неделя, 30 май 2010 г.

Лято


Обикновено в неделя след обяд е време за почивка особено когато лятото все по осезаемо настъпва по нашите географски ширини.Тениските и джапанките отново са на мода,а мириса на морето някак невинно тегли все към него.Пясъци нажежени до червено,студена бира и куп други летни удоволствия напират да бъдат покорени.Миналото лято бях само няколко дни в един от черноморските ни курорти,но те бяха достатъчни да „заредя” батериите .Май ще трябва да си сменя гардероба.Толкова съм наедрял,че не мога да се обвия с миналогодишната плажна хавлия.Беше като в сън.Най-хубавият ,който някога съм имал.Едва ли ще се повтори!Стягайте багажа и на море!Оползотворявайте натрупаните си отпуски.

събота, 29 май 2010 г.

Приятни почивни дни


Днес става един месец от травмата на ръката ми и началото на моя кошмар.Невъзможността да практикувам професията си ме съсипва.Чувствам се ненужен,изолиран,окован от съдбата и обстоятелствата и ако не беше близо една вълшебна звездичка до мен и над мен,вероятно щях да бъда на дъното.Не искам да хленча или да се оплаквам.Има много по-големи нещастия по света,но наистина боли…Приятни почивни дни и повече усмивки!Ако се усмихваме по-често въпреки негативизма,който е обсебил житейският ни път,всичко ще бъде по-леко и по-приятно.

четвъртък, 27 май 2010 г.

Sony Ericsson Satio


В началото на април си купих един невероятен смартфон от Sony Ericsson Satio .Мини компютър в джоба е най-малкото с което може да се конкретизира описанието му.Портативен офис,който винаги е на разположение.Мегапикселната камера прави снимки с невероятна резолюция и качество,която по нищо не отстъпва на фотоапарат дори от най-висок клас,но тя е само едно приятно допълнение.Определено си струва !

вторник, 25 май 2010 г.

Мит или реалност


Преди няколко месеца четох една книга „Загадката на кристалните черепи”.Бях впечатлен от мистиката,която витае около черепите направени от чист планински кристал по необясним начин изхождайки от гледна точка на нашето съвремие.Когато изследват първият кристален череп открит в началото на 20 век в лабораториите на „Хюлет Пакард”,учените единодушно констатират,че този изящен предмет не би могъл да бъде направен и с най-съвременните технологии.Щом днес не може,как са успели да го направят преди хиляди години?Кои сме ние?Какви сме?Безброй въпроси,които чакат своя логичен отговор.Ако към всичко това прибавим и сакралната дата 21.12.2012г. от предсказанието на маите,остава да видим дали не е поредният апокалипсис или началото на нещо ново,което тепърва ще разберем.Мит или реалност?Всички ще бъдем в центъра на събитията…

понеделник, 24 май 2010 г.

Честит 24 май


Честит Празник на всеки,който приема нашата писменост за светиня и не се срамува да пише на родната азбука,векове опора през времена на робство и зависимост.Все повече чуждици влизат в разговорите ни.Все повече и по-често използваме „другите” букви игнорирайки своите корени и национална идентичност.От билбордовете рекламодателите ни заливат с чуждоезични послания,а нощем витрините на магазините във всеки български град светят с латински наименования,които,ако не си полиглот,трудно би могъл да разбереш.Нека поне днес да пишем с нашата си азбука.”Обичам те” вместо „Obi4am te” и „Бъдете щастливи” вместо “Badete 6tastlivi”!

събота, 22 май 2010 г.

Моята действителност


Очи отваряш, пак си жив,
рулетката отново завъртяна
и като в казино чакаш миг,
но май късмета все го няма...
Гледаш в огледалото, че има
бледа сянка на човек,
питаш се какво ли става,
защо си само силует?!
Хапваш бързо, няма време,
остатъци там някакви трохи
и пак намръщен от дома излизаш,
главата вече те боли!
Вестници? Защо да ги купуваш?
Започват с кой кого убил
или поредната измама
един до болка стар рефрен!
На работа си вече уморен,
посрещат те с поредната интрига,
но ти си гледал този филм
и този път в сценария те няма
мразиш да си лицемер!
Безкраен ден, кошмара продължава,
човешкото в Човека май е мит,
казваш си: "Живота продължава,
не се предавай, а върви напред",
все пак доброто надделява
в този толкова объркан Свят!

четвъртък, 20 май 2010 г.

Страх


От какво се страхувате?Има хора,които се страхуват от светлината,други от тъмнината,трети от самите себе си…, каквато и фобия да изпитвате,това състояние „отключва” сетивата и онези вродени защитни механизми,които спускат невидима бариера пред опасността ,но много често тя е само в представите ни и възприятията към нещо,погледнато от различни гледни точки.”Аз не се страхувам”- няма такава категория.Винаги има ситуации покачващи адреналина.Бих казал,че страха е полезен,защото именно робувайки на страховете си откриваме свои скрити качества,които те правят уникален и значим в собствените ти очи,а това не е малко.Всяка преодоляна фобия е етап в развитието на нашите личностни черти и отговор на хиляди въпроси започващи с „защо” и „как”.Не бягайте от страховете си!Те са учебник за излизане от не един житейски лабиринт.

сряда, 19 май 2010 г.

Поезия


Поезията е духовен свят
без граници, забрани и канони,
високо като Феникс тя лети
възкръснала от пепел и огньове.

Поезия е звездното небе
и утрото донесло светлината,
аромата на ухаещи цветя,
усмивката, която грее по лицата.

Поезия е синьото море
през лятото с прибоя на вълните
и още палавият бриз,
галещ те невинно по косите.

