вторник, 7 юни 2011 г.

Споделено


Понякога искам да бъда сам. Някъде на остров сред необятната океанска шир далече от цивилизацията без телефон, телевизия, интернет и други неща към които вече сме се пристрастили. Уморих се от всичко, което се случва около мен. Винаги ще се намери някой който да ти сочи назидателно „правилният път”, ако за този някой това е пътя, то за мен посоката е друга. Живота си е мой и сам плащам за грешките си! Хубаво е да си позитивно настроен, но не и изкуствено. Маската е временна, а аз не харесвам лицемерието в човешките взаимоотношения и може би затова приятелите ми са само няколко! Няма как да бъда винаги усмихнат въпреки … Отдавна свалих розовите стъкла” на очилата ! Реалността е такава, че мечтите не са достатъчни за да те направят щастлив.Трябва сам да станеш катализатор на щастието с начина си на живот ,собственият ! Тази теза е в основата на част от стиховете ми. През лятото се отдавам повече на професията си и това е причината все по-рядко да има публикации на мои стихове, но ще има. Обещавам !

1 коментар:

  1. Живко, с удоволствие чета стиховете ти:)Ще чакам нови:)Лека вечер:)

    ОтговорИзтриване