правих преди няколко часа кинезитерапия каза :”-Изглеждаш ми направо съсипан..”Милото,то не знаеше колко е право!Наистина се чувствах съсипан физически,психически и емоционално.Бях се сринал от собственият си егоцентризъм и наивност.Тъжно е когато осъзнаеш,че истината боли не по-малко от лъжата или нереализираните,химерични мечти от сънищата.Тези мечти трябваше да останат само в сънищата,а аз какво направих,отворих кутията на Пандора и ”разбуних духовете”.Време е Дон Кихот да си ляга,че утре Бог знае с колко великана трябва да се бие.
P.S. - Мъжете също плачат !

понеделник, 2 август 2010 г.

Щастлива Нова Седмица


Самото пожелание за нещо позитивно има положителен заряд с обратен ефект.Често пожелавам на приятелите си:"-Бъдете щастливи,нека усмивката никога да не слиза от лицата ви...,повярвайте в мечтите си и те ще се сбъднат...",на някои им става приятно,на други остава безразлично,защото проблемите от различно естество били в повече.Знаете ли за закона на привличането?Има връзка между силното желание за нещо и онова,което ти се случва в действителност.Искаш нещо много силно,мислиш за него,постоянно го визуализираш,дори рисуваш и един ден мечтата се реализира.Събуждаш се и казваш:"-Днес денят ще бъде прекрасен,въпреки всичко..." и наистина денят е прекрасен .Лека и успешна нова седмица:)И повече добро настроение :)Днес и утре съм по цял ден в социалният дом и само вечер ще мога да влизам,но винаги го правя с усмивка:)

неделя, 1 август 2010 г.

Неделно утро


Често пъти се е случвало да се събуждам сутрин с мисълта,че и днес няма да бъде по-различно от вчера.Рутинни занимания-кинезитерапия,масажи,гледане на телевизия и четене на книга (ако не съм достатъчно уморен).Понякога имам чувството,че съм като робот,който прави всичко машинално следвайки параметрите на предварително зададена програма.Сиво еднообразие,еднакви декори,познат сюжет и еднакви артисти,защото и в стихотворенията си съм писал,че живота е като сцена и от нас зависи дали ще бъдем под светлината на прожекторите.Май не съм добър сценарист.
Обобщавайки изминалите дни от седмицата виждам,че в личен план вече има някаква яснота за бъдещето макар и с негативни окраски.Почти е сигурно,че преструктурират социалното заведение.Вероятно ще се вместя в общата схема,но не съм застрахован от съкращение.Не обръщам внимание на Самотата.Все още вярвам,че ще изгрее слънце и на моята улица.Искам да ме забележат и да оставя следа след себе си .
Приятен неделен ден и нека усмивката да не слиза от лицата ви .Въпреки всичко !