Пролетно

В тези толкова студени дни и провокиран от поста на Цвети,реших и аз да си направя вечерта(поне) малко по-топла създавайки това колажче от снимки на цветя от "Флора"-Бургас 2010г.Нямам много добри спомени от този период,защото точно тогава бях с шинирана ръка.Случилото се отдавна е в графата "минало и забравено".Вече искам да е пролет,въпреки началото на зимният сезон.Какво толкова,само още няколко месеца:)

Следпразнично

След празниците отново влизам(е) в работен ритъм.Нищо не се е променило освен тягостното усещане,че още една година е зад гърба ни.Казват,че с възрастта хората стават по-мъдри,но има и друга крайност,оглупяване,което за съжаление се случва все по-често.Надявам се да бъда в графата с мъдрите,въпреки,че никой не е застрахован някога да стане за резил.Тази вечер чух една мъдра индийска мисъл-„Няма значение по какъв път ще тръгнеш,а как ще вървиш по него”.Има много истина в това стига да спазваме и друго,че „човек се учи от грешките си”!Миналата година повторих някои мои грешки,но научих урока си и зная какво искам(вече)!Не съм от многословните,затова спирам с тези житейски разсъждения."Повече дела,друже,а не думи..",както би казал един близък в недалечното минало човек за мен!

Сурвакари

Бях позабравил тази изконна българска традиция рано сутрин в първият ден от Новата Година.Все още с замъглено съзнание от новогодишната нощ като на сън чух звънеца и веселото "чуруликане" на група ентусиазирани и ранобудни дечица,които с сурвакничка в ръка бяха тръгнали да поздравяват за здраве.За миг се върнах години назад когато и аз правех същото.Зарадвах се и всички у дома приехме благословията на всяко сурвакарче:

Сурва, сурва година,
Весела година!
Златен клас на нива,
Зелен грозд на лозе,
Жълт мамул на леса,
Червена ябълка в градина,
Пълна къща с коприна!
Живо, здраво догодина,
Догодина, до амина!

Колко е хубаво,нали?Празниците продължават!Повече усмивки и настроение!