Абсурдистан

Вчера посетих един български град – Ямбол,случайно видях един жилищен блок в същия град и бях изумен,че това,което виждам наистина се случва в моята родна,европейска България.Блок № 20,да,бих искал да е декор от холивудски екшън,но когато прочетох още няколко цветущи статии за „емблематичния” блок,честно да ви кажа се изчервих от срам.Там няма никакви условия за нормален човешки живот и въпреки това живеят хора.Питам!Не е ли по-правилно институциите да се вземат в ръце и да прекратят този позор ставащ пред очите на цялата нация,вместо да си прехвърлят отговорностите една на друга?До кога все някой друг ще е виновен за нещо си?Въпроси,които всеки уважаващ себе си човек би искал да зададе.Много бих искал следващият път,когато отново посетя Ямбол,въпросният блок вече да не бъде символ на абсурда в тази сюрреалистична действителност.

Мечта и реалност

На дъното бях,от там ме извади,
в калта бях затънал,ръка ми подаде,
живеех и в мрак,посочи ми пътя,
без тебе съм сянка,загубен,отхвърлен…

Не знаех и кой съм,загубил бях всичко,
не мислех за утре,не мислех за нищо,
аз си бях Нищо,без цел и посока,
но ти ме спаси от самият мен даже.

Дари ме с надежда,любов и със вяра,
дари ме със сила да мога,да бъда,
макар и в окови оплюван и газен
с усмивка да крача понесъл си кръста.

Мечта и реалност,най-нежното цвете,
и онези сълзички пролети от обич,
и пламъка, който ми стопли сърцето,
друго не искам,върни се наяве ;

За нашите деца

От усмивки озарена,
като в приказка вълшебна,
Днес е цялата Земя,
Детски смях,игри и песни,
Безброй балони пъстроцветни,
Даряват всеки с топлина.

В този ден войните спрете,
Да си подадем ръцете,
Нека бъдем по-добри,
Бели гълъби пуснете
и надежда донесете,
радост в детските очи.


Нека поне за ден да забравим своите разногласия,етническа и расова принадлежност.Хиляди деца по света днес няма да се събудят до своите родители,а други ще проституират,просят и ровят в купища смет за да изхранят семействата си.Кой е виновен?Вината е във всички щом сме позволили това да се случи!