понеделник, 27 септември 2010 г.

Успех


В последният си пост изразих лична позиция за тенденциозната политика насочена към закриване на домовете за деца с увреждания.Никой освен Цвети не взе отношение и може би така трябва.Интернет пространството се следи и току виж някой би могъл да има неприятности.Може би и аз ще имам,но не ми пука.Мога да загубя работата,но не и професията си.Почувствах се лично засегнат от тази кампания обезличаваща труда на стотици социални работници,защото всички ние често загърбваме собственият си живот за да дадем шанс на децата в домовете за едно по-нормално съществуване.Снимките,които се публикуват ежедневно на деца с кахексия живещи при лоши битови условия са правени преди години.Защо не се публикуват снимки на обновените и реконструирани социални заведения,на деца в залите за мултисензорна стимулация,специализираните кабинети (кинезитерапия,арт терапия,музикотерапия,трудотерапия),усмихнатите им лица,което в същност е тяхната отплата за труда ни?!Повярвайте ДЪРЖАВАТА не отпуска(достатъчно) средства,а общините нямат необходимият финансов ресурс за адекватна издръжка на децата.Добре,че има чужди неправителствени организации,които помагат.С такива средства бе построено защитено жилище за младежи с ментални и физически увреждания в близост до социалното заведение в което работя.Има много положителни неща,които се случват,но остават "скрити",защото не са сензация и не представляват журналистически интерес!Няма какво повече да добавя.Моите думи и други подобни са като глас в пустиня.Едва ли някой ще ни чуе.Остава само да се надяваме,че деинституализацията на домовете е правилно решение и няма да доведе до много по-висока смъртност.Не сме готови за промяната,която Европейският съюз ни налага!

неделя, 26 септември 2010 г.

Геноцида на децата с увреждания предстои


Навсякъде в интернет пространството чета за „престъпниците” работещи в домовете за деца с ментални и физически увреждания!Тези хора,които пишат това едва ли са били повече от час в социален дом и правят изводи само от публикациите в медиите без да са наясно с причината за смъртността в социалните домове.Основната диагноза на децата е ДЦП в различните и форми.Най-тежка е спастичната квадрипареза.Без оперативна интервенция и рехабилитация дете с тази диагноза дори в домашни условия НЕ живее повече от 5г.Операцията е на аддукторите при квадрипарезите,която е задължителна и дава някакви шансове на детето да проходи – цена 15 000 лв.(може и повече).Следва рехабилитация.Тя трябва да бъде ежедневна,цената на една процедура е между 15-25 лв. за час.Варира от населеното място.Колко родители биха могли да си позволят това?Цената на медикаментите без които детето също не може не съм споменал!Стига с тези измислени благотворителни каузи по телевизиите!Вероятно костюмите и ефирните рокли на милосърдните в тези предавания струват повече от годишния бюджет на един социален дом!Вместо да се плюят хората,които дават всичко от себе си за доброто на децата,нека се вдигнат мизерните им заплати,които сега не надхвърлят 320лв.,а след като се извадят данъците тази сума пада под 280 лв.ТИ КОЙТО ЧЕТЕШ ТОВА,С КОЛКО ЛЕВА ЖИВЕЕШ МЕСЕЧНО?Нека да бъде увеличен щата,а не да се съкращава.В Социалните домове НЯМА медицински специалисти и съответно няма как да има специализирана мед.помощ.Смея да твърдя,че на Държавата не й пука за децата.Някой би ли ми казал какво ще стане след деинституализацията на домовете или преструктурирането им?Кой ще поеме грижата за тежко болните деца?Приемни семейства?Абсурд!Дневни центрове-отново само добро пожелание!ВИЕ БИХТЕ ЛИ ОСИНОВИЛИ ДЕТЕ С ДЦП-СПАСТИЧНА КВАДРИПАРЕЗА?ЧЕСТНО!Едва ли!Тогава?Ето какво трябва да се направи според мен:

1.Реконструиране на съществуващите сгради на социалните домове за да има условия отговарящи на всички европейските изисквания – вече се прави;

2.Финансирането на социалните заведения да става пряко от държавният бюджет,а не от общинските,както е сега;

