събота, 3 декември 2011 г.

50 г. история, съдби и призвание ...



Винаги когато пиша за децата от социалният дом чувствам нещо, което трудно би могло да бъде обяснено с думи. Не съжалявам за избора преди 12г., когато реших да работя в една често неразбирана среда . От първият ден там до ден днешен давам всичко от себе нашите деца да бъдат усмихнати и лъчезарни . След време може би ще се разделим, но никога няма да забравя искрите от щастие в очичките на всяко едно от слънцата .

Живко Иванов

Няма коментари:

Публикуване на коментар