Човек

Човек

На външен вид обикновен,
през рамото преметнал стара чанта,
на всекиго дарява ден след ден,
от себе най-истинска усмивка ;

Уличният тротоар е негов дом,
храната му е всяка блага дума,
за някои е странен, чудноват,
за други светлина е в мрака;

С трепереща ръка се приближава,
подава цвете, шепнейки едва,
„Добро правете”- после отминава,
човешкото в Човека не е мит ;

Пак е там, не проси милостиня,
поглежда със усмихнато лице,
в сърцето му за всеки място има
и никога не ще остане сам;


Живко Иванов
4.04.2011г.