3.Вдигане на работните заплати,което ще мотивира рехабилитатори,психолози,педиатри,социални работници,логопеди да търсят реализация в тази сфера;


4.Броя на служителите – колкото повече,толкова по-добре;

5.Профилиране на социалните заведения – в момента тече мащабен проект в 25 социални дома,чиято основна цел е тази(надявам се);

6.Работа с неправителствени организации по примера на подобни институции в Холандия,Германия,Франция и др. страни от Европейският съюз;


НЕ СЕ ЛИ ПРЕДПРИЕМАТ ТЕЗИ ИЛИ ПОДОБНИ МЕРКИ,ПОВЯРВАЙТЕ,СМЪРТНОСТА ЩЕ БЪДЕ МНОГО ПО-ВИСОКА И ТОГАВА ПИТАМ,КОЙ ЩЕ БЪДЕ ВИНОВЕН!

събота, 25 септември 2010 г.

Метаморфоза


Незная какво се случва с мен.Някаква метаморфоза,която не искам.Не мога да позная собственото си отражение в огледалото.Уморено лице,прошарени коси,сиви почти сини очи,но безизразни.Изглеждам ужасно.Така се и чувствам особено след работа,защото вече ми писна от лицемерие и постановки.Безсмислено е да хабя нерви за глупости.Дори се ядосвам на себе си,че мисля за тях.Всички познати и приятели ме упрекват за монотонното ежедневие,което имам.Обсебен от професията си почти не обръщам внимание на щастливите мигове,които са в живота ми.Може би преди година бях щастлив,но вече си мисля,че случилото се е било по-скоро сън.Нямам желание дори да пиша.Лягам си с надеждата,че утре денят ще бъде по-хубав от днес.Лека усмивка,която малко да разтопи леда,една две СПА процедури за освобождаване на напрежението и ….Бяха ми подарили една гипсова плочка с надпис- „живота е такъв,какъвто си го направиш”.Истина,която пренебрегвах и сега плащам за тази си дързост.

петък, 24 септември 2010 г.

Споделено


Вече е Есен.Времето става все по-хладно дори през светлата част от денонощието.Пепелта в огнищата пред панелните блокове ме връща в онези години когато помагах на хазяйката си да приготви зимнината за предстоящата Зима.Правеше го с такова старание и любов.Бурканите винаги ще останат наша характерна черта от битието на народа и лютеницата,разбира се.Няма ги онези летни вечеринки където се обсъжда какво ли не и то разпалено.Политика,спорт,икономика,жълтини…,винаги съм се забавлявал,защото волно или не съм бил свидетел на всичко това.Сега само децата се събират вечер пред входа,но и те са притихнали за радост на живеещите от първи до трети етаж на блока.С една дума,спокойствие!Тази година пропуснах гроздобера,но традицията беше спазена и баща ми е налял един два съда с бяло вино за да има с какво да се отсрамим,както се казва когато дойдат гости на село или в града.Въпреки,че определено си тежа на мястото с моето наднормено тегло,често се чувствам в безтегловност от невъзможността да се справя с проблемите,които нямат чет.Все зейва някоя дупка в бюджета,която трябва своевременно да бъде запълнена.Справяш се с нея и хоп друга някоя непредвидена.А тази неяснота около социалните домове (работя в такъв) още повече нагнетява обстановката.Бъдещето на децата с увреждания и на нас като служители е по-мъгливо от мъглите на Албиона.Писах по тази тема и няма да се връщам към нея.Зная,че трябва да гледам по-позитивно на всичко,но не винаги се получава.Бъдете щастливи!За усмивките си знаете,колкото повече,толкова повече!

сряда, 22 септември 2010 г.

