Нова Надежда

Отново погледнах небето с надежда,
Че някъде там ще открия звезда,
Такава, която дарява надежда
И сила да бъда, да оставя следа ;

Отново се радвам на утрото лятно
И слънцето галещо с топли лъчи,
Напред пак вървя по-уверен от вчера,
Устремен към заветната своя мечта ;

Отново съм жив и приветствам живота,
С цветна усмивка рисувам деня,
Дали ще успея с платното не зная,
Съдбата е с мен, светъл лъч любовта ;

6.09.2011г.
Живко Иванов

Сладурана

Сладурана

Слънчице красиво,
Нежно, сладко, мило,
Радост най- голяма,
Златното на мама;
Баба се чумери,
Гледа изпод вежди,
Някой пак оплел е
Вълнените прежди;
Кой ли ще е този?
Никакви въпроси !
Дядо защитава своето кокиче:
„Я ми оставете , моето момиче”
Нека да играе, друго тя не знае ,
Утре ще порасне, времето минава,
После ще я търсим, тази детска врява”;
Тати търпеливо, чака на опашка,
Топло да целуне, щерката си малка;
И така накрая всички са щастливи,
Лягат уморени,че за сън е време ;

2.09.2011г.
Живко Иванов

Може би това стихотворение е и моята мечта … Визуализирайки текста бих искал един ден наистина да се случи в живота ми :)

Нищо различно

Неотдавна стиховете, които пишех бяха огледалото на моите мисли, чувства, мечти, щастливи и по-малко щастливи мигове. От известно време в живота ми не се случва нищо, което би ме провокирало да напиша стих, а може би причината е в отсъствието на Купидон и неговите стрели. Бяхме приятели и многократно полагаше усилия способностите му да сближава и при мен да се увенчаят с успех, но не бях последователен в отношенията си към жените до деня в който осъзнах, че е вече късно за промяна.
Не приемам самотата и липсата на семейство за социална изолация каквато всички от обкръжението ми се опитват досадно да отбележат.
Всъщност, не мисля, че съм самотен. Отдавайки се на професията си познавам много хора и някак (не) случайно споделям техните съдби. Помня само хубавите преживявания. Те ме зареждат с положителна енергия и така по-лесно излизам от заплетени ситуации.
Тази вечер няма да бъде по-различна от останалите дни от седмицата. Мразя тази крещяща сивота . Дори моментите с проблясъци на нещо различно изглеждат като едва доловим нюанс от общата картинка. Вината за това е само моя.