петък, 31 декември 2010 г.

Честита Нова 2011 Година


Нека всичко,което си пожелаете в празничната нощ да се сбъдне.Много усмивки,щастие и разбира се здраве!

събота, 25 декември 2010 г.

Честито Рождество Христово


Поздравявам с този свят празник всички християни и хората вярващи,че доброто съществува.Магията на Коледа съществуваща от хилядолетия е в състояние да разтопи и най-коравосърдечното сърце.Не е случайно,че именно около Коледно-Новогодишните празници ставаме по-милосърдни и състрадателни.Бъдете щастливи и нека Коледната звезда озарява вашият път през цялата идна година!

понеделник, 20 декември 2010 г.

Не е равносметка


В края на годината обикновено е време да погледнем назад.Не съм по равносметките и не обичам анализите,защото миналото си е минало,но следвайки общоприетата линия за себе си ,бих обобщил,че тези дванадесет месеца бяха преломни в живота ми като най-безценното е,че намерих отговор на много въпроси,нещо,което все не успявах да направя."Погледнах в друго огледало" ,така както ме съветваше един психолог,а аз упорито отказвах да го направя,живеейки в собственият си свят от илюзии и бутафорни герои.Трябваше да получа една звучна плесница,която да ме върне в реалността,трябваше и се случи.Може би най-големият недостатък на хората е тяхната наивност.Приятелства няма,има интереси,така е било от времето на Адам и Ева вкусвайки плода на Разума.Всичко е преходно дори любовта.А истината почти винаги има няколко лица,погледнато от различен ъгъл.Обичан,отричан,хвален,хулен и сочен с пръст...зная кой съм и не съжалявам за нищо,което съм направил или не съм!

четвъртък, 16 декември 2010 г.

Коледна елха


Понякога работата до късно има своите предимства.Прибирайки се малко след 20ч. тази вечер,реших да мина през центъра в Карнобат.Не беше случайно.Исках да видя Коледно-Новогодишната украса,защото всяка година тя блести с нещо ново и красиво.Браво на общинарите,добре са си свършили работата без да влагам политически отенък на казаното.Нямаше как да не "щракна" елхата със стотиците лампички по нея. Снежинките,които се виждат на снимката са си съвсем истински,а не дело на фотошопа.Истинска зимна предпразнична прелест.Пожелах си нещо,което,надявам се да се сбъдне,вярвайки,че на Коледа стават чудеса(понякога).Усмивки и коледно настроение на всички!

вторник, 14 декември 2010 г.

Повече усмивки



Бих искал да има повече усмихнати лица не само по празниците въпреки проблемите и ежедневните ангажименти,които нямат чет.Зная колко е трудно в условия на финансова криза (май само при нас).Зная,че много хора може би няма да посрещнат Коледа с традиционната коледна трапеза,а други ще мръзнат до студените радиатори на топлофикациите.Зная още,че пред църквите навръх Коледа ще има стотици просещи деца,които наистина имат нужда от милостиня.Зная колко е кратък човешкият живот,затова нека да бъдем преди всичко ХОРА, а не човекоподобни !

събота, 4 декември 2010 г.

Предпразнично


Декември е един от най-хубавите месеци през годината поне за мен.Някак всичко е по-празнично седмици преди Коледа и Нова година.Градовете засияват от бляскавите празнични украси,създава се една приказна атмосфера носеща заряда на нещо неповторимо.Дори суматохата около избора на подаръци е празнична.Ставаме по-милосърдни и добри.Правим равносметки,чертаем планове за бъдещето,живеем с мечтите си.Поне до мига в който не излезем от делириума в новогодишната нощ и реалността не ни върне на земята.Повече усмивки и настроение за всички!

петък, 3 декември 2010 г.

The End


"Постигна всичко към което се стремеше,
поставила началото на края само чакаше удобния момент
наивника ръцете да свали протегнати към теб за мъничко любов,
Той,нямаше с какво да си плати освен със своите сълзи,
които ти така и не прие от гордост,може би или … незнам!
Наричаше го Сатана и плюеше в очите му с омраза,
загубила човешкия си образ удряше понякога в несвяст,
не с бич,а правеше го с думи разкъсвайки плътта му всеки път!
Обичаше те въпреки това!Често обвиняван без вина,
чувствата му газеше в прахта...The End !Познат е края!"

понеделник, 29 ноември 2010 г.

Има време...


Не съм от онези,които използват сложни и неразбираеми думички.Те няма да ме направят по-умен или по-интересен за всеки,който чете постовете ми.Умишлено не качвам постове с професионална тематика,защото в интернет има всичко,дори тогава,когато не знаеш какво да търсиш.Не гоня рейтингови класации или анкети.Това не е най-важното.Искам тук да забравя ежедневните ангажименти и стреса на който аз и моите колеги сме подложени работейки в социалната сфера,често обвинявани без вина.Приемам всяко мнение и тези,които са против мен,но с правото да се защитя,когато е необходимо.Не съм и по анализите.Сухата статистика оставам на хроникьорите.Коледа не е чак толкова далече,затова пожелавам на всички още от сега коледно настроение и повече усмивки!

събота, 27 ноември 2010 г.

Нереална реалност


Мина толкова много време.Толкова много,че вече се питам дали тогава не е било плод на моето въображение или един от ония сънища,които спрях да сънувам.Сам спуснах бариерата разделяща реалният и другият свят където всичко е розово(мразя този цвят).Там ти беше моят живот и светлината,която озаряваше трънливият ми път.Нереална реалност в която имах неблагоразумието да повярвам заслепен от чувството да обичаш.Съветваше ме да погледна в огледалото на Истината.Коя Истина?Тя няма едно лице!Отдавна не вървим в една посока!Зная какво ще кажеш-„Ние никога не сме вървели в една посока...”!Зная и още нещо,че жената,която обичах не съществува!

вторник, 23 ноември 2010 г.

Под дъгата


След топлите ноемврийски дни,съвсем нормално беше зимата постепено да напомни за себе си.И днес не липсваха температурни рекорди,но все пак заваля.Облаците намръщено криеха слънчевите лъчи,а южняка вилнееше като за последно.Връщайки се от работа,случайно видях тази толкова красива дъга.Е,не успях да мина под нея,но мислено си пожелах нещичко.Има поверие,че който мине под дъга се сбъдват мечтите му.Детска работа.Не си спестих учудените погледи на случайни минувачи,когато ме видяха да снимам,но някак ми стана по-приятно след натрупаната умора през деня.Спокойна вечер!

неделя, 21 ноември 2010 г.

Гледна точка


През последните две десетилетия след „прехода” някой може ли да каже каква държава сме всъщност?!Комунистическа,социалистическа или капиталистическа?Според моето скромно мнение отговора е нещо извън рамката на общоприетото и познатото,защото стандарта на живот и постигнатото през тези години в сравнение с други постсоциалистически страни поставя България на едно от последните места освен в графата престъпност!Темида нехае и определено е със завързани очи,но вижда избирателно.Зависи от банковата сметка на ищеца или подсъдимия.”Ние ги хващаме,а те ги пускат…”- спомняте ли си тази крилата фраза на настоящия български министър-председател?Нищо не се е променило! Няма правила!Обикновените хора са само статисти,а понякога и нищо неподозиращи жертви.В този маргинален оазис с обезличени лица корупцията е на всички нива,а личното облагодетелстване цел номер едно.Безкрайните политически проекти с обещания за светло бъдеще без конкретна обосновка как точно ще се случи все повече тласка страната към икономически дисбаланс и съответно изолация в нашите географски ширини.Темата е безкрайна и всеки би могъл да направи своя интерпретация по нея.Преди да приключа от моята гледна точка,няма как да не взема отношение и по случващото се в Несебър.Незаконно строителство,добре,но нима това е начина да показваме мускули пред Юнеско или всичко ( отново ) се прави по познат сценарий - хляб и зрелища?!Дори Стивън Спилбърг би завидял на нашите политици за изобретателността,която имат!

вторник, 16 ноември 2010 г.

