петък, 30 септември 2011 г.

Плесницата на любовта




Поне веднъж „ обичам те” не каза,
В живота ми дойде и бързо си замина,
Не съм дете и с чувства не играя,
Съдба позната, другото го зная ;

Миговете с теб не ще забравя,
Прегръщайки те се пренасях в Рая,
Запали в мен страстта, но после угаси я,
Не те виня, че всичко е измама ;

Просяк не съм , не искам милостиня,
По пътя си върви и остави ме,
Не се обръщай, няма да те търся,
Пред Бог единствено на колене се моля;

30.09.2011г.
Ж,Иванов

понеделник, 26 септември 2011 г.

Дай ми шанс...




Пред теб съм винаги естествен,
Не съм артист и роли не играя,
Сценариите някак не признавам,
В ръцете на Съдбата се оставям ;

Дълго чаках светлина в живота си,
Дай ми шанс по-дълго да остане,
Искам те сияеща до себе си,
Време трябва, зная, ще те чакам ;

Мъжете също плачат и боли,
Сълзите им от обич са горещи,
Парят и оставят видими следи,
Ако чувствата не бъдат споделени;

26.09.2011г.
Живко Иванов

неделя, 25 септември 2011 г.

Позиция



Не искам живот в страна на абсурдите,
Пионка да бъда в ръцете на другите,
Които „ законно” погазват законите,
Залога са нашите нравствени ценности ;

Не искам лъжи и игри политически,
Достатъчно лъгаха, искаме истини,
Когато говоря, все пак да ме чуят,
Аз , ти и народа, не ще ни подкупят;

Не искам децата ни гладни да бъдат,
С дрехи окъсани, боси до ходят,
Не искам да просят от детство лишени,
Защото сме бедни или омерзени ;

Няма да бъда „разменна монета”,
Не искам от срам да си крия лицето,
Ще правя каквото и колкото трябва,
Гордо да нося трицветното знаме;


25.09.2011г.
Ж.Иванов

петък, 23 септември 2011 г.

Гроздобер в Невестино


Ето от тук започва славата на "лютата" мускатова ракия от карнобатският край. В частност това са лозовите масиви в землището на село Невестино, което е прочуто с хубавото си грозде :)

четвъртък, 22 септември 2011 г.

Светлина



Прекрасно е, мечтаеш си на глас,
Но някак нещо май не става,
Мечтите сбъдват се от раз,
но даром никой никому не дава;

Първо тъжен не бъди,
Посрещай утрото с усмивка,
По своя звезден път тръгни,
Затворил си се в някаква черупка;

Покажи се на Света,
Не е чак толкова враждебен,
Не си мисли, че той е против теб,
Страха те спира, трябва да си силен;

Успееш ли това да промениш,
С ръцете си мечтите ще докоснеш,
Жабата тогава ще е принц,
Целунат от мечтаната принцеса ;

21.09.2011г.
Живко Иванов

вторник, 20 септември 2011 г.

Есен


Есента е символ за нещо, което си заминава, но именно това е сезона с който свързвам най-хубавите дни от живота си !




Харесвам те с листата позлатени,
обагрени с вълшебни цветове,
харесвам те с лозите натежали
и есенните слънчеви лъчи;

Харесват ми и нощите прохладни,
обсипаното с есенни звезди небе,
а вятъра тъй нежно шепне,гали,
закачливо щипе с палави ръце;

Харесвам те във всяка твоя форма,
даряваш ме с най-хубавите дни,
към спомените в детството ме връщаш,
безгрижно детство с сбъднати мечти;


Харесвам те красива Есен,
в сърцето си ще пазя всеки миг от теб,
с усмивка този стих ти посвещавам,
а ти рисувай и по-дълго остани;

20.09.2011г.
Живко Иванов

събота, 17 септември 2011 г.

Вяра, Надежда и Любов




С Вяра за днес и Надежда за утре,
Започва денят ми, не съм песимист,
Старая се даже и колкото мога,
От сърце да помагам, не съм егоист;

В мигове трудни се боря и с времето,
След битките с него излизам със чест,
Нищо, че вече с цвят бял са косите ми,
Смело вървя по житейският път;

Любовта, тази моя стара познайница,
Често ми спретва „невинни” шеги,
Но винаги някак с усмивка прощавам
за нейните "луди" и детски игри;

С Вяра за днес и Надежда за утре,
С тях неизменно върви Любовта,
Нека всички с усмивка си стиснем ръцете,
Чак тогава Светът ще е друг , по-добър;

17.09.2011г.
Ж.И.

четвъртък, 15 септември 2011 г.

