Един необикновен ден

Вчера беше реализирана една дългогодишна мечта както на децата от социалното заведение,така и на всички служители,които работим в него.Официално бе открита новата и изцяло реконструирана сграда на Дома отговаряща на всички европейски изисквания за грижа към деца с ментални и физически увреждания.В условия на икономическа стегнация финализирането на проекта наистина ни зарадва.След филма и потресаващите кадри от Могилино,определено имаше нужда нещо да се промени,най-вече по отношение на условията за живот в тези домове.Сега нашите деца си имат стаи с по две,три легла.Във всяка стая има баня и тоалетна,а като прибавим новият кухненски блок и специализираните кабинети,определено има с какво да се гордеем.Много бих искал да ви покажа част от програмата,но за съжаление по необясними и нелогични за мен причини не мога да го направя.

Най-после

Днес нямам работа и реших да отделя малко време и за себе си.Не бързах със ставането сутринта поне до момента в който трябваше да се добера до стационарният телефон,защото звънеше безмилостно.Оказа се,че е грешно повикване.Не се ядосах.Случва се на всеки.Направих си любимото нес кафе фрапе и излязох за малко свеж въздух на терасата.Не се ядосах и на хората живеещи над мен,които бяха решили,че събота рано сутрин е най-подходящият час за къртене.Прави са си!То ако почнеш да се съобразяваш със всичко…Винаги ще има недоволни и засегнати.Облякох се,един два часа разходка както се казва,където ми видят очите и отново в къщи.Живея в лозарски район с традиции и сега е времето за гроздобер на гроздето от което се прави огнената мускатова ракия.Чист,натурален,народен продукт,който дори превъзхожда така прехваленото ирландско уиски.Тук старите хора казват,че ако не се прекалява с ракията и се отнасяме с уважение към нея,има лечебни способности.Спазвам това поверие и никога не съм лежал в болница или в канавката(смях).Харесвам този период от годината.Не понасям високите температури.Ходих няколко пъти на море,но мръсните и неподържани плажове по нашето черноморие само отблъскват.Концесионерите така и не разбраха,че трябва да се влага нещо,а не само да се взема ,губейки и малкото туристи избрали родните курорти за почивка.Приятен ден с много усмивки и настроение.Работата никога няма да свърши за това е хубаво понякога да обръщаме внимание и на собствените си потребности.

Избор

Не трябваше така!
Пътя на отричането Ти избра,
Някак и това ще понеса,
Поредната несбъдната мечта,
Не е игра на думи,а съдба,
Винаги съм ходил по ръба,
Забивали са ми и нож в гърба,
Виждал съм в очите и смъртта,
Държали сме се даже за ръка,
Не се страхувам да летя дори над
Огненият Ад,знаеш,че не е отвъд ,а тук,
Справял съм се,ако щеш напук,
Защото самотата ме направи силен.
И този път ще продължа,без Теб,
Сърцата ни сковани са във лед,
Всичко май е вече в ред,
Пътя на отричането Ти избра,
Чувствата за мен не са шега;