Злободневно

Изглежда темата за социалните домове е не само актуална,но и интересна.Някой мислил ли е какво ще стане с тези деца след като бъде закрит и последният социален дом?Едва ли!Седнали на дивана пред телевизора или в удобното си кресло,това е най-незначителната мисъл за която някой може да се сети!Да,нали всички знаят,че там децата не се хранят,живеят в мизерия,малтретират се, не получават адекватни специализирани услуги...Клеймото „Могилино” няма как да се изтрие.Служителите са престъпници,декорите са като от книга на Стивън Кинг,нещо повече,тези институции са Ада!Не,приятели,тези,които работят в социални заведения за деца с ментални и физически увреждания заслужават орден „Стара планина” защото са приели професията си за мисия,която наистина заслужава адмирации,а не съдилища и оплюване!Добрата новина за закриването на домовете(според мнозина) , бързо ще бъде изместена от една друга,а имено висока смъртност,много по-висока посочена в докладите на Хелзинският комитет,защото България НЯМА ресурс да поеме грижата на децата със специални нужди!Дефицита е не само финансов,но и кадрови!Реалност,която няма кой да отрече!Не е възможно да бъдат деинституционализирани толкова много деца с тежки форми на ДЦП,Хидроцефалия,Спина Бифида,Синдрома на Даун и т.н.Осиновени?Хайде стига демагогия!Има много положителни неща,които вече са направени!Няма нищо лошо,че се усвояват средства от европейски фондове за реконструкция и обновяване на съществуващите сгради,но хубаво би било част от тези средства да се влагат и в квалифицирани кадри!Не пиша това от чувство на вина или за печелене на дивиденти .

понеделник, 15 ноември 2010 г.

Неустоимо

Днес беше един от най-топлите ноемврийски дни.Решихме да излезем с децата в двора на дома,защото прогнозата за времето вещаеше застудяване.Най-нетърпеливия от всички отново се оказа Синан.Бързо обиколи всички катерушки,като най-много внимание отдели на любимото си занимание да се пързаля.И тази зима сме планували планински лагер,но без сняг не тръгваме.От следващата седмица започваме подготовка за Коледно-Новогодишната програма.Не е рано.Вече живеем с коледно настроение и очаквания за много,много подаръци.Бъдете щастливи!

събота, 13 ноември 2010 г.

Без "дрехи"



Съблякох се!Не дрехите,защото няма какво да покажа,физиката ми не е от най-привлекателните.Свалих маската зад която исках да „скрия” някои мои черти и белезите от бича на времето,а стиховете,които публикувам тук са огледало на моята душевна същност.Знаете кой съм,къде живея,каква професия имам,даже бих казал,че съм обсебен от нея,защото тя дава спокойствие и осмисля в известна степен житейският път по който вървя.Често правя грешки. В подобни случаи се наказвам сам,но се уча от грешките си.Живота е най-доброто училище.Всяко отсъствие се плаща,понякога с твърде висока цена.Няма да бъда многословен.Благодаря на всички,които в многообразието от блогове,форуми и други подобни все пак се отбивате!

вторник, 9 ноември 2010 г.

Моят избор

Все по-често питат за причината,която ме задържа при децата в социалният дом.Заплатата е символична,ежедневната кампания по медиите против домовете също е причина,която не би трябвало да ме спира,липсата на време за частна практика,което за мен е чиста загуба…И въпреки това аз съм там!Обичам тези деца,те са част от живота ми,смея се с тях,плача и споделям съдбата им.Трудно е да се опише с думи.Давам всичко от себе си да бъдат щастливи.Искрено бих желал всяко дете оставено в социален дом да намери своите нови приемни родители,а онези родители,които по една или друга причина са оставили децата си,отново да ги вземат,но … Ще минат десетилетия докато това започне реално да се случва.Колкото по-рано,толкова по-добре!(Детето от снимката беше осиновено от канадско семейство.Канадското правителство отпуска на приемните родители по 60 долара ДНЕВНО за всяко осиновено дете...)

неделя, 7 ноември 2010 г.

Лято през ноември




Лято през ноември?!И времето се е побъркало в нашите географски ширини.Харесвам топлото време,но все пак би трябвало да си имаме четири,а не два сезона,лято и зима.Веднъж си мислех,колко хубаво би било и при нас температурите да не падат под 20 градуса.Да има бананови палми,а вместо бездомни кучета по улиците,маймуни да тичат по покривите.Не,последното не е желателно,защото трябва да си поставяме решетки по прозорците.Най-малкото ще бъде решен проблема с отоплението и сметките на топлофикациите за тези,които зависят от тях.Откъдето и да погледнем,това,което става с климата не е нормално.Наближава и сакралната дата от календара на маите 21.12.2012г.Един приятел беше казал,че едва ли ще му спрат ипотеката след този ден(смях).Аз мисля същото ,затова излизам отново на работа,че току виж някой намръщен кредитор почука на вратата ми.Приятно ноемврийско лято с повече усмивки и настроение.

четвъртък, 4 ноември 2010 г.

Моят живот






…това,което ще прочетеш е един различен поглед на моето Аз разчупващ рамките на общоприетото,история извън Разума изглеждаща по-скоро като сюжет от филм на Хичкок,но с отворен финал и развитие в бъдещето….

