неделя, 11 септември 2011 г.

Липсваш ми




Часовете безкрайни отново се нижат,
Телефона безмълвен е, пак не звъни,
Стоя до прозореца , с трепет те чакам,
Отдавна е тъмно , ще съм сам до зори ;

Посягам във мрака, колко много боли,
Ако нищо не чувстваш , не щади ме, кажи ,
Ще си тръгна тъй както ти самата дойде,
С малко „късче” от твоето нежно сърце ;

10.09.2011г.
Ж.И.

Няма коментари:

Публикуване на коментар