Нищо различно


И тази вечер като много други се прибрах уморен.Дори не обръщам внимание на тропането от съседите над мен.Имам чувството,че цяло стадо слонове препуска там.Недостатък на панелните жилища.Всички са като семейство.Постепенно се свиква.Не съм писал в блога от много дни,защото времето тази година не е с мен.От професионални ангажименти и куп други неприятности нямам време за нищо друго.Е,нямам нищо против ангажиментите,но неприятностите вече ми идват в повече.Ще се справя както винаги.Разчитам единствено и само на себе си.Не защото няма кой да помогне,когато правя нещо искам сам да понеса последствията от евентуален неуспех.Много ми харесва един стих от Вапцаров „… с живота под вежди се гледаме строго и боря с него до колкото мога…”.Утре отново в социалният дом.Пак тече някаква кампания против хората,които правят всичко възможно тези деца да живеят възможно най-добре.Били сме престъпници.Нека тези,които твърдят това поне за няколко дни станат от меките си кресла и дойдат в домовете за да видят дали е толкова лесно колкото си мислят.Нямали специализирани и адекватни медицински грижи.Нямат и няма да имат,защото основната заплата на психолог,логопед,педиатър,кинезитерапевт не е повече от 320лв.Невъзможно е да се привлекат специалисти при тези финансови параметри.Казват,че през следващата календарна година правителството щяло да замрази заплатите в бюджетния сектор.Стига с тези антикризистни мерки!Само в България все още има финансова криза!Пак се отплеснах,което означава,че е време да спра.Всичко добро !

неделя, 19 септември 2010 г.

За Деси


Ако можех да правя вълшебства,
господар ако бях на мечтите,
бих те возил във златна каляска
устремени със теб към звездите;

Ще препускаме лудо със вятъра,
ще ядем планини шоколадови,
в море от сметана ще плуваме,
ще живеем и в приказен Свят;

Ще летим на високо със птиците,
ще даряваме щедро усмивките,
ще туптят и сърцата от щастие,
бих направил аз всичко за теб;

Ако можех да правя вълшебства
и си имах вълшебна палитра...
Няма нищо по-хубаво,няма,
От безгрижното детство и дни;

събота, 18 септември 2010 г.

Свободен избор


Казват,че живеем в демократично време.Всеки има право на избор и може свободно да изрази позицията си по теми от ежедневието.Дори да тропне с крак и да каже:”Не така,а така!”Да,ама не!Вече 21г. след оня режим цензурата над личното мнение е в много по-големи мащаби,хората в България са електорални единици от които почти нищо не зависи,грешка,те са средство за реализирането на поредния политически проект след което бързо биват забравяни до следващият път.Писна ми от това политическо безхаберие и постоянно прехвърляне на отговорностите.Не ме интересува коя ще бъде управляващата партия или коалиция.Искам социалната политика да бъде в полза на народа,а не против него.Искам нашия здравен осигурителен статус да гарантира адекватни медицински грижи,искам доходите,които получаваме да бъдат близки до жизненият стандарт в останалите страни от Европейският съюз.Искам…Искай си,ще каже някой!Освен да си навлека нечия неприязън нищо друго няма да получа.Толкова сме далече от така наречената „демокрация”.Само наивници могат да повярват в тази утопия.Имам чувството,че се лутаме в лабиринт от който няма излизане.Разногласията и безкрайните препирни в родния парламент няма да доведат до нищо добро.Някой може ли да ми посочи поне един законопроект предложен от опозицията и управляващите да са го приели?Не си спомням!Това е от 1989 до ден днешен!Стига алабалистика!Бих искал да кажа още нещо,но това ще рефлектира негативно върху бъдещето ми.Ех тази невидима цензура и следене!Няма скрито-покрито.”Биг Брадър ви наблюдава”-както се казва в популярният ТВ формат!

четвъртък, 16 септември 2010 г.

Един необикновен ден


Вчера беше реализирана една дългогодишна мечта както на децата от социалното заведение,така и на всички служители,които работим в него.Официално бе открита новата и изцяло реконструирана сграда на Дома отговаряща на всички европейски изисквания за грижа към деца с ментални и физически увреждания.В условия на икономическа стегнация финализирането на проекта наистина ни зарадва.След филма и потресаващите кадри от Могилино,определено имаше нужда нещо да се промени,най-вече по отношение на условията за живот в тези домове.Сега нашите деца си имат стаи с по две,три легла.Във всяка стая има баня и тоалетна,а като прибавим новият кухненски блок и специализираните кабинети,определено има с какво да се гордеем.Много бих искал да ви покажа част от програмата,но за съжаление по необясними и нелогични за мен причини не мога да го направя.

събота, 11 септември 2010 г.