Роден съм на 30 август 1975г. с изгрева на слънцето.Здраво бебе с небесно сини и кристално ясни очи.Още в първият ден са казали на майка,че в този поглед има нещо необикновено.Бил съм спокойно дете и до изписването ми от родилното отделение всички акушерки са искали да ме държат в обятията си.Магнетизъм,който притежава всяко пеленаче отключващ майчиният инстинкт във всяка жена.Може би тук е мястото да отбележа,че моето появяване на бял свят идва след много молитви и огромно желание от страна на родителите ми да имат момче.Така е било десет и дванадесет години преди да се родя,когато се раждат моите две по-големи сестри.И Бог,нашият Отец,който е навсякъде чува молитвите им и се раждам аз.
Като най-малък в семейството,майка и татко често са пренебрегвали сестрите ми пренасочвайки вниманието си към мен.Най-хубавите дрехи,най-хубавите играчки и най-нежните целувки преди лягане.Несъзнателно те издигаха бариера между нас,която в последствие щеше да се прояви в агресия под различни форми.Още нося белег на лявата си ръка от изгаряне на печката,което си спомням въпреки четиригодишната си възраст тогава.За първи път в живота си изпитвах слабост и омраза.Слабост,защото не можех да се защитя и омраза,защото не исках да ги виждам.
Моята първа голяма любов беше в детската градина.Галя се казваше и всички момчета от групата искаха да си играят с нея.Имаше руса косичка,снежнобяла кожа и лъчезарна усмивка пленяваща всеки който я погледне.Побеснявах когато някой друг се доближеше до момичето ми.Хвърлях пясък в очите или устата му и се радвах докато плачеше доволен от постъпката си.Тя така и не ми обръщаше внимание.Правеше се на недостъпна или се плашеше от нещо,което тогава не разбирах.По-нататък ще се върна отново на този момент.
Родителите ходеха на работа,а сестрите ме изолираха.Много добре си спомням,че дори на първият учебен ден прекрачих прага на училище с баба,която много ме обичаше.Казват,че съм бил ученолюбиво дете.Никой не ми е помагал.Сам си пишех домашните.Правех всичко без никакви усилия и докато съучениците ми четяха приказки, аз предпочитах по сериозна литература като „Овчарчето Калитко”,”Първа дружба” от Павел Вежинов (ако не ме лъжи паметта) и книги свързани с партизанското движение.Имахме много такива в домашната библиотека.
В пети клас бях отговорник по трудовата дейност.Включвах се активно във всички мероприятия организирани в училище.Сформирахме Тимуровска команда за да помагаме на възрастните хора.Създадохме стенвестник „Роден край” и понеже бях от малкото деца с касетофон,обикаляхме село и записвахме разказите на участници във Втората световна война,текстове на песни от нашите баби,истории за село Невестино.Разбира се стенвестник без снимки не може.Първият ми фотоапарат беше „Смяна 8 М „ за чернобяла фотография,а материала обработвахме в кръжока по фото дело.Харесваше ми това,което правя.Не съм искал да се набивам на очи,но изпитвах удоволствие,когато учителите ме хвалеха и майка истински се гордееше с този факт.На другия полюс беше баща ми.Не го интересуваше какво правя,как се уча,никога не е искал бележника ми за да види какъв успех имам.Напротив,караше ме да чистя на прасетата,да мета двора,да обръщам с лопатата,а когато не успявах се караше .Това ме нараняваше и плачех без да споделям с никого.Биеше ме с колана си,дърпаше ушите ми,а по-късно макар и вече по-голям е хвърлял и нож по мен.Мразех го особено когато се напиеше и без причина удряше мама,а тя милата не проронваше и дума.
Не исках да се прибирам в къщи.Имах едно тайно местенце където се усамотявах и плачех неутешимо,защото бях отхвърлен от най-близките си.
Избраха ме за отряден председател,а година след това и за дружинен.Не съм се чувствал специален.Училището беше моят дом.Там се пренасях в един друг свят където вече получавах признание за усилията,които полагах да бъда човек,добър и отзивчив,нещо,което днес приемат за лицемерие и извличане на ползи.
Прелом в разбирането ми за живота настъпи след като прочетох всички томове с творчеството на Джек Лондон.Моят любим персонаж беше Мартин Идън.Исках да стана като него,исках да бъда като него.Това е един автобиографичен роман на самият Джек Лондон минал по пътя на отхвърлянето и признанието в един враждебен свят изтъкан от завист и омраза.Нещо се променяше в мен.Всичко,което правех се получаваше,всичко ,което исках се сбъдваше.На какво се дължеше?
В една нощ,бях 8 клас,15-16 годишен,сънувах,че се отделям от тялото си.Виждах всичко под себе си,къщата,двора,селото.Летях към една светлина все едно нещо ме теглеше.Не се страхувах,че ще падна,някак знаех,че е за добро.Светлината бавно ме обгърна и за миг се озовах на брега на една река.Водата беше толкова бистра,че чак се виждаха рибките в нея.Можеше да се огледаш като в огледало.Инстинктивно направих точно това.Погледнах,но не видях отражението си.Наведох се да отпия,но водата минаваше през дланите ми .Нямах представа какво се случва и защо.Какъв съм аз?Нереалното изглеждаше реално,а реалното обвито в мистерия,която не разбирах.Исках да извикам,но не можех,не можех да движа и краката си.И после същата тази сила ме понесе над едно поле с две различни половини.В едната горяха огньове и земята кипеше.Виждах да се подават човешки ръце с разтворени пръсти и чувах болезнени стонове,човешки лица в изкривена гримаса,но те нямаха очи.Бях само свидетел и нищо не можех да направя.Другата половина от полето беше обсипана с цветя и няколко дечица весело си играеха без да ми обръщат внимание.Те се смееха и тичаха безгрижно на воля.Няколко пеперуди ги следваха все едно самите те искаха да се включат в играта им.Небето беше ясно с изключение на няколко бели облачета зад които срамежливо надничаше слънцето.Все още се питах какво означава това и защо съм тук?Шестнадесет годишен хлапак като всеки друг на неговата възраст.Огненото поле се беше разрастнало и бавно поглъщаше зеленината от другата половина.Сцените се меняха една след друга ,а аз все едно минавах през различни врати към отделни стаи и във всяка една стая виждах различни неща.В една от последните стаи се появи човек с много красиво лице.Той направи жест да го последвам и аз тръгнах .Каза да вървя без да поглеждам назад.И тогава ме въведе в една стая изпълнена със светлина.Вълшебна светлина,която не може да се опише със думи.И там стоеше Бог.Винаги съм мислел,че Бог е стар и с черна дълга брада,седящ на златен трон и жезъл в ръката.Не,Той беше млад и вместо жезъл държеше светлината,която струеше навсякъде.Усмихна се,нищо не каза,но докосна с отворена длан главата ми и си тръгна.
Събудих се!Стаята си беше моята.Не беше се съмнало,а имах чувството,че е минала цяла вечност ,но от какво?Имах приятното усещане,че нещо хубаво се е случило с мен.Въпросите,които си задавах и картините,които видях имаха своето логично обяснение години след това.
С никого не споделих съня си та и кой ли щеше да ми повярва?Фантазиите на едно шестнадесетгодишно момче.Завърших основното си образование с отличен.Татко веднага ме включи в групите,които пребираха люцерната.Балите бяха много тежки,но аз се справях сам.Всички искаха да бъда в тяхната група,защото работех за двама и колкото повече курсове направехме толкова общата печалба щеше да бъде по-голяма.Исках да работя,парите нямаха значение,исках да бъда полезен.Буквално знаех какво е с пот да изкарваш прехраната си.
През 1990г. се записах в ТМСС гр.Карнобат.Това беше пряко желанията ми.Волята на татко надделя.Нямах право да вземам решения.Мечтата ми беше да уча в езикова гимназия.Кой те пита?Безгласна буква и марионетка на конци.Не бях конфликтен и избягвах излищните спорове особено с родителите си.Запознах се с нови хора.С някои от тях и до ден днешен подържам отлични контакти.
(Ще има продължение)

вторник, 2 ноември 2010 г.

"Дори да ме мразиш..."


Дори да ме мразиш,
аз пак те обичам,
и с нож да ме режеш,
във теб ще се вричам.
С бич да ме удряш,
покорен ще падам,
очи да ми вземеш,
аз пак ще те виждам.
И в Ада да бъда,
за теб ще се моля,
лети като птица,
свободна,на воля,
изгрей като слънце
над мрака човешки,
заставай с усмивка
над техните грешки.
В свят пълен с омраза,
със завист и злоба,
усмивки раздавай
"на всеки по джоба",
с усмивка прощавай
за тяхната дързост
и моята също,
платил съм си вече,
сърцето ми,всичко
отдавна е твое...

събота, 30 октомври 2010 г.

Нищо различно


Вече съм като машина.Ставане по едно и също време,работа в социалният дом и после пак работа още няколко часа до късно вечерта.Тази свръх натовареност ме прави щастлив,въпреки умората,защото само така не обръщам внимание на самотата и липсата на семейна идилия.Това последното незнам дали ще ми се случи някога.Твърде много влакове изпуснах разчитайки на поговорката,че за „всеки влак си има пътници”,но май останах сам на перона и вината е изцяло моя.Сега съм малко по-прагматичен и не вярвам на илюзии.Дали не е късно?Пак въпроси и предположения,стига!Срещу мен е една от онези гипсови плочки с надпис на която пише – „Живота е такъв,какъвто си го направиш”,наистина мъдра сентенция!Повече положителни емоции утре!

сряда, 27 октомври 2010 г.

Промяна



Вече не мечтая.Правя така,че нещата да се случват.Нищо не идва даром и човек трябва да се бори за своето място под слънцето.Паднеш ли трябва бързо да се изправиш,защото идващите зад теб няма да ти подадат ръка.Стъпкват те в калта докато самият ти не се превърнеш в кал.Такива са естествените закони на които се гради нашата цивилизация.Оцеляват силните и креативните,а не суетните и смирените.Вярвам в Бог,но не обръщам другата си буза когато ме ударят.Това не пречи да бъда добър християнин и Той ме разбира.Истината е моята пътеводна светлина и винаги се стремя към нея.След 16 часов работен ден,биологичният ми часовник напомня,че все още не сме стигнали онова ниво на развитие когато няма да си "губим времето" със сънища.Лека!

понеделник, 25 октомври 2010 г.

Сух басейн

Залата със Сухия басейн е едно от най-интересните места при нас.Басейнът с топки е особено препоръчително да се използва при деца с ментални и физически увреждания,защото топките в басейна стимулират движението на тялото,позволяват му да заеме разнообразни позиции,развиват координацията и го масажират в многобройни точки,предизвиквайки приятни усещания.Басейнът с топки е стимулатор на двигателните функции с доказан от практиката положителен ефект особено при децата с детска церебрална парализа.

неделя, 24 октомври 2010 г.

