Носталгия

Обичам да разглеждам студентските си албуми.Имам стотици снимки запечатали незабравими спомени.Най-хубавите години от живота ми когато бях свободен и далече от проблемите на днешното време.Само като се сетя,че е имало случаи когато съм ходил на лекции направо от таверната с бели от счупените чинии обувки … ,но не бях слаб студент.Завърших с престижното 5.25 .Определено се гордеех с този факт.
Няма да забравя и единствената си двойка в колежа.Бях се подготвил по-добре от всякога,но преподавателя ни по вътрешни болести беше бесен,че не е в частната си практика,а се занимава с някакви олигофрени като нас.Влиза първият,двойка,втория,пак двойка и още осем поредни.Петнадесет минути след това никой не посмя да влезе при изпитващия.Е,престраших се .Изтеглих билет с тема СПИН.Знаех този въпрос,но … слаб(2)!И друго,което също няма да забравя.Една от практиките ни беше в ДМД(дом майка и дете).Харесахме си едно бебче,голям сладур.Цунки,гушки,мачкане,правихме си снимки докато не излезе като от нищото управителя на заведението.Взе ни фотоапарата,извади лентата (нямаше телефони с камери) и заплаши цялата група с изваждане от колежа,защото снимането било забранено.Не знаехме,никой не ни беше предупредил.Страстите утихнаха и се разминахме с публичен линч.Истории,спомени,носталгия по минали събития.Понякога,човек има нужда да се връща назад .

Палитра

Колко е лесно,
рисуваш и пееш,
аз почвам, хайде и ти,
със своите нежни ръчички,детенце,
приказен свят сътвори!
Синьо, червено, давай по-смело!
Виждаш ли? Татко е с теб,
полети като птичка високо,високо,
обичам те мило дете!
Бих дал всичко да бъдеш свободна,
още си малка, но мен ме е страх,
защото живеем във време когато
Човек за човека е враг!
Рисувай каквото поискаш,
ето боички, точно така,
с устни челцето ти нежно докосвам,
благодарен на Господ от цяло сърце!
Ще минат години,за миг ще пораснеш,
баща ти ще бъде с бели коси,
ако нещо те мъчи, сълзи не проливай,
а палитра вълшебна вземи!

Много бих искал да имам дъщеричка. Ето защо написах това стихотворение:)

Бутафорно

Задаваш въпроси, а отговор няма,
отдавна потънал си в бездна, забрава,
нали съм белязан със знака от Ада,
дамгосан от Луцифер...
Сега плащам за своята дързост
да бъда обичан и аз да обичам,
повярвал в химера, протягах ръцете си,
плачейки, следвах звездата си в мрака,
но тя все оставаше твърде далече...
Падаш и ставаш, напускат те силите,
влачиш се, стенеш и пак към звездите!
Събуди се, приятелю! Стига с илюзии,
бутафорни герои и битки епични
в живота е друго - там няма "звездички"
в съня са мечтите...!
На себе си вярвай и в Бога повярвай -
тогава ще стане така, както желаеш,
но никога даром подаръци няма
и плащаш за всичко - дори да обичаш!