Най-после


Днес нямам работа и реших да отделя малко време и за себе си.Не бързах със ставането сутринта поне до момента в който трябваше да се добера до стационарният телефон,защото звънеше безмилостно.Оказа се,че е грешно повикване.Не се ядосах.Случва се на всеки.Направих си любимото нес кафе фрапе и излязох за малко свеж въздух на терасата.Не се ядосах и на хората живеещи над мен,които бяха решили,че събота рано сутрин е най-подходящият час за къртене.Прави са си!То ако почнеш да се съобразяваш със всичко…Винаги ще има недоволни и засегнати.Облякох се,един два часа разходка както се казва,където ми видят очите и отново в къщи.Живея в лозарски район с традиции и сега е времето за гроздобер на гроздето от което се прави огнената мускатова ракия.Чист,натурален,народен продукт,който дори превъзхожда така прехваленото ирландско уиски.Тук старите хора казват,че ако не се прекалява с ракията и се отнасяме с уважение към нея,има лечебни способности.Спазвам това поверие и никога не съм лежал в болница или в канавката(смях).Харесвам този период от годината.Не понасям високите температури.Ходих няколко пъти на море,но мръсните и неподържани плажове по нашето черноморие само отблъскват.Концесионерите така и не разбраха,че трябва да се влага нещо,а не само да се взема ,губейки и малкото туристи избрали родните курорти за почивка.Приятен ден с много усмивки и настроение.Работата никога няма да свърши за това е хубаво понякога да обръщаме внимание и на собствените си потребности.

петък, 10 септември 2010 г.

Избор


Не трябваше така!
Пътя на отричането Ти избра,
Някак и това ще понеса,
Поредната несбъдната мечта,
Не е игра на думи,а съдба,
Винаги съм ходил по ръба,
Забивали са ми и нож в гърба,
Виждал съм в очите и смъртта,
Държали сме се даже за ръка,
Не се страхувам да летя дори над
Огненият Ад,знаеш,че не е отвъд ,а тук,
Справял съм се,ако щеш напук,
Защото самотата ме направи силен.
И този път ще продължа,без Теб,
Сърцата ни сковани са във лед,
Всичко май е вече в ред,
Пътя на отричането Ти избра,
Чувствата за мен не са шега;

вторник, 7 септември 2010 г.

За кой ли път


Отново по пътеката вървя,
житейската,осеяна със тръни,
боли,но крача с вдигната глава,
напук на всичко пошло и съдбата.

И този път изцапан бях със кал,
не земната ,а тази от приятел,
за някого живота си бих дал,
а той ме срина до земята.

Може би вината е във мен,
този свят май нещо не разбирам,
доброто щом не е добро,
да ,правейки добро,глупак изглеждам.

Въртя се в омагьосан кръг,
изправен пред поредната дилема,
„To be or not to be” или…
…не няма с Дявола ортак да бъда!

Боли,но трябва да вървя,
надявам се да видя Светлината.
Нали след Мрака следва Светлина?
Не искам и не смея да гадая!
…………………………………………
Спомняш ли си моето лице,
усмивката и пламъка в очите,
а устните ,туптящото сърце…?
Прости,понякога мечтая…
…………………………………………

понеделник, 6 септември 2010 г.

Различно


Не си спомням кога последно съм спал повече от 5 часа,спокойно и без да се притеснявам за нещо.Дори ни съм сънувал снощи.Постепенно всичко си идва на мястото следвайки някакви житейски правила,които волно или не трябва да спазваме.Правя рутинната подготовка за поредният „почивен” работен ден,защото работейки се чувствам полезен.Ежедневната среща с различни хора въпреки здравословните им проблеми е също начин на общуване,а когато успея да помогна,тези срещи стават катализатор за моето и тяхното добро настроение.Не е нужно много за да бъде един човек щастлив.Достатъчно е да мислиш позитивно и щастието само ще дойде.Мисълта е като отворена врата за настроенията.Онова,което се случва или не се случва в живота ни е пряко свързано с нашите мисли и възприятия.Понякога много неща изглеждат и се възприемат нееднозначно погледнати от различен ъгъл.Преди години бях много импулсивен.Когато ми хрумнеше някаква идея,правех всичко възможно тя да се реализира до момента в който не се сетя за друго.Отчитам го за грешка,защото липсваше последователност,но няма как да върна времето назад.Време е да излизам.Приятен ден с много положителни емоции и усмивки!