Усмивки-не е толкова трудно



Казват,че който се смее повече,живее по-дълго.Вярно или не,хубаво би било да се усмихваме по-често въпреки проблемите и ежедневните ангажименти.Приятен и усмихнат ден!

събота, 23 октомври 2010 г.

Само приятелят става предател


Подай ръка,стани и продължи,
напред по пътя си върви без страх,
безгрешни хора няма,
безгрешен бил е само Той,
и само Той е с право да те съди,а не онези
чучела,криейки лицата си от срам,
защото някога от Ада ги избави,
а днес забиват ти кинжал в гърба,
как иначе- страхливи земни твари,
впили се в плътта ти паразити
от които няма как да се спасиш .
Не те разбираха преди,не те разбират и сега,
защото мразиш да те лъжат,пошлостта,
не се поддавай на гнева,след мрака идва светлина…
Подай ръка,стани и продължи,
да,зная,че предателството най-боли,
и раната „приятелска” кърви…
……………………………………

петък, 22 октомври 2010 г.

Сензорна зала

Сензорните стаи се създават в края на 70-те години на миналия век в Холандия.Тяхната основна задача е да послужат за релаксация,за освобождаване на натрупаното напрежение,за успокоение.В тях се изключва наличието на стресови фактори и ситуации,няма силни хаотични шумове,нищо,което може да предизвика безпокойство.Различни стъклени цилиндри с бълбукаща в тях вода,сменяща цвета си;светли въртящи се топки,прожектиращи из цялата стая в различен цвят,водно легло,оптични ефекти и много други неща,които наистина създават една вълшебна атмосфера.
Обстановката в Сензорната зала е специално насочена към сетивните възприятия.Тя създава условия за първичното стимулиране чрез светлина,звук,докосване и аромати.

вторник, 19 октомври 2010 г.

Вълшебен сън


„Обичам те,татко”,така ме наричаш
и някак правиш денят ми по-топъл,щастлив,
преди да си тръгна,искам бащински,нежно,
да те гушна,мъниче,преди да заспиш.

Аз съм ти татко,а госпожата е мама,
в този Дом ние сме всичко за теб,
дай по целувка и после бързо заспивай,
понеси се със Сънчо към един по-добър свят.


Там ще си имаш най-красивата стая,
ще играеш на воля с Прасчо,Зайо и Пух,
мама и тати не ще са рисунка,
те ще бъдат до теб и над теб все ще бдят.


(За всички деца в социалните домове)

понеделник, 18 октомври 2010 г.

"Сцена" и Клайдерман




Животът е сцена, а ние артистите,
всеки си има герой, но понякога,
трябва да сваляме маските,
забравяме иначе кой e какъв…

Сцена след сцена, менят се сюжетите,
продуцент е самата съдба -
за едни отредила е главната роля,
а за други - статисти в игра…

Ще има сълзи и по-трудни сценарии,
но успехът зависи от нас.
Ако паднеш, стани и върви към „Оскарите”,
след залеза следва и изгрев, нов ден….!


Живко Иванов

Едно от любимите ми стихотворения представено по малко по-нестандартен начин.Надявам се,че ще ви хареса.Днес един приятел ме попита дали се случва нещо интересно около мен.Освен,че се срещам с много различни хора друго няма,но това са професионални ангажименти.Все още мечтая за деня когато аз няма да правя масажи,а на мен ще правят.Казват,че било приятно(смях).Не,не,шегувам се.Не практикувам ли професията си се чувствам ужасно зле.Дано не се случва(отново).Усмивки,колкото повече,толкова повече (Пух,бях те забравил,мечо,липсваш ми ,а с теб и още някой,но това е дълга история)!

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Изгледайте този клип...

ТОВА са "различните" деца на България,но от друга гледна точка!

Добре е,че все още има журналисти,които не търсят сензацията,а показват и положителното от живота на децата в социалните домове.

сряда, 13 октомври 2010 г.

Наивност


Плебея трябваше да си остане роб,
но той реши в богиня да се влюби,
не можеше да знае,че е грях,
нали живота му минаваше в окови;

Мечтаеше си всеки миг,
целуваше я плачейки в съня си,
лицето й рисуваше със кръв,
и после пак заспиваше самотен;

Събуждаше се с болка всеки път,
не тялото,сърцето го болеше,
не можеше да бъде с нея жив,
освен…,да,знаеше какво да стори ;

Веригата преметна през гредата,
със сетни сили стъпи на ръба,
смъртта за него беше свободата,
пътеката към своята любов;

понеделник, 11 октомври 2010 г.

В края на работния ден



Никога не съм отдавал случващото се в моят живот за плод на някаква случайност.Винаги избирах по-трудния път водещ към реализирането на някаква цел и колкото по-трънлив се оказваше,толкова по-мотивиращо въздействаше върху желанието ми да успея въпреки всичко.Бил съм на дъното,тъпкан унизяван и обливан с кал само защото не се вмествах в общата схема на хора лишени от нравствени ценности и себеуважение.Истинско приятелство няма,има интереси.Когато тези интереси са общи,различията остават на заден план.Онова,което най-много ненавиждам е лицемерието в човешките взаимоотношения.”Мъжката” дума има по-голяма тежест за мен пред всеки договор.Тя означава достойнство и сигурност.Не подценявам жените.Познавам много дами,които определено заслужават адмирации за смелостта при вземането на отговорни решения.Не случайно канцлера на Германия-Ангела Меркел бе обявена за жената с най-голямо обществено влияние в света.Всичко „Made in Germany” е качествено,докато България бавно потъва със своя балкански манталитет и шуробаджанащина.Отново започвам да се ядосвам,което означава,че трябва да спра.Време е за по-приятни неща.

неделя, 10 октомври 2010 г.

Тъжно


Бог е милостив,но още колко
ще търпи „смирения” застанал пред амвона,
влязъл в храма не със вяра,а защото
другите го правят?Нима това не е кощунство
или израз на двуличие и слабост?
А онези божии служители,
превърнали дома Господен в тържища,
криейки под расото си златен ланец
купен със парите на миряните … ?
Прости,Спасителю,не искам да съм дързък,
Ти си милостив и знам,че ще простиш
и тази гавра с вярата във Теб…
Защо е толкова порочен този Свят?
Признавам си и аз съм правил грешки,
готов съм да измина своя път,
разпятието вече нося на гърба си,
така ще е до сетният ми дъх;

събота, 9 октомври 2010 г.

Времеви континиум


Когато се наложи да правим нещо,често казваме ,че няма време и нервно поглеждаме към часовника или GSM – а .Понякога това става няколко пъти за минута.Ако един ден нашата цивилизация стигне апогея на своето развитие по отношение на технологиите и хората са в състояние да контролират времето,тогава разстоянията няма да имат значение,а портали подобни на тези в „Старгейт” ще има във всеки град.Звучи като сюжет от фантастичен филм,но и скиците с изобретения на Леонардо да Винчи са били „странни” за епохата в която е живял.Векове по-късно странното в скиците му днес е реалност.Средната продължителност на човешкият живот е около 75г.Достатъчно време за да оставим някаква следа преди биологичният ни часовник да спре.През последните няколко години спа все по-малко,защото нямам време за сън.Два,три часа стигат да се възстановя преди следващият работен ден.Много приятели споделят същото.Човека се променя пред новите предизвикателства,които предстоят.”Времето е в нас и ние сме във времето”(Левски)!Света се променя с все по-бързи темпове,а дали сме готови за тази промяна?Времето ще покаже!

петък, 8 октомври 2010 г.

Между два свята


Опитах се да надникна отвъд спектъра на видимото скрито зад лъчезарната усмивка и погледа,който спираше дъха ми всеки път.Знаех,че не е за мен,но нещо ме караше да продължа поне в мечтите си .Беше почти реалност ,тъй както онези сълзи след събуждане,защото идваше само в съня ми,а Действителността ме приземяваше,чувах дразнещият й смях доволна от болката,която ми причиняваше тласкайки ме към бездната на себеотрицанието в името на една невъзможна любов.Знаех цената и бях готов да платя всичко,което Съдбата поискаше за да бъда щастлив с мечтата си,но … Тя (мечтата) остана само мечта.В тази история няма Happy End!Трябваше да мина и по този път.Един от многото в житейският лабиринт.