Боли



Колкото и да отричаш,
Зная, още ме обичаш,
Себе си и мен обричаш,
Да живеем в самота;

Криеш се зад тъмни очила,
С презрение ме стъпка и в калта,
Прощавам ти, това ще понеса,
Вината си пред теб ще изплатя;

Тръгваш и не мога да те спра,
Химера се оказа любовта,
Оплетох се в поредната лъжа,
За кой ли път несбъдната мечта;

( Всички прилики с действителни лица и събития е случайна )

15.09.2011г.
Ж.И.

сряда, 14 септември 2011 г.

За една мечта


За какво да мечтая?Има ли още мечти?Такива , които ти дават импулс да живееш, такива, които ти дават крила и летиш над сивотата, която бавно те обезличава докато самият ти не се превърнеш в едно безлично сиво петно. Някъде проблясва светлина, но тя е като от бенгалски огън, радва твърде кратко и не топли. Искам светлина ,която по-дълго време да бъде моята пътеводна надежда. Понякога се чувствам като дете на което току що са отнели подарената играчка, но без срам признавам, че все още вярвам в приказките със щастлив край. И тук се появява Съдбата, която с лека ирония и едва доловимо прошепва : „- Ех, мило момче. Нима вярваш в онези приказки, когато принцесата целува жабока и той се превръща в принц?”Да, вярвам, но може би не е достатъчно щом още си стоя в блатото . Е, случвало се е някоя принцеса аха да развали магията, но не се е получавало.И сега живея в приказка. Не знам какъв ще е края. Искрено се надявам да бъде щастлив, защото ако и този път остана жаба, дори златната рибка няма да може да ме утеши!

14.09.2011г.
Ж.И.

понеделник, 12 септември 2011 г.

Обичам те



Обичам те

Искам още малко топлина,
зная как с целувка да си взема,
Ти и Аз под лунна светлина,
сбъдната мечта, не е химера ;

Сърцата ни туптят като едно,
времето в нощта дори е спряло,
там някъде е нашата звезда,
най – ярката от звездно одеяло ;

Искам още малко топлина,
Обичам те , но думите не стигат
Кому са нужни някакви слова,
Докосвайки те с устни ще говоря ;

12.09.2011г.
Ж.И

неделя, 11 септември 2011 г.

Липсваш ми




Часовете безкрайни отново се нижат,
Телефона безмълвен е, пак не звъни,
Стоя до прозореца , с трепет те чакам,
Отдавна е тъмно , ще съм сам до зори ;

Посягам във мрака, колко много боли,
Ако нищо не чувстваш , не щади ме, кажи ,
Ще си тръгна тъй както ти самата дойде,
С малко „късче” от твоето нежно сърце ;

10.09.2011г.
Ж.И.

събота, 10 септември 2011 г.

Звезда на живота



‎...
Пътят към сърцето ти ще извървя,
даром аз не искам любовта си,
на Дявола и Бога ще платя,
заедно да бъдем в старостта си ;
Всичко съм готов да понеса,
когато си със мен не чувствам болка,
плачейки те чакам и сега,
единствена опора във живота ;
...
10.09.2011г.
Ж.И.

вторник, 6 септември 2011 г.

Нова Надежда



Отново погледнах небето с надежда,
Че някъде там ще открия звезда,
Такава, която дарява надежда
И сила да бъда, да оставя следа ;

Отново се радвам на утрото лятно
И слънцето галещо с топли лъчи,
Напред пак вървя по-уверен от вчера,
Устремен към заветната своя мечта ;

Отново съм жив и приветствам живота,
С цветна усмивка рисувам деня,
Дали ще успея с платното не зная,
Съдбата е с мен, светъл лъч любовта ;

6.09.2011г.
Живко Иванов

петък, 2 септември 2011 г.

Сладурана


Сладурана

Слънчице красиво,
Нежно, сладко, мило,
Радост най- голяма,
Златното на мама;
Баба се чумери,
Гледа изпод вежди,
Някой пак оплел е
Вълнените прежди;
Кой ли ще е този?
Никакви въпроси !
Дядо защитава своето кокиче:
„Я ми оставете , моето момиче”
Нека да играе, друго тя не знае ,
Утре ще порасне, времето минава,
После ще я търсим, тази детска врява”;
Тати търпеливо, чака на опашка,
Топло да целуне, щерката си малка;
И така накрая всички са щастливи,
Лягат уморени,че за сън е време ;

2.09.2011г.
Живко Иванов

Може би това стихотворение е и моята мечта … Визуализирайки текста бих искал един ден наистина да се случи в живота ми :)