неделя, 5 септември 2010 г.

Лъч на надеждата


Специални благодарности към д-р Сребрин Попов от урологията на МБАЛ Бургас и неговият екип,които се намесиха адекватно и избавиха баща ми от един 10 годишен кошмар.Поклон пред професионализма на тези медици.За пореден път се убедих,че има честни лекари,които не се възползват от болката на пациентите си за лично облагодетелстване.Чувал съм какво ли не относно корупцията в медицинските среди,но тази година вече за втори път се убеждавам в противното.Радвам се,че поне за сега черните облаци,които бяха надвиснали над главата ми малко по малко започнаха да се разнасят.Бях стигнал дъното на емоционалният дисбаланс,но сега е по-спокойно.Приятна и щастлива вечер!

петък, 3 септември 2010 г.

До кога?!


Тази сутрин приеха баща ми спешно в урологията на МБАЛ Бургас.Бих искал един ден да изгрее слънце и на моята улица.След тъмнината по всички физични закони би следвало да дойде светлина.Не я виждам.Поне аз не я виждам.Нямам представа колко още ще продължи моят кошмар.Имам чувството,че главата ми е стегната с менгеме и всеки момент ще се пръсне.Харесвам екстремните ситуации,но това е в повече.Няколко дни няма да мога да влизам нито в моя,нито в който и да блог,защото трябва да бъда до баща си.Радвам се,че ви има.Макар и индиректно,аз чувствам подкрепата на всички хора с които общувам тук.До скоро и всичко добро,приятели:)

четвъртък, 2 септември 2010 г.

Добър вечер,г-жо Тъга


Добър вечер,г-жо Тъга!Няма за какво да пиша.Няма и за кого.Дори не мисля за нищо.И да се усмихна някак не мога.Опитвам със сетни сили да направя някоя престорена усмивка,но лицето ми все едно е парализирано и не се получава.Тази вечер съм развалина.Бледо подобие на човека,който приятелите ми познават.Всеки в живота си има подобни периоди.Катализатор за обзелата ме депресия са някои събития през последния месец пряко свързани с мен,но беше неизбежно в предвид ред обстоятелства с които трябваше да се съобразявам,но не всичко става така както желаем.Преди няколко години бях „луда глава” и сега плащам за тази си дързост.Постигах всичко с лекота,нямаше прегради пред целите,които си поставям,носех се на „гребена на вълната” и знаех какво мога.Не се предавах пред предизвикателствата,търсех ги и решавах проблемите си по възможно най-трудният начин,не защото нямаше по-лесни.Помагал съм на много хора извън професионалните си ангажименти,но когато в един момент и то съвсем скоро имах нужда от помощ,нямаше никой до мен.Добър урок,който ще помня до края на живота си.На рожденият ми ден преди няколко дни,никой от колектива където работя не ме поздрави.Всички знаеха кога съм роден,естествено,но решиха да спестят от бюджетите си по 18 стотинки,колкото струва най-скъпият SMS ,поне за едно „Честит Рожден Ден”.Чух се с най-скъпите хора за мен,но обидата от липсата на уважение дълго ще боли.Както и да е.Виждам,че стана твърде дълго писанието ми.Приятна вечер и повече усмивки,ако ще да са престорени .

сряда, 1 септември 2010 г.

Автограф




Често ме упрекват в песимизъм,
не съм такъв, по-скоро реалист,
имам си пороците присъщи,
нормално е за всеки жив човек.

Може би понякога минавам
границата на разумните неща,
но Бог е с мен и все успявам
някак да изляза от калта.

Не се страхувам да призная,
грешките си,личната вина,
бичува ме когато трябва,
не някой друг,а моята съдба.

Наивността в характера ми пречи,
подавам всекиму ръка,
помагаш,а в замяна получаваш
ехиден смях и удар във гърба.

Свикнал съм и с злобата човешка,
склонен съм на всеки да простя,
но мразя във очите да ме лъжат,
не мога да забравя ей така.

Радват ме най-малките неща,
една усмивка искрена ми стига,
успея ли това да съхраня,
щастлив ще бъда, друго не желая.