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Споделено


Никога в живота си не съм искал повече от онова,което реално мога да получа и може би това е една от грешките,които съм допускал.Често ме упрекват в бездействие и в липса на смелост,когато трябва да взема някакво решение.Никога не съм бил страхлив и няма да бъда тогава,когато мое решение или действие рефлектира единствено на мен.Правил съм много луди неща с които не се гордея,но последствията са били изцяло за моя сметка.Останалото е приоритети и ясна преценка на всяка конкретна ситуация без излишни емоции и подтекст.Добър или лош,вървя по своята пътека с надеждата,че ще оставя някаква следа след себе си.Ще се справя!Най-важно е да не променям своята идентичност.
…………………………………………………………………………………………………..
Кое е по-страшно?Омразата или безразличието към някого в човешките взаимоотношения?Искам да приключа с нещо позитивно въпреки умората.Новото работно време,което имам изцежда всяка фибра от огромното ми тяло.Днес докато обсъждахме оценките на децата по проекта за деинституализация,научихме,че в ,ДДЛРГ с.Малък Преславец ,почти две трети от децата там са намерили своите нови приемни родители.Наистина се радвам за тях.Дано повече деца от тези институции имат подобно щастие.Зная,че не е възможно всички да бъдат осиновени.Бъдете щастливи!

събота, 2 октомври 2010 г.


Може би спомена за мен отдавна е избледнял в съзнанието на един човек,който успя да промени живота ми смея да твърдя към по-добро.Вероятно не съм имал ясна преценка за нещата,които се случват заслепен от собственият си егоцентризъм и желание за „място под слънцето”,онова място,което имат всички нормални хора с дом,семейство,деца,любов и т.н.Трябваше да получа няколко звучни шамара,които да ме върнат към реалността ,защото се самозабравих.Летях в облаците носен от крилете на Купидон до момента в който не се озовах в прахта,като захвърлена ненужна вещ,но няколко месеца живеех с мечтите си.Платих достатъчно висока цена.Всичко е на мястото си.Пъзела е нареден,няма въпроси,няма отговори,нищо!Някъде в блоговете бях чел една мисъл ,че е „по-добре болезнен край,отколкото болезнен безкрай…”!Отново съм на кръстопът.Този път няма да слушам сърцето,а разума си!

понеделник, 27 септември 2010 г.

Успех


В последният си пост изразих лична позиция за тенденциозната политика насочена към закриване на домовете за деца с увреждания.Никой освен Цвети не взе отношение и може би така трябва.Интернет пространството се следи и току виж някой би могъл да има неприятности.Може би и аз ще имам,но не ми пука.Мога да загубя работата,но не и професията си.Почувствах се лично засегнат от тази кампания обезличаваща труда на стотици социални работници,защото всички ние често загърбваме собственият си живот за да дадем шанс на децата в домовете за едно по-нормално съществуване.Снимките,които се публикуват ежедневно на деца с кахексия живещи при лоши битови условия са правени преди години.Защо не се публикуват снимки на обновените и реконструирани социални заведения,на деца в залите за мултисензорна стимулация,специализираните кабинети (кинезитерапия,арт терапия,музикотерапия,трудотерапия),усмихнатите им лица,което в същност е тяхната отплата за труда ни?!Повярвайте ДЪРЖАВАТА не отпуска(достатъчно) средства,а общините нямат необходимият финансов ресурс за адекватна издръжка на децата.Добре,че има чужди неправителствени организации,които помагат.С такива средства бе построено защитено жилище за младежи с ментални и физически увреждания в близост до социалното заведение в което работя.Има много положителни неща,които се случват,но остават "скрити",защото не са сензация и не представляват журналистически интерес!Няма какво повече да добавя.Моите думи и други подобни са като глас в пустиня.Едва ли някой ще ни чуе.Остава само да се надяваме,че деинституализацията на домовете е правилно решение и няма да доведе до много по-висока смъртност.Не сме готови за промяната,която Европейският съюз ни налага!

неделя, 26 септември 2010 г.

Геноцида на децата с увреждания предстои


Навсякъде в интернет пространството чета за „престъпниците” работещи в домовете за деца с ментални и физически увреждания!Тези хора,които пишат това едва ли са били повече от час в социален дом и правят изводи само от публикациите в медиите без да са наясно с причината за смъртността в социалните домове.Основната диагноза на децата е ДЦП в различните и форми.Най-тежка е спастичната квадрипареза.Без оперативна интервенция и рехабилитация дете с тази диагноза дори в домашни условия НЕ живее повече от 5г.Операцията е на аддукторите при квадрипарезите,която е задължителна и дава някакви шансове на детето да проходи – цена 15 000 лв.(може и повече).Следва рехабилитация.Тя трябва да бъде ежедневна,цената на една процедура е между 15-25 лв. за час.Варира от населеното място.Колко родители биха могли да си позволят това?Цената на медикаментите без които детето също не може не съм споменал!Стига с тези измислени благотворителни каузи по телевизиите!Вероятно костюмите и ефирните рокли на милосърдните в тези предавания струват повече от годишния бюджет на един социален дом!Вместо да се плюят хората,които дават всичко от себе си за доброто на децата,нека се вдигнат мизерните им заплати,които сега не надхвърлят 320лв.,а след като се извадят данъците тази сума пада под 280 лв.ТИ КОЙТО ЧЕТЕШ ТОВА,С КОЛКО ЛЕВА ЖИВЕЕШ МЕСЕЧНО?Нека да бъде увеличен щата,а не да се съкращава.В Социалните домове НЯМА медицински специалисти и съответно няма как да има специализирана мед.помощ.Смея да твърдя,че на Държавата не й пука за децата.Някой би ли ми казал какво ще стане след деинституализацията на домовете или преструктурирането им?Кой ще поеме грижата за тежко болните деца?Приемни семейства?Абсурд!Дневни центрове-отново само добро пожелание!ВИЕ БИХТЕ ЛИ ОСИНОВИЛИ ДЕТЕ С ДЦП-СПАСТИЧНА КВАДРИПАРЕЗА?ЧЕСТНО!Едва ли!Тогава?Ето какво трябва да се направи според мен:

1.Реконструиране на съществуващите сгради на социалните домове за да има условия отговарящи на всички европейските изисквания – вече се прави;

2.Финансирането на социалните заведения да става пряко от държавният бюджет,а не от общинските,както е сега;

3.Вдигане на работните заплати,което ще мотивира рехабилитатори,психолози,педиатри,социални работници,логопеди да търсят реализация в тази сфера;


4.Броя на служителите – колкото повече,толкова по-добре;

5.Профилиране на социалните заведения – в момента тече мащабен проект в 25 социални дома,чиято основна цел е тази(надявам се);

6.Работа с неправителствени организации по примера на подобни институции в Холандия,Германия,Франция и др. страни от Европейският съюз;


НЕ СЕ ЛИ ПРЕДПРИЕМАТ ТЕЗИ ИЛИ ПОДОБНИ МЕРКИ,ПОВЯРВАЙТЕ,СМЪРТНОСТА ЩЕ БЪДЕ МНОГО ПО-ВИСОКА И ТОГАВА ПИТАМ,КОЙ ЩЕ БЪДЕ ВИНОВЕН!

събота, 25 септември 2010 г.

Метаморфоза


Незная какво се случва с мен.Някаква метаморфоза,която не искам.Не мога да позная собственото си отражение в огледалото.Уморено лице,прошарени коси,сиви почти сини очи,но безизразни.Изглеждам ужасно.Така се и чувствам особено след работа,защото вече ми писна от лицемерие и постановки.Безсмислено е да хабя нерви за глупости.Дори се ядосвам на себе си,че мисля за тях.Всички познати и приятели ме упрекват за монотонното ежедневие,което имам.Обсебен от професията си почти не обръщам внимание на щастливите мигове,които са в живота ми.Може би преди година бях щастлив,но вече си мисля,че случилото се е било по-скоро сън.Нямам желание дори да пиша.Лягам си с надеждата,че утре денят ще бъде по-хубав от днес.Лека усмивка,която малко да разтопи леда,една две СПА процедури за освобождаване на напрежението и ….Бяха ми подарили една гипсова плочка с надпис- „живота е такъв,какъвто си го направиш”.Истина,която пренебрегвах и сега плащам за тази си дързост.