Поезия е любовта,
добрата фея сбъдваща мечтите,
лодка към спасителният бряг,
ключе отварящо вратите.

Поезия е всеки миг,
но този, който виждаш чрез сърцето,
в нея преоткриваш всичко в теб,
най-истинското вечно огледало.

неделя, 16 май 2010 г.

Идилия


Няколко дни бях при родителите си в едно малко българско селце сгушено в полите на Стара планина.Носещият се аромат на току-що окосена трева,свежият въздух,неподправения хор на птиците създаваха толкова приятна атмосфера. Почти не се забелязваше липсата на интернет,който така е навлязъл в нашето ежедневие,че вече ни се струва невъзможен живота без достъп до глобалната мрежа.Далеко от суетата на града и професионалните ангажименти,нищо,че съм с шинирана ръка.Спокойствието и времето за себе си,което все ми убягва неутрализираше лошия спомен от падането и последвалите го събития.Обичам да ходя бос в разорания и топъл чернозем в двора.Масажа по ходилата от пръста и малките камъчета е истинско удоволствие,а разходка на бос крак по росата сутрин си е истинска СПА процедура и то безплатна.Хубаво време,чист въздух,селска идилия и носталгия по детските години.Един ден може би ще можем да пътуваме във времето,но онова,което можех да направя е да стегна багажа и обратно в града.Жега,смог,трафик,сам в нещастието си и отброявайки времето до деня в който отново ще бъда пълноценен и здрав.

сряда, 12 май 2010 г.

За МБАЛ и здравната реформа


В края на миналата и в началото на тази година беше възникнала една полемика относно "закриването" на болници не отговарящи на определени изисквания за адекватно медицинско обслужване на пациентите.От здравното министерство направиха всичко възможно да наложат така наречената здравна реформа,а техните опоненти отдъхнаха с облекчение,защото преструктурирането на болничните заведения,поне за сега както изглежда ще се отложи за неопределено време.Аз съм медицинско лице,бях "за" запазването на "малките" болници,но когато получих моята фрактура трябваше да потърся лечение в друга МБАЛ,а не в родният ми град,защото няма ортопед.Като прилежен данакоплатец и здравно осигурено лице не получих помощ в нашата болница.Убеден съм,че хората не са много запознати с предстоящите реформи.Болници няма да бъдат закрити,а само преструктурирани.Там където няма МБАЛ с необходимите хабилитирани лица,ще има медицински центрове с медицински и диагностични услуги.Да,бюджетите ще се редуцират и много служители ще загубят местоработата,но не и професиите си.Болници е имало и винаги ще има,но нека да бъдат болници от които ще си тръгнеш здрав,а не по-болен и по-беден след хоспитализацията(предполагам,че се сещате защо).

вторник, 11 май 2010 г.

Светлина


Ноща бавно спуска своята тъмна пелена над малкото провинционално градче в което живея.Една нелепа фрактура на ръката ме извади за дълго време от строя лишавайки ме от удоволствието да практикувам професията си и да помагам на хората с каквото и колкото мога.Тази неочаквана "почивка" даде възможност да погледна от друг ъгъл на неща,които пренебрегвах или "поставях" в графата "маловажни".Направих ретроспекция на постигнатото,отчетох допуснати грешки,видях се с приятели за които "нямах време" и онова издайно чувство на депресия надделя.Единственно разговорите с един специален за мен човек разчупваха черупката в която се бях затворил дарявайки ме със светлина,топлина,надежда и силата да продължа въпреки,въпреки всичко...
Едно нещастно стечение на обстоятелствата не трябва да придобива апокалиптичен отенък в живота на никого.Падаш,изправяш се,бориш се,стъпка по стъпка отстояваш някакви идеали,преследваш някаква цел,но каквото и да правиш,винаги трябва да остане следа по която да те следват.

Бъдете щастливи


Всяка сутрин,обед,вечер,спазвайки етикета на доброто възпитание и общоприетите норми на поведение,хората се поздравяват,не всички,разбира се.Мислили ли сте какъв положителен заряд има един привидно обикновен поздрав както за вас,така и за човека,който го получава?Не е нужно да се използва някакъв шаблон или усмивка,служеща като параван зад който се крие другото лице на нашия душевен дисбаланс?Поздрава трябва да бъде символ на твоята добронамереност и позитивност,"моста" към един по-добър свят лишен от порочните белези на съвремието в което живеем.Паралелен Свят съществуваващ в мечтите ни от хилядолетия.Има време да променим настоящето!Вече го правим,стъпка по стъпка,бавно,но най-важното е да не забравим своята човешка идентичност!

понеделник, 10 май 2010 г.

Многоточие



През живота на всеки един човек се е налагало да търси нещо в буквалния или преносен смисъл.Загубен предмет,някаква кауза,любов или щастие,признание и т.н.,а в същност,онова,което най-често губим е своята идентичност,губим вярата в себе си,вярата,че нещо би могло да се промени не само в личен план,но и за поколенията след нас.Страх те е да погледнеш в "житейското огледало",защото истината боли,но тя е отражение на собствените ти страхове.Ненавиждаш лицемерието,а в много ситуации се държиш като лицемер.Ненавиждаш лъжата,презираш лъжците,а лъжеш дори без да желаеш понесен от течението на пошлостта.Не,не си мислете,че съм непоправим песимист,който в изблик на отчаяние е решил да пише поучителни трактати,но нима това,което пиша не е истина... А истината е многолика, пътят към себепознаването и преоткриването е един.Достатъчно е само да отключиш сетивата си......