понеделник, 23 май 2011 г.

Още...




Неизречени думи, ненаписани стихове,
Несподелена любов и забравени мигове,
Пътища много, но отвеждащи в Нищото,
Не, не съм се предал, още вярвам в мечтите си ;

Непролети сълзи, по-горещи от огъня,
Те са само за мен и ги пазя в сърцето си,
Макар неразбран, аз не крия лицето си,
А за моите грешки сам поемам вината си ;

Познавам лъжата зад усмивката скрила се,
Неприятели имам и приятели истински ,
Никой не мразя, непознато е чувството,
Но наивно разкривам, всяко кътче от себе си ;

Живко Иванов
23.05.2011г.

вторник, 17 май 2011 г.

Истанбул - 13.05. - 15.05.2011г.


Истанбул е един исторически мегаполис, който няма как да не остави запомнящи се мигове на всеки, който поне веднъж посети града. Преди да тръгна по тази дестинация бях малко резервиран, но наистина разбрах, че си е струвало . Толкова много религии и култури са оставили следа . Няма да се впускам с подробности, защото в интернет може да се прочете много по тази тема.Само искам да отбележа, че съм впечатлен от гостоприемството на комшиите. Винаги усмихнати, учтиви и с уникална способност да те предразположат. Езикова бариера нямаше, разбирахме се по балкански . С удоволствие ще се върна отново .

сряда, 11 май 2011 г.

Красиво, нежно, вълшебно и релаксиращо



След толкова много програми за интегриране, реинтегриране и социализация, имах нужда от нещо, което да ме "пренесе" някъде отвъд реалността, а това наистина е вълшебно!

четвъртък, 5 май 2011 г.

Човек


Човек

На външен вид обикновен,
през рамото преметнал стара чанта,
на всекиго дарява ден след ден,
от себе най-истинска усмивка ;

Уличният тротоар е негов дом,
храната му е всяка блага дума,
за някои е странен, чудноват,
за други светлина е в мрака;

С трепереща ръка се приближава,
подава цвете, шепнейки едва,
„Добро правете”- после отминава,
човешкото в Човека не е мит ;

Пак е там, не проси милостиня,
поглежда със усмихнато лице,
в сърцето му за всеки място има
и никога не ще остане сам;


Живко Иванов
4.04.2011г.