петък, 24 септември 2010 г.

Споделено


Вече е Есен.Времето става все по-хладно дори през светлата част от денонощието.Пепелта в огнищата пред панелните блокове ме връща в онези години когато помагах на хазяйката си да приготви зимнината за предстоящата Зима.Правеше го с такова старание и любов.Бурканите винаги ще останат наша характерна черта от битието на народа и лютеницата,разбира се.Няма ги онези летни вечеринки където се обсъжда какво ли не и то разпалено.Политика,спорт,икономика,жълтини…,винаги съм се забавлявал,защото волно или не съм бил свидетел на всичко това.Сега само децата се събират вечер пред входа,но и те са притихнали за радост на живеещите от първи до трети етаж на блока.С една дума,спокойствие!Тази година пропуснах гроздобера,но традицията беше спазена и баща ми е налял един два съда с бяло вино за да има с какво да се отсрамим,както се казва когато дойдат гости на село или в града.Въпреки,че определено си тежа на мястото с моето наднормено тегло,често се чувствам в безтегловност от невъзможността да се справя с проблемите,които нямат чет.Все зейва някоя дупка в бюджета,която трябва своевременно да бъде запълнена.Справяш се с нея и хоп друга някоя непредвидена.А тази неяснота около социалните домове (работя в такъв) още повече нагнетява обстановката.Бъдещето на децата с увреждания и на нас като служители е по-мъгливо от мъглите на Албиона.Писах по тази тема и няма да се връщам към нея.Зная,че трябва да гледам по-позитивно на всичко,но не винаги се получава.Бъдете щастливи!За усмивките си знаете,колкото повече,толкова повече!

сряда, 22 септември 2010 г.

Нищо различно


И тази вечер като много други се прибрах уморен.Дори не обръщам внимание на тропането от съседите над мен.Имам чувството,че цяло стадо слонове препуска там.Недостатък на панелните жилища.Всички са като семейство.Постепенно се свиква.Не съм писал в блога от много дни,защото времето тази година не е с мен.От професионални ангажименти и куп други неприятности нямам време за нищо друго.Е,нямам нищо против ангажиментите,но неприятностите вече ми идват в повече.Ще се справя както винаги.Разчитам единствено и само на себе си.Не защото няма кой да помогне,когато правя нещо искам сам да понеса последствията от евентуален неуспех.Много ми харесва един стих от Вапцаров „… с живота под вежди се гледаме строго и боря с него до колкото мога…”.Утре отново в социалният дом.Пак тече някаква кампания против хората,които правят всичко възможно тези деца да живеят възможно най-добре.Били сме престъпници.Нека тези,които твърдят това поне за няколко дни станат от меките си кресла и дойдат в домовете за да видят дали е толкова лесно колкото си мислят.Нямали специализирани и адекватни медицински грижи.Нямат и няма да имат,защото основната заплата на психолог,логопед,педиатър,кинезитерапевт не е повече от 320лв.Невъзможно е да се привлекат специалисти при тези финансови параметри.Казват,че през следващата календарна година правителството щяло да замрази заплатите в бюджетния сектор.Стига с тези антикризистни мерки!Само в България все още има финансова криза!Пак се отплеснах,което означава,че е време да спра.Всичко добро !

неделя, 19 септември 2010 г.

За Деси


Ако можех да правя вълшебства,
господар ако бях на мечтите,
бих те возил във златна каляска
устремени със теб към звездите;

Ще препускаме лудо със вятъра,
ще ядем планини шоколадови,
в море от сметана ще плуваме,
ще живеем и в приказен Свят;

Ще летим на високо със птиците,
ще даряваме щедро усмивките,
ще туптят и сърцата от щастие,
бих направил аз всичко за теб;

Ако можех да правя вълшебства
и си имах вълшебна палитра...
Няма нищо по-хубаво,няма,
От безгрижното детство и дни;

събота, 18 септември 2010 г.

Свободен избор


Казват,че живеем в демократично време.Всеки има право на избор и може свободно да изрази позицията си по теми от ежедневието.Дори да тропне с крак и да каже:”Не така,а така!”Да,ама не!Вече 21г. след оня режим цензурата над личното мнение е в много по-големи мащаби,хората в България са електорални единици от които почти нищо не зависи,грешка,те са средство за реализирането на поредния политически проект след което бързо биват забравяни до следващият път.Писна ми от това политическо безхаберие и постоянно прехвърляне на отговорностите.Не ме интересува коя ще бъде управляващата партия или коалиция.Искам социалната политика да бъде в полза на народа,а не против него.Искам нашия здравен осигурителен статус да гарантира адекватни медицински грижи,искам доходите,които получаваме да бъдат близки до жизненият стандарт в останалите страни от Европейският съюз.Искам…Искай си,ще каже някой!Освен да си навлека нечия неприязън нищо друго няма да получа.Толкова сме далече от така наречената „демокрация”.Само наивници могат да повярват в тази утопия.Имам чувството,че се лутаме в лабиринт от който няма излизане.Разногласията и безкрайните препирни в родния парламент няма да доведат до нищо добро.Някой може ли да ми посочи поне един законопроект предложен от опозицията и управляващите да са го приели?Не си спомням!Това е от 1989 до ден днешен!Стига алабалистика!Бих искал да кажа още нещо,но това ще рефлектира негативно върху бъдещето ми.Ех тази невидима цензура и следене!Няма скрито-покрито.”Биг Брадър ви наблюдава”-както се казва в популярният ТВ формат!

четвъртък, 16 септември 2010 г.

Един необикновен ден


Вчера беше реализирана една дългогодишна мечта както на децата от социалното заведение,така и на всички служители,които работим в него.Официално бе открита новата и изцяло реконструирана сграда на Дома отговаряща на всички европейски изисквания за грижа към деца с ментални и физически увреждания.В условия на икономическа стегнация финализирането на проекта наистина ни зарадва.След филма и потресаващите кадри от Могилино,определено имаше нужда нещо да се промени,най-вече по отношение на условията за живот в тези домове.Сега нашите деца си имат стаи с по две,три легла.Във всяка стая има баня и тоалетна,а като прибавим новият кухненски блок и специализираните кабинети,определено има с какво да се гордеем.Много бих искал да ви покажа част от програмата,но за съжаление по необясними и нелогични за мен причини не мога да го направя.

събота, 11 септември 2010 г.

Най-после


Днес нямам работа и реших да отделя малко време и за себе си.Не бързах със ставането сутринта поне до момента в който трябваше да се добера до стационарният телефон,защото звънеше безмилостно.Оказа се,че е грешно повикване.Не се ядосах.Случва се на всеки.Направих си любимото нес кафе фрапе и излязох за малко свеж въздух на терасата.Не се ядосах и на хората живеещи над мен,които бяха решили,че събота рано сутрин е най-подходящият час за къртене.Прави са си!То ако почнеш да се съобразяваш със всичко…Винаги ще има недоволни и засегнати.Облякох се,един два часа разходка както се казва,където ми видят очите и отново в къщи.Живея в лозарски район с традиции и сега е времето за гроздобер на гроздето от което се прави огнената мускатова ракия.Чист,натурален,народен продукт,който дори превъзхожда така прехваленото ирландско уиски.Тук старите хора казват,че ако не се прекалява с ракията и се отнасяме с уважение към нея,има лечебни способности.Спазвам това поверие и никога не съм лежал в болница или в канавката(смях).Харесвам този период от годината.Не понасям високите температури.Ходих няколко пъти на море,но мръсните и неподържани плажове по нашето черноморие само отблъскват.Концесионерите така и не разбраха,че трябва да се влага нещо,а не само да се взема ,губейки и малкото туристи избрали родните курорти за почивка.Приятен ден с много усмивки и настроение.Работата никога няма да свърши за това е хубаво понякога да обръщаме внимание и на собствените си потребности.

петък, 10 септември 2010 г.

Избор


Не трябваше така!
Пътя на отричането Ти избра,
Някак и това ще понеса,
Поредната несбъдната мечта,
Не е игра на думи,а съдба,
Винаги съм ходил по ръба,
Забивали са ми и нож в гърба,
Виждал съм в очите и смъртта,
Държали сме се даже за ръка,
Не се страхувам да летя дори над
Огненият Ад,знаеш,че не е отвъд ,а тук,
Справял съм се,ако щеш напук,
Защото самотата ме направи силен.
И този път ще продължа,без Теб,
Сърцата ни сковани са във лед,
Всичко май е вече в ред,
Пътя на отричането Ти избра,
Чувствата за мен не са шега;

вторник, 7 септември 2010 г.

За кой ли път


Отново по пътеката вървя,
житейската,осеяна със тръни,
боли,но крача с вдигната глава,
напук на всичко пошло и съдбата.

И този път изцапан бях със кал,
не земната ,а тази от приятел,
за някого живота си бих дал,
а той ме срина до земята.

Може би вината е във мен,
този свят май нещо не разбирам,
доброто щом не е добро,
да ,правейки добро,глупак изглеждам.

Въртя се в омагьосан кръг,
изправен пред поредната дилема,
„To be or not to be” или…
…не няма с Дявола ортак да бъда!

Боли,но трябва да вървя,
надявам се да видя Светлината.
Нали след Мрака следва Светлина?
Не искам и не смея да гадая!
…………………………………………
Спомняш ли си моето лице,
усмивката и пламъка в очите,
а устните ,туптящото сърце…?
Прости,понякога мечтая…
…………………………………………

понеделник, 6 септември 2010 г.

Различно


Не си спомням кога последно съм спал повече от 5 часа,спокойно и без да се притеснявам за нещо.Дори ни съм сънувал снощи.Постепенно всичко си идва на мястото следвайки някакви житейски правила,които волно или не трябва да спазваме.Правя рутинната подготовка за поредният „почивен” работен ден,защото работейки се чувствам полезен.Ежедневната среща с различни хора въпреки здравословните им проблеми е също начин на общуване,а когато успея да помогна,тези срещи стават катализатор за моето и тяхното добро настроение.Не е нужно много за да бъде един човек щастлив.Достатъчно е да мислиш позитивно и щастието само ще дойде.Мисълта е като отворена врата за настроенията.Онова,което се случва или не се случва в живота ни е пряко свързано с нашите мисли и възприятия.Понякога много неща изглеждат и се възприемат нееднозначно погледнати от различен ъгъл.Преди години бях много импулсивен.Когато ми хрумнеше някаква идея,правех всичко възможно тя да се реализира до момента в който не се сетя за друго.Отчитам го за грешка,защото липсваше последователност,но няма как да върна времето назад.Време е да излизам.Приятен ден с много положителни емоции и усмивки!

неделя, 5 септември 2010 г.

Лъч на надеждата


Специални благодарности към д-р Сребрин Попов от урологията на МБАЛ Бургас и неговият екип,които се намесиха адекватно и избавиха баща ми от един 10 годишен кошмар.Поклон пред професионализма на тези медици.За пореден път се убедих,че има честни лекари,които не се възползват от болката на пациентите си за лично облагодетелстване.Чувал съм какво ли не относно корупцията в медицинските среди,но тази година вече за втори път се убеждавам в противното.Радвам се,че поне за сега черните облаци,които бяха надвиснали над главата ми малко по малко започнаха да се разнасят.Бях стигнал дъното на емоционалният дисбаланс,но сега е по-спокойно.Приятна и щастлива вечер!

петък, 3 септември 2010 г.

До кога?!


Тази сутрин приеха баща ми спешно в урологията на МБАЛ Бургас.Бих искал един ден да изгрее слънце и на моята улица.След тъмнината по всички физични закони би следвало да дойде светлина.Не я виждам.Поне аз не я виждам.Нямам представа колко още ще продължи моят кошмар.Имам чувството,че главата ми е стегната с менгеме и всеки момент ще се пръсне.Харесвам екстремните ситуации,но това е в повече.Няколко дни няма да мога да влизам нито в моя,нито в който и да блог,защото трябва да бъда до баща си.Радвам се,че ви има.Макар и индиректно,аз чувствам подкрепата на всички хора с които общувам тук.До скоро и всичко добро,приятели:)

четвъртък, 2 септември 2010 г.

Добър вечер,г-жо Тъга


Добър вечер,г-жо Тъга!Няма за какво да пиша.Няма и за кого.Дори не мисля за нищо.И да се усмихна някак не мога.Опитвам със сетни сили да направя някоя престорена усмивка,но лицето ми все едно е парализирано и не се получава.Тази вечер съм развалина.Бледо подобие на човека,който приятелите ми познават.Всеки в живота си има подобни периоди.Катализатор за обзелата ме депресия са някои събития през последния месец пряко свързани с мен,но беше неизбежно в предвид ред обстоятелства с които трябваше да се съобразявам,но не всичко става така както желаем.Преди няколко години бях „луда глава” и сега плащам за тази си дързост.Постигах всичко с лекота,нямаше прегради пред целите,които си поставям,носех се на „гребена на вълната” и знаех какво мога.Не се предавах пред предизвикателствата,търсех ги и решавах проблемите си по възможно най-трудният начин,не защото нямаше по-лесни.Помагал съм на много хора извън професионалните си ангажименти,но когато в един момент и то съвсем скоро имах нужда от помощ,нямаше никой до мен.Добър урок,който ще помня до края на живота си.На рожденият ми ден преди няколко дни,никой от колектива където работя не ме поздрави.Всички знаеха кога съм роден,естествено,но решиха да спестят от бюджетите си по 18 стотинки,колкото струва най-скъпият SMS ,поне за едно „Честит Рожден Ден”.Чух се с най-скъпите хора за мен,но обидата от липсата на уважение дълго ще боли.Както и да е.Виждам,че стана твърде дълго писанието ми.Приятна вечер и повече усмивки,ако ще да са престорени .

сряда, 1 септември 2010 г.

Автограф




Често ме упрекват в песимизъм,
не съм такъв, по-скоро реалист,
имам си пороците присъщи,
нормално е за всеки жив човек.

Може би понякога минавам
границата на разумните неща,
но Бог е с мен и все успявам
някак да изляза от калта.

Не се страхувам да призная,
грешките си,личната вина,
бичува ме когато трябва,
не някой друг,а моята съдба.

Наивността в характера ми пречи,
подавам всекиму ръка,
помагаш,а в замяна получаваш
ехиден смях и удар във гърба.

Свикнал съм и с злобата човешка,
склонен съм на всеки да простя,
но мразя във очите да ме лъжат,
не мога да забравя ей така.

Радват ме най-малките неща,
една усмивка искрена ми стига,
успея ли това да съхраня,
щастлив ще бъда, друго не желая.

вторник, 31 август 2010 г.

Най-често задаваният въпрос


Има толкова много класификации за чувствата при човека,че чак свят да ти се завие.За едно от тях се пишат стихове,възхвалява се в оди,книги ,музика.То е в основата на нашето щастие,дори нещо повече,способно е да създава живот.Да,това е любовта,но какво всъщност представлява тя?Задавайки този въпрос в Google например,ще получите безброй различни дефиниции.Всеки може сам да се запознае с тях.Често любовта се бърка с едно друго чувство-„привличане”.Това,че говориш с някого,мислиш за него,сънуваш този човек не означава,че го обичаш.При първото разминаване в мненията,всичко рухва,като пясъчен дворец съборен от прибоя на вълните.Все още не познавам някой ,който в един момент да не каже,че любовта е причината за някаква душевна болка.Любовта не причинява болка!Има ли болка,значи не е имало любов.Разбира се,изразявам лично становище по въпроса.Приятно е когато има някой,който някъде мисли за теб,но не защото те харесва или защото харесва нещо материално,което имаш без значение дали си мъж или жена.Ето защо този ,който се е кълнял ,че те обича,утре вече не желае дори да те вижда.”Обичам те” не трябва да бъде само символика,а реалност!Истинска любов е щастие,бъдете винаги щастливи!

Есенна импресия


Лятото вече си отива.Дните не са толкова горещи,а нощите стават все по-прохладни.В началото на септември и първите дни от октомври е време за гроздобер.Тази година реколтата няма да бъде богата,но всеки стопанин от рано е подготвил бъчвите за вино.Традиция на село е във всяко семейство да има поне един съд с божествената течност.Рецептата за хубаво вино е то да бъде направено с любов.Разхождайки се по булеварда в родният ми град,виждам,че настъпващата есен вече е започнала да багри с вълшебната си палитра листата на кестените,а лястовичките по електрическите жици внасят един допълнителен колорит на есенният пейзаж.Релаксираща импресия,която винаги ме зарежда с положителна енергия и бързо отнема умората от безкрайните ежедневни ангажименти.

понеделник, 30 август 2010 г.

Рожден ден


Днес денят е по-особен,защото навърших 35г.Колко бързо минава времето,но никой не може да спре кръговрата на живота.По ирония на съдбата и този рожден ден ще посрещна на работа,цели 12ч. ще бъда в армията на трудовите хора.На всеки по едно парченце торта от сърце:)Приятен и усмихнат ден:)

неделя, 29 август 2010 г.

Маскарад или ...?


Искам да има парламентарни избори.Когато започне предизборната кампания,следя с интерес предизборните дебати.Слушайки политическите лидери как разпалено запознават обществеността със своите идеи,някак аха да повярвам,че въпрос на няколко стотин дни е да станем Швейцария на Балканите.Да,ама не!Фразата,която обичаше да казва Петко Бочаров ,само илюстрираше нагледно липсата на ясен поглед върху проблемите,които трябва да се решат.Лутайки се в лабиринта от партии,често губим способността си да вземаме адекватни решения.Някъде четох,че ние имаме най-много партии на глава от населението,цели 277(цифрата може да не точна).Излиза,че почти всеки гражданин на Републиката би могъл да регистрира своя партия,сдружение или движение стига да представи в ЦИК необходимият пакет документи.И после,почват едни концерти,в някои музикални браншове чупят рекорди по посещаемост,търговията с трикольори, балони ,наливна бира и кебапчета процъфтява и т.н и т.н.Едно и също до втръсване!”Гласувайте за бюлетина номер … и ние ще променим живота ви към по-добро”.Смях и то с глас.Докато гледаме в различни посоки,пак променяме живота си,но с обратен знак.Писна ми от този маскарад.Нещо не се получава!Някъде грешим,но къде?!Не е нормално най-бедната страна в Европейският съюз да бъде България,а имаме необходимите ресурси наистина поне малко да се вдигне жизненият стандарт.

четвъртък, 26 август 2010 г.

Самота,Тишина и Аз


Каква тишина.Преди се плашех от нея, бягах, криех се, настигаше ли ме веднага се „заключвах”и не я пусках да влезе в дома ми, защото Самотата, която отдавна се бе настанила там точно това чакаше.Самота, Тишина и аз.Не можех, а и не исках да си представя такова съжителство, но те бяха толкова настоятелни, че накрая се предадох. Уморих се. Имам чувството, че се въртя в затворен кръг.Каквото и да правя винаги се връщам в изходна позиция.Колко пъти Щастието е протягало ръка към мен, почти сме докосвали пръстите си, но някаква невидима преграда все заставаше между нас като проклятие.Веднъж преобразена като птица, Любовта кацна на рамото ми.Мислех, че е сън.Не вярвах,че е тя,защото съществуваше само в мечтите ми.Беше толкова чаровна.Усмивката й сияеше и някак с поглед казваше „-Повярвай,не виждаш ли,че аз съм твоята мечта?Винаги си искал да има някоя звездичка,която да озарява пътя в живота ти!”Не повярвах и тя си отиде.Тогава от Нищото дойде Съдбата.Погледна ме ядосано и каза:”-Ти знаеш ли какво изобщо искаш?Преградата между теб и Щастието са твоите действия и мисли, а Любовта те напусна тъй като ти така и не повярва, че тя съществува”. И ето пак съм в началото.Самота, Тишина и аз.По кой ли път да поема?Път който да не ме върне отново в изходна позиция.Всичко зависи от мен!

Няколко полезни съвета



Много хора използват персоналните си компютри само като пишеща машина или игрова конзола.Други се задоволяват единствено с проверка на поща,което не означава,че могат да изпращат e-mail ,особено когато трябва да се прикачи файл от HD или друг носител.Не се интересуват от параметрите на оперативната система,дори не знаят дали имат инсталиран антивирусен софтуер,но в един момент това незнание изиграва лоша шега.Най-малкото,което може да ви се случи е да преинсталирате OC.Когато купувате лаптоп или PC,има няколко основни неща,които всеки трябва да знае:

1.Какъв е процесора-най-добре е да имате двуядрен процесор DualCore и тактова честота като параметър поне 2600 Mhz, лесно се помни;Разбира се има и четириядрени процесори ,но те са по-скъпи;
2.Колко е RAM паметта.Обикновено Windows XP се “чувства” най-комфортно с 3GB RAM,а Vista с 4 GB;Ако работите с растерни или програми за обработка на видео,това ви трябва;Така ОС няма да се “задъхва”.
3.Видеокарта или с други думи графична карта.Най-често срещан вариант е 256 бита,но има и по-големи;Колкото повече,толкова повече.По-добра видеокарта,по-добра графика в игрите;
4.Задължително трябва да имате антивирусен софтуер.Аз използвам Microsoft Security Essentials – най-добрата от всички безплатни,има български интерфейс и лесно се работи с нея;

След като знаете тези неща.Вече ще сте наясно какво може да прави вашият лаптоп или РС!

сряда, 25 август 2010 г.

Феномен или закономерност


„Това в което вярваме е онова,което ни се случва”- цитат от книгата на Джон Кехоу „Подсъзнанието може всичко”.

Винаги съм знаел,че има някаква закономерност за нещата,които се случват в живота ми.Никога не съм отдавал заслугата на случайността.Нищо не е случайно.Възприемайки своите мисли като реалност,често визуализирах мечтите си,дори изричах желанията си на глас.Тогава може би е изглеждало налудничаво,но по-късно разбрах,че Джон Кехоу и много психолози дават логично обяснение на този феномен:

„Взаимодействието между съзнанието и материалният свят вече не е мистерия:съзнанието не е нищо друго освен енергия в нейната най-фина и динамична форма.Това помага да се разбере защо нашите фантазии,представи,желания и страхове оказват влияние върху реални събития и обяснява защо и как се материализира създаденият от мозъка образ.”

Бях 12-13 годишен,когато баща ми прецени,че е време да работя.Докато приятелите играеха футбол,аз мятах балли с люцерна за няколко лева на ден.Физически изглеждах много по-голям и бързо се наложих в групата.Всички работници желаеха да работят с мен,защото без проблем покривахме норматива от минимален тонаж за деня.Казах си,че като порасна,искам да стана медик и да помагам на хората колкото мога.Десет години по-късно,аз реализирах мечтата си.Е,не съм лекар,но и като рехабилитатор давам всичко от себе си за здравето на моите пациенти.Тяхната отплата е благодарността,която виждам в очите им ежедневно.Искам да споделя с вас само още един пример от живота ми за силата на мисълта,защото темата е безкрайна.Предстоеше изпит по анатомия в медицинският колеж.Естественно знаех материала,но в моето съзнание постоянно се въртеше една комбинация от три въпроса.Когато влязох пред изпитващите,билетите с въпроси бяха на бюрото.Изтеглих билет и онемях – въпросите от комбинацията,която си представях.И така до ден днешен в живота ми става така,както желая(почти винаги).

„Където и да отидем,каквото и да правим,нашите мисли творят обкръжаващата ни действителност.”

Мислете позитивно.Сутрин се събуждайте с нагласата,че денят ви ще бъде хубав.Усмихвайте се,правете добро и силата на мисълта ще ви възнагради !

„…съзнанието твори действителността,а Вие творите съзнанието си…”
Джон Кехоу